Ако исках да се направя на интересен, щях да определя сутиен като дума на годината. Като в стария виц за социалдемокрацията, която подкрепя слабите, притиска силните и обединява левите и десните. Защото именно това се случи в най-горещата точка на света ( с извинение за клишето, но го употребявам нарочно заради факта, че всички се съгласяват с него).
В слабата като военен и икономически потенциал Украйна силната Русия беше притисната с подкрепата на леви и десни правителства в демократичния свят. Факт, който обаче не е повод за шеговити аналогии, а за страховити анализи и заключения.
Чета мнението на симпатичен наш поет, изразено в “Дневник”, според когото никой не е предвидил героичната съпротива на украинците. Не мога да се съглася този път с него. Ще оставя настрана дребният сам по себе си факт, че се ангажирах с прогноза за украинска крайна победа още в деня на руската агресия от 24 февруари ( не само в блога си, но и в коментар по Нова тв, както и в преиздадената след това във връзка с руската агресия книга “Измамата “Сан Стефано”).
Препатилите от вековния руски гнет чеченци отдавна предсказаха, че краят на Русия ще дойде, когато посегне на Украйна. Ето какво каза във видеобръщение към украинския народ на 5 май тази година по този повод Алла Дудадева, съпругата на първия президент на Република Ичкерия Джохар Дудадев:
“Джохар казваше: Когато над Украйна изгрее украинското слънце, Русия ще изчезне” и ние всички чакаме този момент. Вярваме във вашата победа, защото целият свят днес ви помага, възхищава се на мъжеството на президента Зеленски и на мъжеството на украинския народ”, казва Алла Дудаева.
Дудадев, убит от руснаците с две съветски ракети въздух земя през март 1996 г., детайлно предвижда в книгата “Атаката на ичкерийския вълк. Очерци от историята на Украйна” какво ще се случи, ако Русия нападне Украйна:
“Най-голямата грешка е да бъдат пренебрегнати украинците, да ги сметнат за слаби. Да обидиш украинците. Никога не обиждайте украинците. Украинците никога не са така слаби, както ви се струва. Да не дава всемогъщият Аллах да бъдат изгонени украинците или да им бъде отнето нещо. Украинците винаги се връщат, те не си знаят силата и я използват непропорционално Те унищожават всичко по пътя си. Не обиждайте украинците. Иначе, когато украинците се върнат на земята, където са погребани техните предци, то живущите на тази земя ще завиждат на мъртвите”.
Напомням, че Дудадев става първия независим президент на Република Ичкерия и побеждава Русия в първата чеченска война с нея ( 1994-1996 г.), имайки опита като генерал, командващ съветските стратегически бомбардировачи от Естония, отказал нареждането на Москва да смаже естонското движение за независимост при разпадането на СССР. Дудев е разбирал отлично кой какъв е в “съветското семейство”. Възхищението му от украинците съвсем не е породено от някакъв комплекс за малоценност от страна на представител на малък ( но извънредно горд народ, какъвто е чеченският). Дудаев е знаел защо откроява именно украинците като детонатор на руския империализъм.
Фактът, че “колективният Запад” ( термин, изкован тази година в огъня на неуспешната война от Кремъл като оправдание за своя провал), към който в случая спада и България ( уви), не предвиди украинското мъжество, наистина е достоен за съжаление. Редица западни лидери си посипаха главата с пепел по този повод – особено в Германия. Канцлерът Шолц възкликна, че е трябвало по-рано да бъде чут гласът на Източна Европа, предупреждаващ какво представлява руската заплаха.
Но да оставим задочния и вече ненужен никому спор кой е познал и кой не какво ще случи с Украйна и с руската агресия срещу нея. По-важни днес са фактите и изводите, които могат да се направят от тях.
Нека обобщя с една дума двете години 2022-ра и 2023-та: това са годините на Украйна. Откакто се помня и се занимавам с политически коментари, а това са повече от 40 години, не е имало случай две години да могат да бъда събрани като определение за най-важното за тях в една дума.
Думата е Украйна. Там се решава бъдещето. Включително и нашето.
Текстът е публикуван във фейсбук профила на Иво Инджев. Заглавието е на „ДЕБАТИ. БГ“
