Виктор Орбан
На снимката: Виктор Орбан

Унгарският премиер Виктор Орбан е на изненадващо посещение в Украйна, което е първото му в страната от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в страната.

Орбан, смятан за най-големия съюзник на Русия в ЕС, след като многократно възпрепятства усилията за подкрепа на Киев, включително спиране на помощта и кандидатурата на Украйна за присъединяване към блока, беше един от малкото европейски лидери, които не са посещавали Украйна, откакто Русия нахлу през февруари 2022 г.

Акцент в разговорите между Зеленски и Орбан ще бъдат „възможностите за постигане на мир, както и върху текущите въпроси в унгарско-украинските двустранни отношения“, каза говорителят на Орба Золтан Ковач.

Орбан от години критикува действията на властите в Украйна,

които, според Будапеща, не гарантират правата на унгарското малцинство. Киев и Брюксел започнаха интензивна дипломация с Будапеща, за да отговорят на опасенията ѝ. По-рано тази година бяха проведени разговори между Андрий Йермак, влиятелния ръководител на кабинета на украинския президент, и унгарския външен министър Петер Сиярто.

Тогава Унгария представи списък от 11 условия, които иска да подобри правната защита на малцинствата, преди да се съгласи да допусне Украйна в ЕС.

Докато Европейският съюз започва преговори за присъединяване с Украйна, унгарското председателство на Съвета на ЕС от 1 юли до 31 декември рискува да спре процеса. Препъникамъкът в този процес са именно правата на унгарското малцинство в Украйна, пише в свой анализ euractiv.com.

Премиерът Виктор Орбан често отправя критики към правителството в Украйна, че нарушава правата на етническите унгарци, живеещи в украинския регион Закарпатия. Това става, като властите забраняват на местните да говорят на родния си език както в училищата, така и в администрацията,

Според преброяването от 2001 г. унгарците съставляват 12% от целия Югозападен регион (приблизително 150 000 души), въпреки че много от тях са емигрирали

от началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2020 година.

Правителството на Орбан блокира ключово финансиране от ЕС за Украйна и заплаши да попречи на усилията на страната да се присъедини към блока, свеждайки дипломатическите връзки до тревожно ниски нива.

Спорът се корени в усилията на Украйна да укрепи националната си идентичност, след като подкрепяните от Русия сили частично поеха контрола над района на Източен Донбас през 2014 г. и Москва анексира Крим.

През 2017 г. Киев прие закон за укрепване на националния език,

който прави изучаването на украински задължително след пети клас. Въпреки че законът е насочен основно към руския, езиците, говорени от други малцинства като поляци, унгарци, румънци, словаци и гърци, неизбежно бяха засегнати.

По-късна поправка в текстовете уточни, че 100% от обучението може да бъде на малцинствен език в ЕС от първи до четвърти клас.

От пети клас най-малко 20% от учебното време трябва да бъде на украински, постепенно достигайки 40% в девети клас и 60% в дванадесети.

От една страна, това е предизвикателство да се прилага законът; никой не следи на какъв език се говори. От друга страна, това е голямо поле за маневриране за училищата и учителите“, каза пред Euractiv Дмитро Тужански, експерт по украинско-унгарските отношения.

Законът от 2017 г. беше изменян няколко пъти, за да задоволи исканията на малцинствата, като преходният период беше удължен от три на пет години до 2022 г.

След пълномащабното руско нахлуване в Украйна преходният период беше удължен с още една година. Освен това частните училища не са включени.

През декември, точно преди края на преходния период, Киев промени текста, за да се съобрази с изискването за присъединяване към ЕС, препоръката на Венецианската комисия и политическите искания на Унгария.

Според новоприетото законодателство четири предмета са задължителни на украински: украински език, украинска литература, украинска история и граждански часове, наречени „Отбрана на Украйна“.

Така че в действителност законът за образованието от 2017 г. никога не е бил реално приложен“, каза директорът на Института за централноевропейска стратегия, базиран в регионалната столица на Закарпатието, Ужгород.

Междувременно унгарското малцинство разви мрежа от частни училища в Закарпатието, където учениците учат само на унгарски език.

„Унгарците могат да учат на унгарски в Закарпатието без проблем, изцяло или частично. Целият дебат е на високо ниво между Киев и Будапеща. Изглежда, че никой не пита малцинството“, каза Тужански.

През декември няколко лидери на унгарското малцинство в Украйна призоваха Орбан да не блокира присъединяването на Украйна към ЕС, подчертавайки „значителния напредък в прилагането на препоръките на Европейската комисия за гарантиране на правата на националните малцинства“.

Новият проектозакон, приет от украинския парламент, значително отразява интересите на националните малцинства и се радва на нашата пълна подкрепа“, се казва в писмото, изпратено до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и Виктор Орбан.

„В същото време се надяваме, че всички разпоредби, приети в този всеобхватен закон, ще бъдат приложени (…) като се вземат предвид всички предложения, представени от неправителствените организации на транскарпатските унгарци.“

Въпреки тези твърдения, през януари 2024 г. унгарският външен министър Петер Сиярто поиска „връщане на правата на националното малцинство, с които то се е ползвало до 2015 г.“ след разговори в Ужгород с украинския си колега Дмитро Кулеба.

През март 2024 г. Унгария изпрати до Киев и до страните членки на ЕС списък

от единадесет нови искания, в които излага претенциите си по отношение на малцинството си в Украйна.

Документът – неоповестен публично – включва създаването на специален статут за унгарските училища, възможността за използване на унгарски език в официалните документи и комуникацията с държавата и назначаването на унгарски делегат в украинския парламент, за да се осигури политическо представителство.

„Ние не искаме нищо повече от това, което имаме в Европейския съюз“, каза Ласлов Зубанич, ръководител на Демократическата партия на унгарците в Украйна (UMDSZ), една от двете унгарски партии, действащи в Украйна и подписала писмото.

„Ако Украйна иска да върне хора от чужбина, които, включително по време на пълномащабната война, са получили гражданство на други държави, тя трябва да реши този въпрос“, добави Зубанич.

Друг източник на недоволство е фактът, че дори да притежават унгарски паспорт,

военнослужещите мъже от 18 до 60 години не могат да напуснат страната.

През януари президентът Володимир Зеленски внесе проектозакон за разрешаване на двойното гражданство, съобразено с практиките в ЕС.

Въпреки това правилата за мобилизация на украински граждани, които притежават чужд паспорт, няма да се променят.

Въпреки че Украйна не признава двойното гражданство, Будапеща отдавна дава паспорти на унгарското малцинство, като по този начин се бори за техните гласове по време на избори.

Правителството и няколко фонда, свързани с Орбан, инвестираха милиарди в бедния регион, като подкрепяха културни и социални дейности, често тясно преплетени с политиката.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук