Изложбата проследява как изкуствата на Китай и Япония проникват в България до края на ХХ век, информираха от Софийската градска художествена галерия (СГХГ). Откритето ще се състои днес, 29 май, с куратор Красимир Илиев.
Експозицията илюстрира влиянието на китайското и японското изкуство върху местните художници, проследявайки развитието на познанията за тези две далечни страни, започващо с печатните издания, публикувани на български в столицата на Османската империя.
Изображенията от Далечния изток пристигат от Запад чрез паравани, а импресионизмът оказва влияние върху творчеството на български автори, сред които е и Никола Петров. Сецесионът донася нови моди, а края на Първата световна война – духа на мимолетността, който завладява умовете през 20-те години, за да бъде забравен в следващото десетилетие. Творчеството на Иван Милев е ярък пример за този процес, тъй като той носи естетиката на Далечния изток дълбоко в сърцето си. Познанието за поетиката на двете култури се разширява благодарение на преводаческите усилия на Никола Джеров и интерпретациите на Николай Райнов. В началото на века се появява фразата „българите са японците на Балканите“, която изчезва след деветосептемврийския преврат.
Признаването на Китайската народна република води до нови преводи на книги от руски, тъй като в България все още никой не може да разбира йероглифи, както и до изложби с пропаганден характер. През 50-те години художници като Стоян Венев и Дечко Узунов поемат дългите пътувания до Поднебесната империя, завръщайки се с впечатления, скици и дарени произведения от техни колеги. Марин Върбанов и Мирчо Якобов, а след тях и Владимир Овчаров, учат в академиите в Пекин, за да усвоят техниката на туша и движението на четката.
През 1963 г. японски графици с революционен дух организират втора изложба в София. В същата година разривът на отношенията между китайското и съветското правителства охладнява клетвите за вечна дружба между българите и китайците. Постепенно японската литература и изкуство попълват празнотата в сърцата на българите, вдъхновени от културата на Далечния изток, процес който продължава до 1985 г., когато контактите с Китай са възстановени и в Националния исторически музей е организирана изложба с китайска класическа живопис, отбелязват от СГХГ.
През 80-те години се издава все повече книги с преводи от японски и китайски. Държавните колекции в София, Пловдив и Сливен се обогатяват с укийо-е. Във Варна стартира биенале на графиката, където участието на японски автори е награждавано. Дните на японската култура, които започват в началото на следващото десетилетие, се превръщат в ежегоден форум за представяне на различни изкуства. В Националната галерия и в Галерията за чуждестранно изкуство се организират експозиции, които за първи път представят китайско изкуство с участието на частни колекции. Краят на века е белязан от двупосочни контакти, с все по-чести посещения на български художници в Япония, като Стоян Цанев, който води по броя на самостоятелните си изложби, следван от Захари Каменов.
