Напрежението между Съединените щати (САЩ) и Иран достигна най-високата си точка от десетилетия, след като в неделя президентът Доналд Тръмп нареди директни удари, за които заяви, че са „заличили“ ключови ядрени съоръжения в близкоизточната страна.
Иран остава най-големият противник на САЩ в региона след Ислямската революция през 1979 г., водена от аятолах Рухола Хомейни, която свали прозападния шах Мохамад Реза Пахлави. Оттогава двете нации спорят по множество въпроси, включително ядрените амбиции на Иран, подкрепата на Техеран към прокси сили в региона и политическата намеса на САЩ.
Израел, който отдавна смята Иран за заплаха, започна безпрецедентни удари срещу Иран миналата седмица, след като обвини страната в разработване на ядрени оръжия. Израелските твърдения не са подкрепени от достоверни доказателства, но Тръмп въвлече САЩ във войната след тези удари.
В неделя САЩ нанесоха директен удар по Иран в това, което администрацията на Тръмп определи като високо технологична секретна атака, включваща над 125 американски самолета и 75 високоточни бомби. Вашингтон заяви, че е „опустошил“ ядрените обекти на Иран, но Техеран предупреди, че ще отговори с ответни действия.
Ето хронология на отношенията между САЩ и Иран от 1953 г. насам:
(1953 г.) Подкрепен от САЩ преврат и повторно установяване на шаха:
Напрежението между Иран и САЩ първоначално започна да се нажежава заради усилията на демократично избрания ирански премиер Мохамед Мосадък да национализира Англо-иранската петролна компания (сега BP). Британската колониална власт контролираше мажоритарния дял в съвместното предприятие, откакто беше открит петролът в страната в началото на 1900 година. Ходовете на Мосадък да национализира компанията след избирането му през 1951 г. разгневиха британците. Централното разузнавателно управление на САЩ подкрепи Обединеното кралство в организирането на преврат, който връща на власт вече сваления монарх Пахлави като шах.
(1957) Атоми за мир:
Амбициите на шаха за ядрена енергия получават подкрепа от САЩ и други западни съюзници. Двете страни подписват споразумение за използване на ядрената енергия за граждански цели като част от програмата „Атоми за мир“ на тогавашния президент на САЩ Дуайт Айзенхауер. Десетилетие по-късно САЩ предоставят на Иран ядрен реактор и уран за гориво. Това сътрудничество поставя основите на днешния ядрен въпрос.
(1979) Ислямската революция:
Докато отношенията между Техеран и Вашингтон процъфтяват, иранците се съпротивляват на предполагаемото прекомерно западно влияние върху бизнеса им. Революционни протести започват да разтърсват страната в края на 1978 г. и принуждават шаха да избяга през януари 1979 г. Ислямският религиозен духовник аятолах Рухолах Хомейни, който до този момент е бил в изгнание се завръща, за да управлява новата ислямска република.
(1980) САЩ прекъсват дипломатическите си отношения с Иран:
След решение на САЩ да приемат шаха в изгнание Мохамед Реза Пахлави за лечение от рак, ирански студенти нахлуват в американското посолство в Техеран и отвличат 52-ма американци за 444 дни. Вашингтон прекъсва дипломатическите си отношения с Иран и налага санкции на страната. Шахът умира в изгнание.
(1980-88) САЩ подкрепят иракската инвазия:
След иракската инвазия в Иран под ръководството на Саддам Хюсеин, който е нетърпелив да се противопостави на идеологията на Хомейни, САЩ застават на страната на Ирак, задълбочавайки напрежението между двете държави. Войната продължава до 1988 г. и води до смъртта на хиляди хора и от двете страни. Ирак дори използва химически оръжия срещу Иран.
(1984) Иран – спонсор на тероризма:
Президентът Роналд Рейгън официално обявява Иран за „държава-спонсор на тероризма“ след серия от атаки в Ливан, където САЩ са въвлечени след израелската инвазия в страната. При атака срещу американска база в Бейрут загиват 241 американски военни. САЩ обвиняват Хизбула – шиитско движение, подкрепяно от Иран. По-късно Рейгън тайно работи с Иран за освобождаване на американски заложници. Когато това става публично, избухва големият скандал „Иран-контра“, в който става ясно, че висши служители на администрацията и президентът Роналд Рейгън тайно спомагат за продажбата на оръжия на Иран, който е предмет на оръжейно ембарго.
(1988) Свалянето на ирански пътнически самолет:
На фона на военни напрежения и преки сблъсъци между военни кораби на двете страни в Персийския залив, американски военноморски кораб навлиза в ирански води и на 8 юли сваля пътнически самолет на Iran Air (IR655), летящ за Дубай. Загиват всичките 290 души на борда. САЩ заявяват, че това е била грешка, не се извиняват официално и не поемат отговорност, но изплащат компенсации от 61,8 милиона долара на семействата на жертвите.
(1995) По-строги санкции:
Президентът Бил Клинтън подписва указ, забраняващ на американски компании да търгуват с Иран, а Конгресът приема закон, който наказва чуждестранни фирми, инвестиращи в иранския енергиен сектор или продаващи оръжия. Причина са ядрените амбиции на Иран и подкрепата на страната за Хизбула, Хамас и Ислямски джихад.
(2002) Последиците от 11 септември:
След атаките от 11 септември президентът Джордж Буш заявява в реч, че Иран е част от „оста на злото“ заедно с Ирак и Северна Корея. По това време Иран е водил тайни преговори със САЩ за борба с талибаните и Ал-Кайда. Сътрудничеството се проваля, а до края на 2002 г. международни наблюдатели съобщават за наличие на силно обогатен уран в Иран, което води до нови санкции.
(2013) Ядрена сделка с Иран:
Между 2013 и 2015 г. президентът Барак Обама започва преговори с Иран. През 2015 г. Техеран се съгласява на Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), с който ограничава ядрената си програма в замяна на облекчаване на санкциите. В споразумението участват и Китай, Русия, Франция, Германия, Обединеното кралство и ЕС. Ограничението е обогатяване на уран до 3,67%.
(2018) Тръмп оттегля САЩ от споразумението:
По време на първия си мандат Доналд Тръмп едностранно изтегля САЩ от ядреното споразумение и налага нови санкции. Той и Израел са открити критици на сделката. Иран също се оттегля от задълженията си и започва да обогатява уран отвъд допустимите нива.
(2020) Убийството на генерал от Революционната гвардия:
САЩ убиват иранския генерал Касем Солеймани – ръководител на елитните сили „Кудс“ от Ислямската революционна гвардия (IRGC) – при удар с дрон в Багдад. Година по-рано администрацията на Тръмп обявява „Кудс“ за терористична организация. Иран отговаря с атаки срещу американски бази в Ирак.
(2025) Писмо до Техеран:
През март Тръмп изпрати писмо до върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, с предложение за ново ядрено споразумение с краен срок от 60 дни.Хаменей отхвърли предложението, заявявайки, че САЩ не искат преговори, а налагат условия. Преговорите започнаха неофициално в Оман и Италия, като Мускат действаше като посредник. Тръмп твърдеше, че е „много близо“ до сделка и предупреди Израел да не удря Иран. Техеран също изрази оптимизъм, но настоя за правото да обогатява уран – основна спорна точка. Израел предприе удари срещу Иран ден преди шестия кръг на преговорите.
(2025) Удари на САЩ в Иран:
САЩ бомбардираха три ключови ядрени обекта в Иран, позовавайки се на съображения за сигурност и защита на Израел.
*Текстът е публикуван в „Ал Джазира„. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ
Още актуални анализи – четете тук
