Иво Инджов
Иво Инджов Снимка: БТА

Доц. Иво Инджов е медиен изследовател и политически наблюдател. Има докторат по медийни науки от Европейския унивреситет „Виадрина“, Германия (2005). Преподавал е журналистика и политически комуникации във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2015-2023). Автор е на три монографии и десетки научни публикации.

– Г-н Инджов, разпадът на парламентарни групи и изобщо разделението в партиите, на което сме свидетели, на какво се дължи според Вас? Причините могат ли да бъдат обобщени?

– Това, което се случва напоследък – разпадът на парламентарни групи, трябва да се разглежда в по-широк контекст. Рязко намаля доверието на българите към политиката като средство, като поле, на което се вземат решения, осигуряващи сцеплението на едно общество.

Видяхме, че на 9 юни избирателите наказаха партиите с рекордно ниско ниво на гласуване. Ако има избори наесен, прогнозите са, че избирателната активност ще бъде още по-ниска.

Разбира се, това ниво на избирателна активност, не е само резултат на натрупано през годините недоверие в партиите. Има и конкретни причини – недоволство от „сглобката“, най-вече от страна на избирателите на ПП-ДБ, немалко избиратели от ГЕРБ също не гласуваха…

По-големите партии загубиха много гласове – ПП-ДБ 300 хил., ГЕРБ 130 хил. Ако се направи съпоставка с по-дълъг период – от 2017 г. до днес, ще видим, че БСП са загубили 800 хиляди избиратели, ГЕРБ – над 600 хиляди, а ПП-ДБ – над 500 хиляди избиратели, но в сравнение с резултатите им от ноември 2021 г.

Въобще това е едно обезкървяване не само на отделни партии, но и на на цялата партийна система. Затова случващото се в парламента трябва да се разглежда в този контекст – партиите, които влизат в парламента, са много слаби и неустойчиви. Така стават лесно жертва на натрупани напрежения в клиентелистките им мрежи и на фактори, които влияят върху партийните ръководства.

Единството на партиите вече изглежда като някакъв мираж.

– В тази посока на разсъждение как бихме могли да гледаме обаче на случващото се в ДПС, които имат все пак някакво покачване в изборния резултат у нас, а и те са една стабилна през годините партия, с традиционно твърдо ядро?

– ДПС трябва да се разглежда като малко по-различен случай, който не е изцяло част от тази обща тенденция на обезкръвяване на партиите.

Въпреки че през 2017 г. за ДПС и ДОСТ (партията на бившия председател на ДПС Лютви Местан, бел. ред.) през 2017 г. гласуваха с 50 хил. души повече хора, отколкото сега за Движението за права и свободи.

Но ДПС е една капсулирана на етническа основа организация, която не се влияе много от общите тенденции и общите електорални процеси.

Там, естествено, обяснението е по-различно – има сблъсък между две олигархични крила. Крилото на Ахмед Доган, който се счита за един от отците-основатели на клиентелистко-корупционния модел на прехода, и крилото на Делян Пеевски, който в характерния му стил навлезе агресивно на чужди територии.

Кариерата на Пеевски беше стартирана в условията на „сглобката“. „Сглобката“ позволи ролята на Пеевски в политическия процес да нарасне неимоверно много. И това стана с благословията на Ахмед Доган, разбира се.

Не можем да си го представим по друг начин въпреки някои предпазни механизми за ролята на „Феномена“, които бяха въведени с поста на другия съпредседател на партията в лицето на Джевдет Чакъров.

Но очевидно Пеевски се е опитал да води много по-самостоятелна линия в ДПС, отколкото е очаквал Доган и да използва създалата се ситуация около съставянето на правителството, за да ускори чистката на верни на Доган местни лидери, депутати, функционери.

– Обикновено, когато нещо се случва с ДПС, често се говори за „разиграване на етническата карта“. Това чухме и през последните дни. Може ли да се търси причина в разцеплението в амбициите на Пеевски да отвори партията извън етническия електорат и точно затова да е срещнал съпротива?

– Възможно е и такова тълкуване на процесите. Погледнато другояче, ДПС има нужда от разтваряне на ветрилото на своя електорат, най-малкото, за да може в пропаганден план да покаже, че не е чисто етническа партия.

И като се има предвид, че турският електорат е една постоянна величина, всеки прилив на гласове от българи мюсюлмани, роми и др. би бил добре дошъл.

По-скоро личните амбиции на Пеевски и това, че той започна да води самостоятелна игра с Бойко Борисов – тук припомням и различните тълкувания за това как Борисов е станал прекалено зависим от Пеевски, доведоха до силно нарастване на неговото влияние и мощ в ДПС.

Те се разпростряха в такива мащаби, че станаха крайно неприемливи за Доган.

