Ново правителство на ГЕРБ, подкрепено от други двама политически играчи, програмен кабинет с ограничен във времето мандат или нови избори скоро: кой е най-вероятният от трите възможни варианта? Анализ на Ясен Бояджиев.
Окончателните резултати от тези избори, разбира се, още не са ясни, но с голяма доза сигурност може да се каже, че след тях вече нищо няма да е същото. Един над 10-годишен модел на управление си отива. Вероятно (поне за известно време) заедно с някои от водещите му лица. Какво ще ги замести обаче още не се вижда. Тъй че – тези избори започнаха генералната промяна, от която обществото отдавна има нужда, но не я довършиха. Ето как и защо стана така.
Партиите на досегашното статукво
За ГЕРБ, партията, която от 2009-а насам, с кратко прекъсване, управлява страната повече от 10 години в една или друга комбинация, тези избори донесоха една добра и две лоши новини.
Добрата новина е, че тя отново е първа политическа сила – при това с голяма разлика пред втората. Този резултат е впечатляващ (а донякъде и трудно обясним) като се има предвид срива в доверието към партията през миналата година покрай грандиозните скандали, масовите протести и очевидния ѝ провал в справянето с коронавирусната криза.
Първата лоша новина е, че в сравнение с предишните избори ГЕРБ получава около 8 процента по-малко – разлика, която се измерва с близо 400 хиляди гласа. По-неприятна за партията обаче сигурно е втората лоша новина – тя вече няма да има с кого и как да управлява както досега, доколкото почти всички останали участници в 45-ото Народно събрание декларират, че не искат да се коалират с нея.
За БСП добра новина от тези избори няма. Почти двойният спад в броя на спечелените от нея гласове и пропадането ѝ до третото място са гръмовен провал. Той показва, че, извън все по-смаляващото се нейно твърдо ядро, избирателите не припознават тази партия като алтернатива на статуквото, а по-скоро като част от него. Това е резултат от вече доказаната ѝ неспособност да извърви пътя към модерното европейско прогресивно ляво. Вместо това тя все по-отчетливо се заявява като национал-консервативна, соцносталгична и проруска сила.
От своя страна оригиналните националисти (независимо дали ВМРО в крайна сметка ще влезе в парламента или не) също се провалиха. Първата очевидна причина за това е, че този път се явиха поотделно и, конкурирайки се за един и същ електорат, се потопиха взаимно. Сигурно е обаче, че резултатът им е израз и на натрупаните негативи от 4-годишното присъствие в управлението.
В количествено отношение ДПС леко подобри резултата си в сравнение с предишните избори, но в друг смисъл загуби много повече. Движението е единственият поливалентен играч в бъдещия парламент, който вероятно с готовност би се включил в най-различни властови комбинации. Проблемът му обаче е, че няма да има кой да го покани. Същевременно вече няма да има и възможност да участва скрито във властта както досега.
Новите играчи
Реалните победители в тези избори са партиите на протестния вот. В най-голяма степен това се отнася за „Има такъв народ”, която идва буквално от политическото „нищо”, а вече е втора политическа сила. Нейният успех обаче е олицетворение на отдавнашна характерна черта на една, както изглежда все още твърде значителна част от българските избиратели – готовността да се гласува за партия, чиито конкретни политически виждания и намерения тънат в дълбока неизвестност. Сега от тази неизвестност съвсем пряко ще зависи дали и какво управление ще има България.
Твърде различни са избирателите на другите две „протестни” партии -„Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, които очевидно търсят ясните, конкретни и последователни политически послания. Особено впечатляващ е успехът на „Демократична България”, чийто резултат значително надхвърли предварителните прогнози.
Кой ще управлява?
Както става ясно от разпределението на мандатите в бъдещия парламент, за да се състави управляващо мнозинство в него, ще са необходими най-малко 3 партии. Заради крайно непримиримите предварителни декларации на повечето партии обаче практически всички математически възможни варианти за съставяне на управленска коалиция изглеждат невъзможни от политическа гледна точка. Както стана дума, например, ГЕРБ е напълно изключвана като партньор от всички с изключение на ВМРО и (може би) ДПС. И трите нови партии в парламента пък отхвърлят БСП като възможен коалиционен партньор.
Като че ли по-реалистичен изглежда някакъв вариант на правителство от типа експертно, програмно или „на националното спасение”, ползващо се с широка парламентарна подкрепа с ограничен във времето мандат, в името на спешни задачи като преодоляване на пандемията, подготовка и задвижване на възстановителния план и, да кажем, корекции в изборните правила.
Този вариант обаче също би влязъл в тежко противоречие с предварителните декларации на партиите и би изисквал компромиси, които за някои ще са на ръба на политическото самоубийство. Тъй че няма да е никак чудно, ако след някой и друг месец се окажем изправени пред извънредни парламентарни избори.
Най-неприемливият вариант
Разбира се, не бива напълно да изключваме още един вариант – някой/и тихомълком да се отметне от досегашната си непримиримост. Досега сме се нагледали на неспазени предизборни клетви и обещания, както и на пазаруване на отделни депутати и цели парламентарни групи. Тогава очакваната генерална промяна ще се отложи още повече.
Текстът е на Дойче Веле.
