Изкуственият интелект и модернизацията в митническите системи у нас - неизбежна необходимост в глобалната търговия

На 1 януари 2025 г. България ще стане част от Шенген и по суша, само няколко месеца след приемането си в него по въздух и море.

Ползите от членството ни в зоната на свободно движение са известни и отдавна обсъждани. Те включват по-лесни пътувания, редукция на времето на границите, по-ниски логистични разходи за бизнеса и спад на въглеродните емисии. Очакванията са, че членството ни ще увеличи привлекателността на страната за чуждестранни инвеститори.

„От 00:01 часа на 1 януари 2025 г. проверките на бившите гранични пункта с Гърция ще бъдат прекратени. В същото време на северният граничен пункт с Румъния може да се прилага частичен контрол, но той ще се изисква само при наличие на риск“, посочи директорът на Агенция „Митници“ Георги Димов след становището на Съвета на ЕС.

„Контролът няма да бъде отслабен, Агенция ‘Митници’ ще продължи да изпълнява стриктно задълженията си по границите на Европейския съюз и вътре в страната, за да осигури сигурността на гражданите, икономическите субекти и фискалната система на България и ЕС“, добави той. България е уникална в ЕС, тъй като притежава най-голямото в Европа и второто в света сухопътно гранично пресичане на ГКПП „Капитан Андреево“, с пет основни трансгранични коридора и над 4,5 милиона товарни превозни средства, преминаващи през него всяка година.

За да подпомогнат легалния бизнес, българските митници работят активно за създаване на благоприятна инвестиционна среда, което включва и внедряване на авангардни технологии и системи, съобщиха от пресцентъра на Агенция „Митници“.

С повишаване на прозрачността на процесите, бизнесът получава увереност в предвидимостта на регулаторната среда, което стимулира растежа на националната икономика и привличането на чуждестранни вложения, коментираха от митническата администрация.

Чрез въвеждане на облачни технологии, митниците успяват да ускорят обработката на документи и да осигурят достъп до информация в реално време. Тези иновации намаляват бюрокрацията и облекчават административната тежест за икономическите оператори, което е от полза за международната търговия.

Актуализацията на митническите системи е неизменна и необходима с растящите обеми на глобалната търговия и на нарастващото натоварване на митническите пунктове. За да отговорят на новите изисквания, българските митници интегрират съвременни технологии, които значително подобряват ефективността и сигурността, а също така допринасят за икономическото благосъстояние на страната, твърдят от Агенция „Митници“.

От там подчертаха, че страната ни е стратегически разположена на един от най-натоварените търговски коридори между Европа и Азия. Граничната линия с Турция е ключова за значителен обем международни транзакции, но също така е място с висока вероятност за нелегални дейности. За това, охраната на границите е от основна важност за поддържане на стабилността и защитата на вътрешния пазар на ЕС.

Борбата с международната търговия на незаконни стоки изисква напреднали системи за анализ на риска, а технологиите играят решаваща роля в модернизацията на българските митници, предоставяйки инструменти за по-бързо и надеждно обработване на стоки, както и проверка на лица и превозни средства.

В името на сигурността и интегрираното управление на границите, митническата администрация реализира проект за изграждане на Българска интегрирана рентгенова информационна система (БИРИС). Проектът, който вече е в ход, се очаква да донесе първите си резултати през втората половина на 2025 г. и ще продължи да се развива в следващите години.

Изграждането на 100 процента рентгенов контрол ще осигури бърза и детайлна проверка на съдържанието на превозните средства, което е от критично значение за предотвратяване на митнически и акцизни нарушения.

Българските митници инвестират в съвременни рентгенови скенери от последно поколение, които предлагат по-висока резолюция, по-бърза обработка и печеливши възможности за откриване на опити за контрабанда с рискови стоки. Динамично се ползват и мобилни рентгенови системи, което позволява инспекции на различни места.

Рентгеновите скенери ще бъдат свързани с иновации като изкуствен интелект (AI), машинно обучение (ML) и бази данни. Рентгеновият контрол играе съществена роля за икономическото развитие и събираемостта на мита и данъци, посочва митническата администрация.

Широкият обхват на използването на този вид технологии също така увеличава прозрачността и сигурността в търговията, тъй като детайлното сканиране на стоки минимизира необходимостта от физически проверки и ускорява времето за обработка.

Агенция „Митници“ е изготвила технически спецификации за реализиране на третия етап от проекта БИРИС, през който е предвидено изграждане на интегрирана платформа (аналитичен слой с компоненти на AI и ML) за събиране, обмен и анализ на данни от рентгеново оборудване за митнически контрол. Платформата ще обедини новопридобитите рентгенови системи и ще бъде свързана с други информационни системи от ИТ структурата на Агенция „Митници“. Поради това ще се реализира активен обмен на информация и данни между различни системи, камери и инсталации, с цел създаване на интегрирано гранично управление.

Алгоритмите на изкуствения интелект (AI) имат основна роля в анализа на данни и автоматизирания анализ на риска, което подобрява идентифицирането на опити с висок риск.

Внедряването на машинно обучение в информационните системи на митническата администрация ще позволи анализ на голям обем исторически данни за преминали стоки, като тази информация ще се използва за предвиждане на възможни нарушения. По този начин се намаляват проверките на нискорисковите стоки и се облекчава законната търговия.

Българската митническа администрация изгражда и Система за управление на трафика (СУТ), която ще дигитализира митническите процеси. Проектът ще осигури 100 процента управление на преминаването на товарни превозни средства през ГКПП, чрез интеграция на данни от камери, смарт устройства, информационни табла, бариери и светофарни системи. Основната цел е повишаване на пропускателната способност, чрез насочване към най-малко натовареното трасе и внедряване на безхартиено взаимодействие между контролните органи на ГКПП.

Системата ще генерира електронен контролен лист, базиран на анализа на риска от системите на граничните служби, който ще представя списък с необходимите проверки и назначения за преминаване през контролни зони. Проектът за СУТ предлага създаване на виртуални зелени коридори за одобрени икономически оператори.

Системата се планира да бъде експериментално приложена на вход и изход на ГКПП „Капитан Андреево“ и ГКПП „Калотина“, като се очаква, че въвеждането на системата ще подобри значително контролните резултати, ще увеличи пропускателната способност и ще улесни законния бизнес и пътниците.

На ГКПП „Капитан Андреево“ е предвидено експериментално внедряване на Система за управление на опашките (СУО), която е в процес на разработка за товарни превозни средства, излизащи от България.

СУО ще позволи резервиране на времеви интервал за преминаване на ГКПП, от което ще се премахнат дългите опашки от товарни автомобили и ще се разпредели пиковият трафик. Целта е да се повиши ефективността на митническия контрол.

И двете системи – за управление на трафика и за управление на опашките, се очаква да бъдат внедрени експериментално в края на 2025 г.

С изграждането на информационни системи за интегрирано гранично управление, трафикът ще може да бъде пренасочван, така че времето за чакане да бъде намалено. Това е особено значимо за транспортния сектор, който изпълнява основна роля в икономическите връзки. Чрез редукция на логистичните разходи и времеви забавяния, бизнеса ще стане по-ефективен и конкурентоспособен, заключават от Агенция „Митници“ пред БТА.

 

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук