Съветската пропаганда твърдеше, че народът и армията са единни. В актуалната политическа ситуация в Русия обаче е очевидно, че народът е по-скоро безмълвен и пасивно приема всички решения на Кремъл, включително войната. Затова пък руската управляваща класа е повече или по-малко единна с армията – очакванията за „разкол в елита“ засега не се сбъдват.
Елитът не вижда алтернатива на Путин
Представители на руския елит, макар че те сега не са много склонни към откровеност, казали пред агенция Ройтерс, че очакват през 2024 година Путин да бъде преизбран за президент, а войната в Украйна да се проточи, макар последствията от руската агресия да не се харесват и на най-близкото обкръжение на Путин. Тази новина само потвърждава многобройните коментари на експертите от последната година или по-точно на онези от тях, които констатират простата истина: руската управляваща класа не вижда алтернатива на Владимир Путин.
След началото на войната започнаха обсъждания на възможността да се стигне до разкол в елита, който до доведе до дворцов преврат, т.е до отстраняване на сегашния президент от власт и до прекратяване на войната. Но нищо подобно не се случва, като една от причините е безалтернативността на Путин за управляващата класа.
Управляващата класа остава монолитна
Често се говори, че полицейският режим на Путин се крепи най-вече на страха. И наистина – хората от президентското обкръжение, които заемат официален пост, се боят не само от това, че могат да бъдат уволнени, но и от политически репресии. В построената от Путин мафиотска система загубата на длъжност най-често води до незабавна загуба на капиталите.
По същата причина най-близкото обкръжение на руския президент се страхува повече от съседа по вила, отколкото от войниците на НАТО. Те поне биха го предали на съда, а конфликтът със съседа може да доведе до закопаване под общата ограда. Всички знаят какъв мутренски произход има голяма част от така наречения руски елит.
Можеше да има изключения
Лоялността се дължи и на още един фактор – няма къде да се бяга. За годината от началото на войната ЕС и САЩ не организираха нито един тунел под новата „Берлинска стена“, рязко отделила Русия от западната цивилизация. Нямаше и действия по създаването на „стратегия за изход“ за тези, които са готови да предадат Путин.
Санкциите засягат всички, даже и готовите да се откупят в полза на Украйна с голяма част от капиталите си. Нито един от избягалите не беше изтъкнат като пример за правилна позиция – срещу военната агресия в Украйна. Няма реакция и на предложенията на някои руски политици, принудени да напуснат страната, санкциите над част от елита да бъдат премахнати, за да се провокират взаимни подозрения и разкол.
В резултат от всичко това в първата година от началото на агресията в Украйна руската управляваща класа е даже още по-монолитна, отколкото преди нападението – за разлика от обществото, което и до ден-днешен размишлява и по-скоро се примирява с войната, отколкото да я поддържа активно.
„Партия 21февруари“
През 2022 година в медиите се появи терминът „Партия 23 февруари“. В случая става дума за тези, които биха искали да се върнат в предвоенните времена. Но сред руската управляваща класа май по-силно представена е „Партия 21 февруари“ – на уплашените и послушни бюрократи.
Владимир Путин неслучайно е избрал тази дата за отправянето на президентското си послание към Федералното събрание. Точно на този ден преди година на заседанието на Съвета за сигурност той принуди цялата руска върхушка да подкрепи започващата агресия. За него датата очевидно е важна – тогава Путин открито показа, че най-много се страхува не от народни бунтове, за които разполага с многобройни репресивни органи, а именно от разкол сред елита.
Въпреки дупките в бюджета, които през тази година се увеличават, руският лидер демонстративно благославя масовите кражби, отменяйки голяма част от антикорупционното законодателство. Показателно е и подновяването на „обществения договор“ с генералитета след назначаването на началника на Генералния щаб Валерий Герасимов за командващ силите в Украйна. А Путин търпи дори своеволията на Пригожин – шефа на „Вагнер“ – защото за една година успя да запази най-важното – лоялността на управляващата класа.
Коментарът на Иван Преображенский е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
