Историци и изследователи от Харвард и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ обсъдиха гледните си точки относно войната и пропагандата в съвременна Европа на кръгла маса, проведена в София. В дискусията, състояла се в Аулата на СУ, взеха участие доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция “Архиви” и преподавател в СУ, проф. Марк Крамер – ръководител на Програмата за изследвания на Студената война в Харвард, и проф. Серхий Плохий – директор на Харвардския институт за украински изследвания за периода 2013 – 2025 г.
Събитието бе организирано от Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и от организацията „ПанЕвропа-България“. Модератори на дискусията бяха Гергана Паси и доц. Борис Стоянов.
Заместник-ректорът на СУ проф. Мадлен Данова поздрави участниците в кръглата маса. Деканът на Историческия факултет, проф. Мира Маркова, подчерта, че темата “Войната и пропагандата” служи основно за защитаване на мира. Между присъстващите бяха посланикът на Украйна у нас Олеся Илашчук, Соломон Паси – основател на Атлантическия клуб в България, и много гости, преподаватели и студенти.
Доц. Михаил Груев, който е председател на Държавна агенция “Архиви” и преподавател в СУ, изрази своето мнение за войната и пропагандата в българския контекст. Той посочи, че руският натиск върху Украйна води до нови социални разделения и активизира стари конфликти, особено в България и Източна Европа. Груев отбеляза, че България е интересен случай, тъй като историята й формира уникално разбиране за руския принос към националното освобождение.
Войната е довела до значителни промени в проруските нагласи сред населението. Според проучвания, преди конфликта около две трети от българите са имали положително или неутрално мнение за Русия, но след началото на войната мненията се променят и две трети изразяват негативни нагласи, коментира доц. Груев. Въпреки това, социолозите посочват, че все още една трета от обществото симпатизира на Путин, което е предизвикателство за българската нация, подчерта той. Войната значително разрушава проруското влияние в България, но не можем да кажем, че този процес е необратим. Този контекст поставя нови отговорности пред интелигенцията, според историка.
Проф. Марк Крамер акцентира, че в САЩ има различни лица и групи, които основават подкрепата си за Кремъл на лични мотиви. Според него, много от тях са свързани със събитията от 2016 г. и ролята на руското правителство в президентската кампания, което стана очевидно.
Той отбеляза, че правителството на САЩ е спряло агенциите, които се борят с руската пропаганда, а действията на настоящата администрация за установяване на отношения с Русия не са конструктивни, тъй като те игнорират стратегическите интереси на Украйна и дори допринасят за разпространение на руската пропаганда.
Според проф. Крамер, руската пропаганда е насочена както към руския народ, така и към западните страни. Основната публика е вътрешната, за да убеди руския народ, че действията на Путин са оправдани. Той подчерта, че воденето на войната е свързано с много загуби. Говорейки глобално, историкът добави, че конфликта доведе до влизането на Финландия в НАТО и че европейските нации трябва да умеят да защитават собствената си сигурност.
Проф. Серхий Плохий, директор на Харвардския институт за украински изследвания, разгледа три важни аспекта от руската пропаганда – първото е използването на историята за отричане правото на украинците на самоопределение; второто е опитът за оспорване легитимността на съвременната украинска власт; и третото – заплахите свързани с ядрени оръжия от страна на Русия. Плохий сподели, че през 2014 г. тезата, че украинците са руснаци, успя да се наложи, но през 2022 г. не успя.
Проф. Плохий подчерта, че основната цел през 2022 г. е било денацификацията на Украйна. В противовес на Русия, Украйна има демократична структура, а украинците не знаят кои ще бъдат техните лидери в бъдеще, заяви той. Той подчерта, че в украинското правителство няма нацистки формации и посочи, че Зеленски, който е еврейски произход, е обвиняван, че не е легитимен, тъй като не е преминал през избори, но съгласно украинската конституция избори не могат да се провеждат по време на военен конфликт.
Плохий акцентира, че Русия манипулира Запада по отношение на ядрените оръжия, което остава част от успешната руска пропаганда. Според него, тази манипулация е свързана със съобщенията, че Украйна изгражда ядрена бомба в Чернобил, който е един от най-следените обекти в страната и в Европа. Освен това, ефективността на руската пропаганда се заключава в примера да се преустанови подкрепата за Украйна, тъй като войната води до загуби на животи. Проф. Плохий смята, че Европа е в състояние да развива собствена ядрена отбрана, и Украйна също трябва да предприеме подобни стъпки.
