Иво Инджев е български журналист, блогър и автор на публицистични книги. Член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз. Бил е главен директор на Българската телеграфна агенция (1990 – 1993) и телевизионен водещ на предаването „В десетката“ по bTV (2000 – 2006).
Г-н Инджев, какви са новостите около инициативата за премахване на Паметника на Съветската армия? Въпросът отново беше поставен на дневен ред от вас и ваши съмишленици?
Аз съм в тази инициатива под формата на неправителствена организация от 11 години. Тъй като очевидно има затишие по този въпрос, няколко активни в своята позиция граждани решихме да подсетим политиците да направят нещо да се премахне този символ на лъжата от центъра на българската столица. Има още други подобни, но точно този е най-представителен за имперското наследство на Съветския съюз в България. Той е наложен на българите с монумента издигнат 1954 година, който няма никакво отношение към Втората световна война, а е тържество на победата на съветския тип комунизъм в България, и е поставен там във връзка с разгрома на горянското съпротивително движение, за да се знае, че Съветският съюз с това агресивно размахано оръжие над главите на българите стои зад режима. Ето защо Тодор Живков лично го открива на рождения си ден на 7 септември 1954г. И до ден днешен не се намира институционална сила, която да постави този въпрос в центъра на вниманието.
Защо избрахте точно този период отново да повдигнете въпроса – заради предстоящите избори или имате друга причина?
Аз съм избрал да пиша и да говоря по този проблем от 30 години. Имам една снимка правена 1992г., където с трите ми по това време деца сме снимани и се вижда на фон как паметникът е изрисуван и оцветен докъдето човешка ръка може да стигне, и на никого не пречеше. А че тези количествени натрупвания са довели до някакво качествено решение заслугата вероятно не е лично моя. Виждам, че колегата Горан Благоев се ангажира също с тази кауза и в един момент съмишлениците се събират. Защо точно десети, за не девети? Според Горан Благоев сме избегнали девети, за да не се разпалват страстите. Аз обаче съм на обратното мнение и го казах на пресконференцията, че е време да се разпалят страстите. Това съоръжение трябва да бъде демонтирано и поставено там където му е мястото – има си музей на този тип изкуство в София, или където и да било другаде, но не и да продължава да стърчи в центъра на столицата ни.
Няма нищо подобно като аналог в нито една европейска столица там където все още има такива паметници, а те повечето вече са демонтирани.
Какво е Вашето наблюдение, как е решен този проблем в другите страни?
Първо, двете държави които обичат русофилите и навсякъде ги дават за пример, как пазели съветските светини са Германия и Австрия. Само че в Германия и Австрия загиват стотици хиляди червеноармейци. Тук – нито един. Второ – там паметниците се построяват като военни и като надгробни, защото има погребения на загинали по кървавите следи на войната. Докато тук, едно че не е имало бойни действия и второ никой не е оказвал съпротива на Червената армия, която настъпва в България ,и не е убит нито един червеноармеец, а паметник е издигнат 10 години след това по чисто идеологически причини.
Австрия празнува като национален празник на независимостта денят, в който се изтеглят съветските бойци. След това Австрия поема ангажимента да пази този техен паметник, който е много по-малък и няма това агресивно излъчване както е нашият в София. Той е в подножието на двореца Белведере и се губи сред архитектурното величие на Австро-унгарската империя, докато у нас доминира над центъра на столицата. Берлинският мемориален комплекс не е в центъра на града също. Да не говорим за характера на паметника. Там виждате едни червеноармейци, които скърбят със свалени каски за своите убити другари. Централната фигура на върха на паметника е червеноармеец, който държи дете – бъдещето на Германия. Няма го размаханото оръжие. У нас то е размахано, защото иска да сплаши българите повече да не вдигат ръка срещу съветския режим в България. Как е решен другаде? Мога да дам пример с Естония. В Талин яростните путинофили водеха улични битки срещу естонците, които решиха да демонтират тамошния паметник, много по-малък от този в София, но под него бяха погребани останки на червеноармейци. И въпреки всичко естонските власти го преместиха. Преместиха останките на военно гробище. А на самия паметник, има указателна табела че това е паметник на окупационната Червена армия. Така трябва да се постъпи и у нас. Дори в страните, където Русия може да претендира, че става дума за останки на нейни войници, или по-точно червеноармейци, защото тя тогава не се нарича Съветска армия, както фалшиво пише на нашия монумент, а се нарича Червената армия на работниците и селяните, чак до 1946, когато Сталин я прекръсти на Съветска армия. Така е решено в Полша. В Чехия тъкмо демонтираха паметника на ген. Конев, който претендира да е освободителя на Прага. Между другото Прага е освободена не от червената армия а от руски войници, които са воювали за Вермахта. В края на войната те възстават и спасяват Прага от взривяване, защото тя е била подготвена да бъде взривена от отстъпващите германски войски. Интересен беше аргументът на чехите защо са свалили паметника от пиедестала – той може да е влязъл като освободител в Прага, но влязъл с танкове като поробител в Унгария. Хората отчитат тези разлики, докато на нас тук ни е натрапен и не се правим че все едно е нищо.
А защо според вас не се премахва паметникът, въпреки че има решение на Столичния общински съвет?
Защото няма политическа воля и защото се страхуват от Русия. Защото Русия има тука една пета колона, която е плъзнала навсякъде. Само да напомня, че паметника започна да го чисти избрания със синята бюлетина кмет Стефан Софиянски. След като 1993 година той беше подготвен за демонтиране, имаше скеле, имаше решение на Софийска община, което беше взето на едно и също общинско заседание, заедно с решението за премахване на мавзолея на Георги Димитров. Какво се случи – мавзолеят се премахна, паметникът не. Защото Москва реши да не застава зад мавзолея, докато зад паметника стои Москва, удря по масата, заплашва. Подарява камери на българската полиция със специална разделителна способност, за да следи българските граждани, които се изявяват по този паметник и биват арестувани. В такава държава живеем. Аз не случайно казвам че Борисов е виновен за последните 10 години, защото той направи всичко възможно тук да марширува тази руска Пета колона, които започнаха сега демонстративно да арестуват, за да се покаже пред Запада, че нещо се прави по този въпрос.
В тази връзка как ще коментирате скорошното изказване руския посланик у нас, че малка държава като България трябва да остане в ЕС, защото от там идват пари?
Тя се опита да отбележи че България получава пари от ЕС, и очевидно влага ирония в това. Само че не довърши изречението какво предлага Русия, която иска да бъде алтернатива или най-малкото да е на везните със същата тежест, както са нашите взаимоотношения с ЕС. Нищо не предлага! Предлага България да плати 3 млрд. за руския газопровод, който да се прокара. Малката България всяка година по линия на огромния дисбаланс в търговията между България и Русия е в полза на Русия, тъй като те са монополист по отношение на енергийните суровини. Малка България финансира голямата Русия. Тя може да е голяма по територия, но в икономическо отношение ние отдавна сме я задминали от гледна точка на жизнения стандарт. След като доста време се опитваха да се подиграят на България, като на малка и бедна, в момента по часовото плащане в България е 2 пъти по-голямо отколкото в Русия, както и средната работна заплата. Така че те да си гледат тяхната страна и да не говорят от името на българите, че помним кой ни е освободил, защото българите помним още много други неща. Помним как само 7 години след тази Руско-турска война Русия прекъсна дипломатическите си отношения с България защото тя си позволи Съединението срещу волята на Русия. Помним всичките русофилски преврати и кръвопролития инспирирани от Русия на българска територия в последващия период. Помним нахлуването на руските войски в Добруджа, които търпят поражение от ген. Колев. И най-вече помним съветската окупация в България., чийто последици все още не можем да превъзмогнем. Не е работа на руския посланик да ни казва, кой какво помни. Тя се намеси в българските работи за трети път от 3 март насам, от както е връчила акредитивните си писма. На два пъти брани България от американски критики, застава в позицията на защитник на България от Америка, все едно че тя е говорител . Нашите власти премълчаха това, което беше унизително. Тоест те се съгласиха с нейните тези. А втория път, когато беше свързано с доклада на държавния департамент , тя дори опакова Русия и България, като жертви на този доклад. И това също й премълчаха и на нея й се услади. Затова сега за трети път застава в позата на говорител на България , за да ни каже какво помнят българите. Това не е нейна работа. И забележете нейно превъзходителство Митрофанова, която с такова превъзходителство говори за България , бяга от периода на съветските благини. Този период изобщо го забравиха и го зачеркнаха. Самият факт, че тяхната колона тук подмени 9 септември с 3 март, те се върнаха в 19 век. Те са напълно наясно, че в днешно време няма с какво да привлекат българите и търсят корени и устои в 3 март. Така че този празник трябва да бъде колкото се може по-бързо сменен от НС, по същия начин както той беше натрапен без Велико НС.
Каква е Вашата прогноза – дали ще има политическа воля в следващото НС и правителство този въпрос да се реши?
Аз не знам какво ще бъде следващото НС, за да прогнозирам нещо подобно. Но има обществена нагласа. Ние сме правили проучвания и знаем, че ако завидеше от истинската воля на софиянци, този монумент отдавна щеше да бъде премахнат. Затова съм толкова гневен на управляващите, особено през последните 12 години. Защото те едно говорят – друго вършат с претенцията на Борисов за баланс в отношенията с Русия. И балансът е такъв, че над София не се вее натовско знаме, нито американско, а съветския автомат. В Районното управление, когато последния път арестувана представители на нашата организация, за това че са написали истината – че това е паметник на окупационната армия, все пак се е намерил един български полицай, който да им каже, че тези камери, благодарение, на които те са заловени са подарени от руското посолство. Представяте ли си? Когато веднъж казах за това на западен дипломат, той не можа да повярва, че до такава степен руснаците са се внедрили тук и командват парада. Същият този полицай е казал, че това следен и този арест са по изрично искане на руското посолство. Това е огромна намеса в българския суверенитет. Те не ни позволяват да се разпореждаме с наша територия. Този паметник е 100% български. В него няма нищо съветско като собственост. Продължаващото му стърчене показва, че тук не е извършена никаква лустрация. Не може да имаш лустрация само по българска линия, при условие, че българския комунизъм е рожба на съветския и е натрапен с военна сила. И символиката на тази военна сила стои. Да видим всички които прокламират, че трябва във всяка една сфера да има все по-голяма и по-голяма лустрация да се опитат да забележат какъв е корена на злото. Коренът на злото символът на империята на корена на злото. Докато тя стърчи там ние няма да бъдем уважавани нито в чужбина, нито от следващите поколения. Този паметник не може да векува. Колкото и да сме зле, колкото и да сме апатични, защото това е постигнато чрез дългогодишна и целенасочена пропаганда, рано или късно този монумент ще бъде преместен от там.
