Председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси пристигна в Тайван, пренебрегвайки предупрежденията на Китай и опасенията на Белия дом. Но тя отдавна критикува китайското правителство.
През 1991 г., две години след потушаването на мащабните протести в Пекин от китайското правителство, тя посети площад Тиенанмън и издигна плакат в чест на загиналите демонстранти.
От своя страна китайското правителство не крие пренебрежението си към г-жа Пелоси, като веднъж я нарече „пълна с лъжи и дезинформация“.
Китай разглежда самоуправляващия се Тайван като отцепническа провинция и не изключва възможността да използва сила, за да го присъедини към себе си. Той оказва значителен натиск, за да разубеди други държави да признаят независимостта на Тайван.
Преди посещението ѝ Китай предупреди за сериозни последици, ако г-жа Пелоси отиде в Тайван.
Тя е втора в листата на кандидатите за президент след вицепрезидента Камала Харис и е най-висшият американски политик, пътувал до острова след предшественика си Нют Гингрич през 1997 г.
Плановете ѝ за посещение на острова се пазеха в тайна – въпреки това за плана се разпространиха слухове, които предизвикаха предупрежденията на Китай. Азиатската ѝ обиколка включва и посещения в Сингапур, Малайзия, Южна Корея и Япония.
Тази част от пътуването не е подкрепена от президента на САЩ Джо Байдън, а при продължаващото високо напрежение между САЩ и Китай, дори служители на Белия дом, според съобщенията, са се опитали да я разубедят. Наскоро г-н Байдън заяви пред репортери, че „военните смятат, че това не е добра идея“.
Събитията на площад Тиенанмън през 1991 г.
Две години след като протестиращите са смазани от силите на комунистическата партия на площад Тиенанмън в Пекин, тогавашният представител на Калифорния посещава столицата.
Измъквайки се от официалния си ескорт заедно с още двама членове на Конгреса, тя отива на площада без разрешението на китайските си домакини.
Там те разпъват малък, ръчно изрисуван плакат с надпис: „За тези, които загинаха за демокрацията в Китай“.
28 years ago, we traveled to Tiananmen Square to honor the courage & sacrifice of the students, workers & ordinary citizens who stood for the dignity & human rights that all people deserve. To this day, we remain committed to sharing their story with the world. #Tiananmen30 pic.twitter.com/7UqiJVRS3t
— Nancy Pelosi (@SpeakerPelosi) June 4, 2019
„Преди 28 години отидохме на площад Тиенанмън, за да почетем смелостта и саможертвата на студентите, работниците и обикновените граждани, които отстояваха достойнството и човешките права, които всички хора заслужават. И до днес продължаваме да се стремим да споделяме тяхната история със света“, пише Пелоси в Twitter.
Полицията тогава бързо затваря площада, гони репортерите, които отразяват събитието, както и представителите на САЩ от площада. По-късно Министерството на външните работи на Китай осъди инцидента като „преднамерен фарс“.
Някои критикуваха действията на г-жа Пелоси по време на това посещение. Бившият ръководител на бюрото на CNN в Пекин Майк Чиной написа в статия за Foreign Policy, че тя е причината той да бъде арестуван на мястото на събитието.
Г-н Чиной заяви, че не е знаел какво е планирала да прави г-жа Пелоси на площада и е бил задържан за няколко часа, тъй като полицията не е могла да се насочи към гостуващ чуждестранен високопоставен служител.
„Това беше първият ми опит със склонността на Пелоси към високопоставени жестове, целящи да бръкнат в очите на комунистическите управници на Китай – независимо от последствията“, пише той.
There has been a lot of interesting discussion triggered by my Foreign Policy piece about Nancy Pelosi and Taiwan. Here is a photo of me and CNN cameraman Mitch Farkas being arrested after Pelosi’s 1991 visit to Tiananmen Square pic.twitter.com/uyGx1U3mQg
— Mike Chinoy (@mikechinoy) July 29, 2022
„Статията ми за Foreign Policy относно Нанси Пелоси и Тайван предизвика много интересни дискусии. Ето една снимка на мен и оператора на CNN Мич Фаркас, докато ни арестуваха след посещението на Пелоси на площад Тиенанмън през 1991 г.“, пише Чиной в Twitter.
Г-жа Пелоси, която също така помогна да се оглави резолюция, осъждаща действията на Китай през 1989 г., продължава да говори за клането на демонстранти през годините.
Съвсем наскоро тя направи изявление по повод 33-тата годишнина от протестите тази година, в което нарече демонстрациите „един от най-големите актове на политическа смелост“ и заклейми „потисническия режим“ на комунистическата партия.
Писма до Ху
По време на среща с тогавашния китайски вицепрезидент Ху Дзинтао през 2002 г., г-жа Пелоси опитва да му предаде четири писма, в които изразява загриженост относно задържането и лишаването от свобода на активисти в Китай и Тибет и призовава за тяхното освобождаване.
Г-н Ху отказва да приеме писмата.
Седем години по-късно г-жа Пелоси, както се съобщава, му връчва друго писмо – когато вече президент на Китай – с призив за освобождаване на политически затворници, включително на известния дисидент Лиу Сяобо.
Лиу беше обявен за носител на Нобеловата награда за мир за 2010 г., но не му беше позволено да пътува до Норвегия, за да приеме наградата. Той умира от рак през 2017 г., докато все още е в китайски арест.
Олимпийски маневри
Г-жа Пелоси се е противопоставяла на кандидатурите на Китай за домакинство на Олимпийските игри още през 1993 г. въз основа на предполагаеми нарушения на правата на човека.
Тя беше един от законодателите, които неуспешно призоваха тогавашния президент на САЩ Джордж Буш да бойкотира церемонията по откриването на Летните олимпийски игри в Китай през 2008 г.
Тази година председателката на Камарата на представителите отново оглави призивите за „дипломатически бойкот“ на Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г. заради отношението към уйгурските мюсюлмани в Китай.
„За държавните глави да отидат в Китай в светлината на геноцид, който продължава, включително докато вие седите на мястото си там, наистина възниква въпросът, какво морално право имате да говорите отново за правата на човека където и да е по света?“, каза тя.
В отговор говорител на китайското посолство във Вашингтон заяви, че американските политици не са в състояние да отправят „безсмислени безпочвени критики“ срещу Китай.
През годините г-жа Пелоси също така настояваше за обвързване на търговския статут на Китай с положението му с правата на човека и за поставяне на условия за влизането на Китай в Световната търговска организация.
Политиката е противоречива: Г-н Буш няколко пъти наложи вето на свързани с нея закони, а бившият президент Бил Клинтън първоначално я подкрепи, но по-късно се отказа от нея, като заяви, че по-широките американски стратегически интереси оправдават обрата.
Текстът е публикуван в „BBC“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
