Днес в Италия се провеждат парламентарни избори. Право на глас имат малко над 46,5 млн граждани, навършили 18-годишна възраст. Всъщност тази възрастова група ще гласува за Камарата на депутатите – долната камара на парламента. Докато за Сената или горната камара имат право да гласуват избиратели над 40-годишна възраст. Кандидатите пък за Сенат трябва да са най-малко на 25 години – под тази възрастова линия не се допускат кандидати. Така гласуващите за Сената са малко по-малко – 42, 8 души.
Новото в тези избори е, че бюлетините са защитени от регистрационен цифров код, което изключва всяка възможност за фалшифициране.
Италианците ще трябва да изберат 630 депутати и 315 сенатори. Кандидатите наброяват 7762 души от 31 партии, част от които влизат в коалиции. Прагът за влизане в парламента е три процента, пише БГНЕС.
Ще се гласува по нова система, като е частично пропорционално и частично мажоритарна. Една трета от местата (232 в Камарата на депутатите и 116 в Сената) ще бъдат за мажоритарните кандидати, събрали най-много гласове, а останалите две трети ще бъдат разпределени по пропорционален принцип с оглед на събраните гласове от партийните листи. Не може да се гласува за кандидат и за партия, която не го подкрепя.
Партията или коалицията, която събере над 40% от гласовете, ще спечели мнозинството в парламента. Само в този случай победителят ще може да сформира самостоятелно правителство. Според допитванията няма политическа сила, която да спечели такъв резултат.
Все пак за фаворити се смятат дясноцентристката коалиция начело с партията „Напред, Италия“ на бившия премиер и политически ветеран Силвио Берлускони, „Лигата“ на Матео Салвини и „Братята на Италия“ на Джорджи Мелони. Но дори и техният общ резултат няма да стигне до 40 процента. Според коалиционната договореност кандидатът за премиер ще бъде предложен от партията, събрала най-много гласове. Сята се, че това ще бъде „Напред, Италия“, която вече предложи за премиер председателят на Европарламента Антонио Таяни. За премиерския пост обаче претендира и Салвини, но неговата „Лига“ изостава от съюзника с 3-4 процента.
Партията, която може да събере най-много гласове извън коалициите, може да бъде „Движението 5 звезди“, на което допитванията дава 28 процента. Но и те няма да съберат 40 процента. При това „Движението“ отхвърля всякакви коалиции.
Няма възможност за коалиция и управляващата до момента Демократическа партия (ДП), чийто рейтинг е около 20 процента. В коалиция с нея е блокът на бившата еврокомисарка и външен министър Ема Бонино, съучредителка на Радикалната партия, е „+ Европа“. Блокът има реални шансове да прескочи 3-процентната бариера, но това пак няма да е достатъчно за създаването на правителство на ДП без привличането на други политически сили.
Левият център е представен от още едно обединение – „Свободни и равни“. В него влязоха политици ,напуснали по-рано ДП. Те дотолкова са несъгласни с партийния лидер Матео Ренци, който е бивш премиер, че не искат и да чуват за какъвто и да е съюз с него. Допитвания дават 7-8% на „Свободните и равните“.
Сегашното избирателно законодателство със сложната си система за броене, може да доведе до парадоксално положение. „Движението 5 звезди“ може да стане водеща некоалиционна партия, най-голям брой гласове ще събере дясноцентристкия съюз, а най-многобройната фракция може да стане ДП заради очаквани победи на мажоритарните й кандидати. И въпреки това нито една от тези сили няма да сформира правителство, което да има подкрепата на парламентарно мнозинство. Италианската конституция предвижда изходът от това положение да се потърси в президента, който ще проведе консултации с парламентарно представените политически сили. При това конституцията не регламентира ясно на кого държавният глава може да даде мандат за сформиране на правителство – на партията с най-много гласове или на коалиция.