Неслучайно той затова говори за наличието на мутренски подход, при който се използват институциите и службите за оказване на натиск и всяване на страх. В този ред на мисли е интересно дали при определени обстоятелства прокуратурата би се самосезирала, за да провери действията на Пеевски…

– Като стана въпрос за г-н Бойко Борисов, той сякаш изглежда доволен от този разпад на партии в парламента. Заговори за това, че е добре дошло за ГЕРБ, защото на едни нови избори партията му ще може да привлече нови гласоподаватели. Какво все пак попречи на Борисов да предложи едно не толкова тясно партийно правителство, така че то да бъде подкрепено от останалите партии?

– Няма как да знаем какви са били водещите мотиви на Борисов, предлагайки това правителство. Може би до последният момент той е разчитал, че освен гарантираната подкрепа от ДПС под контрола на Пеевски, ще успее да осигури определен брой депутати от другите парламентарни групи.

Тук имаше много спекулации за определен брой депутати от „Величие“, който бил осигурен за подкрепа на правителството. Такава обаче се оказа ненужна и всички депутати от тази формация гласуваха „против“, след като се видя, че парламентарната група на ДПС се разцепва и правителство тъй или иначе не може да бъде избрано.

Трябва да имаме предвид, че това, което се случва с ДПС, е добре дошло за Борисов в момента, защото ще падне от гърба му товарът „Пеевски“. Те бях свързани по един или друг начин, взаимно зависими.

В никакъв случай не считам, че Пеевски е бил ръководният фактор в тези отношения, но мощта му беше нараснала. Но сега едно развитие, в което Борисов няма участие, като че ли играе в негова полза.

При избори наесен ГЕРБ може да вдигне резултата си, но не с много. ГЕРБ в момента е единствената формация, която няма вътрешни проблеми, така че тях ги устройват избори, докато ДПС, в това състояние, в което се намира – надали. Останалите партии също нямат интерес от бързи избори.

– ПП-ДБ понесоха едно от най-тежките поражения на последните избори, но при тях в момента има едно разминаване относно това дали трябва да бъде предложено правителство с втория мандат, или не. Даже чухме Лена Бориславова да казва, че ДПС са ги „прецакали“ с разпадането си, като по този начин ги избутаха по-напред при раздаването на мандатите. Какво очаквате да се случи – ще предложат ли правителство, ако предложат – какво трябва да бъде то и ще получи ли подкрепа?

– Според мен изкушение за предлагане на правителство е налице в две от трите формации – ДСБ и „Да, България!“ имат такива решения за техническо или програмно правителство, кабинет анти-Пеевски.

По-резонна е позицията на „Продължаваме промяната“, които са си взели очевидно по-сериозна поука от негативните страни на „сглобката“ – която според мен изцяло беше негативна конструкция, и искат да стоят в опозиция.

С оглед на това, че в либералния политически спектър напоследък много често се твърди едно, след това се върши с друго, не смея да се ангажирам с прогноза.

Ако все пак надделеят изкушенията за правителство, това би било поредната грешка, защото няма как при наличното съотношение на силите в парламента, където всеки воюва едва ли не срещу всеки, партиите да се обединят зад общи приоритети.

Предлаганите от „Да, България“ сами по себе си са много добри, но е трудно да приемем, че ще бъдат подкрепени, от „Възраждане“ най-вече. Трудно е да си представим и, че БСП би подкрепила евроатлантическата линия срещу руската агресия в Украйна и т.н.

Ако се сформира все пак някакво правителство, то ще трае от ден до пладне и ще бъде заложник на различни интереси и на силните в парламента. Кои са силните – това са ГЕРБ, „Възраждане“ донякъде, ДПС не знам дали вече могат да бъдат причинслени към тази група партии. Още повече на фона на спекулациите, че предстои излизане на Пеевски и негови сподвижници за създаване на нова партия.

– Сега ли е моментът да излезе нов политически субект?

– Такова е положението на сегашната партийна система и толкова са отслабнали партиите, че се създават условия за нови проекти. Дали ще се появят сега на тези избори? По-скоро не. Но в средносрочен план, в близките няколко години е напълно възможно това да стане. Почвата е разорана и благодатна за поява на нови партии.

Колкото и това да е свързано с неизвестност и някои притеснения, новите формации могат да вдъхнат живот на партийната система, да ангажират хората с политическо участие, да се реабилитира ролята на партиите в обществото и така да се отклони вниманието от вредни небезопасни увлечения от сферата на политическия инженеринг.

Един вече наложил се рефрен е, че понеже партиите са слаби и блокират работата на парламента, трябва да се въведе президентска или полупрезидентска република. Такъв тип експерименти ще бъдат много вредни за демокрацията и за България.

– Едни нови предсрочни избори какъв резултат ще произведат?

– На първо четене ще възпроизведат сегашната конфигурация с известни различия. Но толкова е динамична политическата ситуация, че нищо чудно да станем свидетели не събития, които да мобилизират разочарованите избиратели, да има по-масово участие и тогава вече да се създадат условия за едно по-трайно управление.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук