Възмущението на Запада, новите санкции и обещаните най-съвременни оръжия закъсняха да спасят мъжа, намерен застрелян до велосипеда си на тревист път край Киев, пише в свой анализ CNN.
Мъжът беше показан на снимка през уикенда на ужасяващи картини от Украйна.
Той беше един от многото невинни цивилни, чиято съдба случайно се сблъска с варварското нахлуване на президента Владимир Путин. Сцените, разкриващи се в момента, когато руските войски се изтеглят от Киев, предизвикват разтърсващи спомени за жестокостите, които нацистите са извършили над украинците през Втората световна война.
Това е една от снимките на кървавата цена, която украинските цивилни жители плащат за манията на Путин по повод униженията на Русия в Студената война, и тя показва как глобалните реакции към престъпленията срещу човечеството успяват да отговорят на жестоката война.
Чувството на отвращение от случващото се в Украйна даде вчера нов тласък да се търси отговорност от Русия. Европейският съюз и Украйна започнаха ново разследване на потенциални военни престъпления в киевското предградие Буча, където бяха открити тела, разхвърляни по улиците. Членове на Конгреса на САЩ призоваха президента Джо Байдън да ускори доставките на оръжия за Украйна, за да отблъсне инвазията. Европейският съюз е изправен пред нарастващ натиск да приеме болезнена икономическа стъпка, която би довела до пълното прекратяване на износа на руски петрол и въглища.
Байдън реагира на разрастващия се списък с прояви на безчовечност, като призова за повече санкции и за провеждане на съдебен процес срещу Путин за военни престъпления.
„Може би си спомняте, че бях критикуван за това, че нарекох Путин военнопрестъпник“, каза Байдън. „Той е военнопрестъпник. Този човек е брутален“, заяви той.
Но ужасната трагедия, която се разкрива в Украйна, е, че всички мерки, които Западът е готов да обмисли, за да накаже Москва и да повлияе на дългосрочния ход на войната, не могат да постигнат много, за да спасят цивилните жители, които сега са мишена на нападения.
И е съмнително дали някой от потенциалните отговори на кръвопролитията на войските на Путин ще разколебае безмилостния руски лидер.
Разбираема е реакцията на лидерите да отправят ужасяващи осъждания, да изискват отговорност и да се нахвърлят върху Путин. От решаващо значение е също така светът да не се примири с това.
Но е малко вероятно Западът да успее да спре кампанията на Путин за зверства в краткосрочен план, особено след като руският лидер се оказа неподвластен на морално възмущение. А като се има предвид мащабът на вече извършените кръвопролития, включително нападенията срещу жилищни блокове, болници и бомбоубежища, изглежда, че той отдавна е преминал границата на всякаква сдържаност.
Новата вълна от наказания срещу Русия последва уикенда, в който се появиха потресаващи кадри на цивилни граждани, застреляни в наподобяващи екзекуция ситуации, в Буча. Екип на Си Ен Ен също видя масов гроб в града в неделя, а вчера стана свидетел на изваждането на тела от мазе.
Украйна предупреди, че тези сцени може да са „върхът на айсберга“, а президентът Владимир Зеленски заяви, че се разкриват още по-тежки зверства.
„Вече има информация, че броят на жертвите на окупаторите може да е още по-голям в Бородянка и някои други освободени градове“, каза Зеленски.
„В много села от освободените райони на Киевска, Черниговска и Сумска област окупаторите са правили неща, които местните жители не са виждали дори по време на нацистката окупация преди 80 години“, заяви той.
Путин знае докъде стигат ограниченията на Запада
Най-строгите санкции в историята, новият статут на Русия като световен парий и нейната културна, дипломатическа и икономическа изолация все още не са спрели силния човек на Кремъл. Като се има предвид очевидно сигурната политическа позиция на Путин, той не проявява никакво притеснение от това, че е обявен за военнопрестъпник, а шансовете му да бъде съден са малки, ако не настъпят зашеметяващи политически промени в Русия.
Междувременно неприемането от Русия на идеята за отговорност пролича в абсурдните ѝ твърдения, че сцените с телата, извадени от мазето, и снимките на цивилни, очевидно убити в екзекуции, са инсценирани от украинците.
Въоръжен с най-големия запас от ядрени бойни глави в света, Путин разбира, че Западът не желае да се намеси пряко в Украйна и да рискува катастрофален сблъсък с Русия с мерки като зона, забранена за полети, за да спаси цивилните жители.
