Въпреки събитията от вчерашния ден и изтеглянето на министрите на ИТН от правителството, днес депутатите на партията в бюджетната комисия подкрепиха довчерашните си партньори. Те гласуваха против настояването на ГЕРБ точката с поправките на трите закона за бюджетите на ДОО, здравната каса и на държавата, да бъде отложена. Така актуализацията на бюджета ще влезе в Народното събрание без забавяне. Парламентарната Комисия по бюджет и финанси одобри и актуализацията на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2022 г.
Бившият министър на финансите и на здравеопазването Кирил Ананиев поиска гласуването на трите бюджета да бъде отложено, тъй като по правилник са нужни поне 72 часа между внасянето на законопроект и разлеждането му на първо четене в комисия.
„Освен това не разполагаме с актуализирана тригодишна бюджетна прогноза, а някои поправки са за разходи с голямо отражение в бюджетите за следващите години“, обясни той, посочвайки конкретно увеличението на пенсиите, което ще има голямо отражение върху бюджетите за 2023 и 2024 година.
Предложението на Ананиев обаче беше отхвърлено с 12 гласа против, 6 за и 4 въздържали се.
По-рано днес пред бТВ председателят на комисията по бюджет и финанси в парламента Любомир Каримански заяви, че ИТН ще подкрепи актуализацията на бюджета в неговата социална част.
Като процент от БВП пенсиите тази година ще бъдат 10,4%, каза вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев по време на дебата.
По думите на финансовия министър за 2023 година също се очаква пенсиите да бъдат 10,4% с предвидените увеличения. „Само за справка, средно за Европейския съюз пенсиите са 12,7% от БВП, т.е. пенсиите в България изостават значително, като преразпределение от средно европейските пенсии, като процент от БВП говорим, и не представляват каквато и да е заплаха за фискалната сигурност на страната“, каза още Асен Василев.
Василев: Не трябва да се спира техническата подготовка за еврото, докато чакаме анализ
Същевременно депутати от бюджетната комисия, съвместно с комисията по въпросите на Европейския съюз, заседават по проект на решение във връзка с прилагането на Националния план за въвеждане на еврото в България, внесен от Любомир Каримански от „Има такъв народ” и група народни представители. Искането е за изработване на анализ за ползите, предизвикателствата и рисковете около присъединяване към еврозоната.
Асен Василев предложи да се отхвърли този проект на решение, да продължи работата по оперативния план. „А ако НС иска да вземе решение, с което да изиска допълнителни анализи, дискусии и т.н. нека да вземе такова решение, ние сме готови да го подпомогнем по всички възможни начини, за да се случат тези анализи. Така или иначе ние ще идваме в НС поне стотина пъти за промяна на закони, свързани с изпълнението на работата по приемане на еврото, и спирането на техническата работа в момента, според мен, би поставил под риск възможността, ние да приемем еврото на 1 януари 2024 г., а по-добре да си запазим тази опция”, каза вицепремиерът.
Според мен ще бъде огромна грешка да се стопира техническата подготовка за еврото, докато чакаме да излезе анализ или докато парламентът проведе обществен дебат, каза Василев по време на заседанието.
Пред депутатите Василев посочи, че стратегическите приоритети на България и това, че приемането на еврото е стратегически приоритет, е заявено и прието от НС още в началото на процеса по присъединяване към ЕС. „Той е залегнал в международния договор, който България е подписала като част от това да стане страна-членка на ЕС. Там е ясно записано, че България ще приеме евровалутата и се ангажира с това”, каза Василев. Той посочи още, че началото на процеса и задаването на датата 1 януари 2024 г. не се е случило сега, не се е случило преди една година, а се е случило 2017 г. и това е направено не само от правителството, а и от парламента.
„За да може да се спази датата, е необходимо да се извършат редица технически дейности. От пренастройване на софтуера на банките до закупуването на достатъчно хартия за печатане на евро, до промяната на над 100 закона, които трябва да бъдат променени, в това число и законът за БНБ, за да може българската законодателна рамка да отговаря на законодателната рамка на еврозоната. Тоест, между сега и 1 януари 2024 г., когато еврото трябва да бъде прието, парламентът трябва да се произнесе поне стотина пъти за промяната на тези закони и всяко едно непроизнасяне на НС би стопирало процеса”, каза той.
