Мислите ли, че преименувалият се с руския псевдоним Волгин български гражданин – Петър Георгиев по “нотариален акт”- не е знаел какви реакции ще предизвика с подкрепата си за един палеж в София и за многобройните палежи в Хамбург? Били легитимни, според него.
Знаел е какво провокира и точно това е искал да постигне: отново да е на върха на въображаемото си мъченичеството, за което получава съответната заплата в БНР.
Прави или не, но бунтарите са на улицата. Обикновено са безработни и сърдити на света по екзистенциални причини- разбираемо е някак, макар далеч не всички безработни непременно да стават херостратовци.
Волгин просто иска да е знаме на левичарството пък каквото ще да става ( а, че нищо не го заплашва, той вече знае от дългогодишен опит).
Когато на мода беше гръцкият ( почти античен) герой на левичарството Ципрас, Волгин се изживяваше като “българския Ципрас”. Зовеше от държавния микрофон да последваме примера му. Не го последва никой. Освен онези от приятелския му кръжец, който е маргинален, но само по отношение на бройката.
Волгин така и не успя да стане Стенка Разин на българската журналистика- разбунтувал се, но заловен и репресиран, за да остане в народната памет като закрилник срещу царщината – още повече , че той служи на култа към московската царщина. Но продължава да опипва и опитва почвата, от която да извае образа си на безстрашен борец срещу статуквото, макар че е негов служител ( горе – долу като Слави Трифонов, който революцинерства и милионерства едновременно).
Във всички случаи той си запази място в историята при неговите каки от времето на прехода, като Велислава Дърева, която дефилира по телевизионните студия като журналистка, а всъщност е несменяем член на вътрешното управляващо ядро на на-голямата и най-дълго управлявалата партия по време на прехода ( и в историята на България). Или като кака му Виза Недялкова, която години наред водеше волгинопобни предавания по БНР, а после се оттегли в яхтеното пристанище на семейното милионерско благоденствие ( за последно съм я виждал на една бензиностанция с лусозна кола, произведена в неутрална Швеция).
Политолъгът Румяна Коларова спомена онзи ден, че президентът Румен Радев “говори като Волгин”. Но спря дотук. Вероятно си дава сметка, че прави услуга на обекта на своето внимание като ментор на президента.
Истината е, че Волгин не е просто някакво лице от миманса, смешник със съветска тениска, който обича да чеше егото си със сърп и чук, знаейки, че евентуалното му уволнение ще го направи най-сетне нещо като кумир на загубилите своята кауза другари и другарки, ояли се с пари и власт ( дори и в опозиционното си качество на съглашатели с техния Бойко).
С риск да добавя нов златен трън във венеца от желаната от него слава на мъченик, ще отбележа, че волгиноподобните са на власт в президентската институция. Близкият му приятел Иво Христов, който е същата стока, е началник на кабинета на президента Румен Радев ( който говори като Волгин, както основателно е забелязала Румяна Коларова).
Третият от този кръжец Александър Симов пък постигна кариестичната си мечта и се докопа до депутатски пост. Неговите злобни излияния срещу “психодесницата” нямат равни в наши дни – заклеймяващите Трайчо Костов или Никола Петков негови предшественици в публицистиката, ряпа да ядат. Пред истеричната омраза, която лее този другар, Волгин е като един умерен приток на Волга.
Др. Симов, предсказуемо, винаги, ама без изключение, подскача като натиснат предпазен бушон в защита на своя съратник от БНР, колчем някой призове косъм да падне от не особено затревената му глава. Не изневери на злобата си и този път, сравнявайки пироманското възхищение на Волгин от реалните пожарища в София и Хамбург с една реплика на журналист, който веднъж призовал хипотетично да бъде хвърлена неутронна бомба над Бузлуджа – било много по-лошо да се се шегуваш така за Бузлуджа ( бива го в идиотските сравнения, няма що).
Ето такава руска тройка стои зад президента Раден и копае гроб другиму, без да пада в него, защото на власт си е техният Бойко, който гледа да не дразни Путин.
А уволнението на Волгин не мога да подкрепя. По няколко причини.
Първо, не искам да приличам на гореспоменатите лица от руската тройка, нито пък на Валерия Велева и компания, която е дренка от същия дол, вкл. когато става дума да се уволняват противниците й в журналистическия лагер.
Второ, самоцелната журналистическа солидарност не ми е страст, но няма да дам повод да бъда оприличаван на безподобните по своя идеологически фанатизъм другари и другарки – така, както съм нарочен за “русофоб” от путинофилите, поради това, че не съм съгласен със съветските тениски на Волгин, човекомразието на Симов и русофилщината на Иво Христов, който се оказа най-важния съветник на президента Румен Радев.
А колкото до пожарищата в Хамбург, които наистина потресоха Германия, радостта от тях на нашия пироман е чиста проява на болестно състояние на ума. Червените, които палеха автомобили и чупеха витрини на магазини, не са по-различини от онези с кафявите ризи от времето на “кристалната нощ”. Днешните им алени следовници също са убедени, че еврейските глобалисти трябва да бъдат изпържени (един Льо Пен , от любимците на Путин във Франция, го заяви в прав текст).
Знам, че сълзите на гражданите, т.е. буржоата, подложени на черевно-кафяв терор, не могат да предизвикат съчувствието на нашите доморасли “революционери” , намърдали се в президенската кантора, в държавното радио или в парламента. Но за тяхно сведение подпалвачите от Хамбург разплакаха стотици нормални граждани на този град и на хиляди зрители в тази страна (пред телевизорите). Те не приемат да се повтаря историята на щурмовите отряди, които успяха да пратят в болница 111 полицаи, независимо, че бяха защитени с всевъзможни средства срещу камъните и горящите бомби на интернационалната банда, употребяваща свободата за трансграничното придвижване и правото на политическо мнение за целите на уличния бандитизъм в духа на хитлеровите побойници. Ако терористичната банда е в състояние да причини това на (уж) добре защитените полицаи, какво ли би направила тя с беззащитните евреи?
Какво можеш да им кажеш на българските другарчета на тези екстремисти, освен ироничното, но заслужено, на чист руски език днес: “Хайл, Волгин, Хайл, Симав”…
Рашизоидите от всички страни се съединяват. Искат пиедестал за себе си и получават дъската на позора, на която сами се заковават.
Още коментари от Иво Инджев може да прочетете в блога му.