Той дава урок за това как други диктатори биха могли да обмислят стремежа си към ядрено въоръжаване. Западни интервенции за спасяване на цивилни жители от рода на тези като в Косово или Либия са забранени в Украйна, просто заради предполагаемата мощ на арсенала на руския лидер и неговата демонстрация на военна мощ по-рано по време на войната.
Осемдесет години след като диктатори като Адолф Хитлер в Германия или Йосиф Сталин в Съветския съюз разпространяваха терор във и извън страните си, Путин създава ужасен нов спектакъл за XXI век – този на диктатор, който не може да бъде възпрян.
Чувство на безнаказаност
Готовността на Путин да поеме наказанията, които вече са наложени на Русия заради инвазията, създава особено чувство на безнаказаност. Санкциите върху руската икономика и руските олигарси могат да имат отслабващо въздействие в дългосрочен план. Но те очевидно се провалиха като инструмент за възпиране.
Руският лидер също така се оказа готов да толерира тежки загуби сред своите войски в лицето на героичната съпротива на украинските сили. Пренастройването на руската стратегия към опити за консолидиране на контрола върху източните региони обаче има възможност да покаже, че дори Путин може да бъде разклатен от събитията с течение на времето.
Погледнато отвън, войната е военна, дипломатическа и икономическа катастрофа за Русия след неуспеха ѝ да завладее ключови цели. Но тя все пак може да бъде известен успех за Путин, ако целта му е просто да унищожи колкото се може повече от Украйна и да организира парад на победата за руските държавни медии.
Така че в много отношения той участва в несъразмерна игра със Запада, чиито санкции и наказателни мерки се основават на по-логичен възглед за интересите на Русия и нейните собствени ограничения.
Все пак Белият дом реагира на ужасите, които се появиха в Украйна, като обеща да ускори темпото на военната, хуманитарната и икономическата помощ за Киев.
Подобна помощ би могла да съкрати войната и да облекчи нападенията срещу цивилни граждани през следващите седмици и месеци. Но Путин обсажда и бомбардира украинските градове от седмици. Милиони хора вече бяха прогонени от страната към Западна Европа като бежанци.
Процес в стил Нюрнберг?
Нараства и импулсът за някакъв официален механизъм, който да подведе под отговорност руските лидери за военни престъпления. Бившият украински министър-председател Арсений Яценюк заяви пред Джейк Тапър от Си Ен Ен, че агресията е най-голямото бедствие в Европа след Втората световна война и заслужава система за правосъдие срещу нацистките военнопрестъпници, подобна на Нюрнбергския процес.
„Трябва да се подготвим още сега. Трябва спешно да стартираме съвместна разследваща група, за да сме готови да изправим Путин пред съда и да видим Путин зад… решетките.“
Но естеството на международния ред след края на Студената война ще усложни създаването на система, която да се ползва с глобална легитимност. Русия например със сигурност би наложила вето на всеки опит за включване на Организацията на обединените нации с нейния глас в Съвета за сигурност. Китай също би се опитал да провали всяко усилие за налагане на отговорност за нарушения на правата на човека, като се имат предвид собствените му репресии срещу уйгурските мюсюлмани, които Съединените щати заклеймиха като геноцид.
Все пак трудността за подвеждане на Путин под отговорност не означава, че руснаците на по-ниско ниво в командната верига не могат да бъдат разследвани, въпреки че Международният наказателен съд в Хага не провежда задочни процеси. Органът обаче вече води разследвания в Украйна, която е приела нейната юрисдикция, въпреки че не е член на съда.
Един потенциално значителен нов удар срещу Русия може да дойде от Европа, тъй като Европейският съюз подготвя нови санкции. Френският президент Еманюел Макрон подкрепи забрана за износ на руски въглища и петрол за ЕС още тази седмица.
Но е съмнително дали други големи сили, включително Германия, ще стигнат толкова далеч, като се има предвид недостигът на енергия и скокът на и без това високата инфлация.
Подобен ход несъмнено ще допринесе за намаляване на финансирането на войната в Украйна.
Но в по-краткосрочен план това би довело и до два въпроса: Уязвим ли е вече Путин от натиск? И колко още украински цивилни ще загинат, докато той стане уязвим?
Всичко за войната в Украйна – четете тук
