Изчезналите близо 4 млн.лв. на футболния национал Мартин Петров от банковите му сметки, ( измама, за която той сигнализира прокуратурата и БНБ през есента), очаквам да бъдат възстановени, обяви днес в телевизионно интервю управителят на Българската народна банка Димитър Радев.
Мартин Петров установи липсата на парите от банковите му сметки в Булбанк (точната сума е била 3,8 млн. лв.) на 18 август 2017 г. при посещение в клон на банката. Както се разбра по-късно, той е бил измамен от личния си банкер, упълномощен да обслужва сметките му във финансовата институция. Сметките са били източени без знанието на титуляра.
През ноември БНБ започна цялостна проверка на платежните процеси в най-голямата банка у нас. От Булбанк съобщиха, че става дума за планова проверка, но ще бъде разгледан и конкретният сигнал на футболиста. Според оповестеното от самия Мартин Петров дни след констатираната измама, било установено, че трудовият договор на назначения му от трезора личен банкер Ирина Ч.А. е прекратен още преди 10 месеца. В този период обаче тя продължавала да предоставя на клиента информация за неговите сметки, депозити и операции и фалшиви извлечения.
Експерти определиха случая като втория най-голям скандал в банковата система през последните години след КТБ.
БНБ извършва планови и извънредни проверки на банките чрез своето специално звено – „Платежен надзор“. То има правомощия да предприема сериозни мерки срещу банки, които не спазват правилата за плащанията. На трезорите могат да бъдат издадени задължителни указания, да се изиска промяна на процедури, да се възложи извънреден одит, а също дори да се забрани извършването на платежни услуги. Възможни са и по-тежки санкции. Освен това, нормативната уредба позволява публичност на предприетите мерки, като в чл. 124, ал. 4 и чл. 125, ал. 3 от нормативния акт е записано, че „по преценка на БНБ прилагането на надзорни мерки може да бъде направено обществено достояние“.
Изискванията към банките и другите доставчици на платежни услуги са много сериозни, като защитата на клиента е гарантирана и чрез европейските закони.
Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервюто днес в Би Ти Ви бе категоричен, че изчезването на парите на Мартин Петров е „частен случай и няма риск за другите клиенти“, като същевременно каза, че очаква парите на Петров ще бъдат възстановени.
Българските банки и българският лев са стабилни. Стабилен е и Валутният борд. Хората не трябва да се притесняват за спестяванията си, които държат на влог, каза в обобщение за финансовите институции и финансовото състояние на държавата през 2017-а управителят на БНБ Димитър Радев.
Хората могат да са абсолютно спокойни за парите си”, всички показатели са на добро равнище, печалбата за втора поредна година на сектора доближава исторически най-високите равнища. Свидетели сме на това как кредитната активност се увеличава, лошите кредити намаляват, така че имаме много позитивни фактори и не случайно тези международни агенции взимат решения за повишаване на кредитния рейтинг, не на база на някакви субективни съображения, а на база на реални факти, каза Радев.
Разясни : левът е стабилен – и преди една година с 2 лв. можеше да се купи 1 евро и 2 цента, и сега е така. На въпрос кога тези 2 лв. ще се превърнат в едно евро в контекста на възможностите за присъединяване на България към еврозоната, Димитър Радев каза :
Това ще стане, когато всички необходими за това процедури бъдат извършени. Има поредица от стъпки, които трябва да бъдат направени. Първият от тях е националната валута да се присъедини към валутния механизъм II. След това има един период от не по малко от три години, така че това ще изисква време (…) Самото престояване във валутния механизъм е минимум две години, а ние още не сме направили тази стъпка.
Банкер номер 1 е убеден, че присъединяването на България към Еврозоната ще има положителен ефект за икономиката като цяло :
Както процесът, така и присъединяването към Еврозоната ще има положителен ефект за икономиката. Достатъчно е да погледнете докладите на международните кредитни агенции, които бяха разпространени в края на миналата седмица. Те ясно посочват като основен фактор за бъдещото повишаване на кредитния рейтинг на страната присъединяването на нашата валута към валутния механизъм. Ако икономиката работи добре, хората ще живеят по-добре. А тя определено работи по-добре, това се вижда от всички индикатори. Друг е въпросът , че има в някои случаи забавяне във времето между това, което виждаме като макроикономически показатели, и това, което хората усещат пряко по своя джоб или по начина на живот, който водят, посочи Радев.
Управителят на БНБ коментира и т.нар. криптовалути (вкл. биткойн).
”Аз мисля, че тук има два концептуални въпроса, които трябва да са ясни преди да има съдържателна дискусия. Първият въпрос е, че в случая с биткойни и сходните т.нар. криптовалути, не става въпрос за никакви валути. Това не са валути, това са стоки и обект на спекулация, които някои инвеститори използват и като средство за разплащане. Вторият въпрос е, че тази тема не трябва да се смесва с темата за дигиталните пари, които вероятно един ден в банките, Централните банки, ще имитират. Това не е факт, но централните банки проучват внимателно този въпрос. Тези дигитални пари ще бъдат истински пари, само че в дигитална форма. Следователно, когато говорим за биткойн, става въпрос за един спекулативен актив, а не за валута. Ето защо Централните банки не регулират и биткойн, и подобните конструкции”, разясни Димитър Радев.
