Според данни на ФАО на ООН в доклада „Дългата сянка на животновъдството“ секторът на отглеждането на селскостопански животни за месо е отговорен за 18% от парниковите емисии, свързани с глобалното затопляне.
В оценката се включват изсичането на гори за паша на добитък и отглеждане на фураж за селскостопанските животни по света, количеството метан, което се отделя при храносмилането на преживните селскостопански животни, както и транспортирането на животински продукти до крайните потребители. По този начин животновъдният сектор създава в действителност по-голямо количество парникови газове от тези на целия транспорт по света взети заедно и има сериозен принос за глобалното затопляне.
Животновъдството е отговорно съответно за 37% от всичкия произведен от човешка дейност метан (72 пъти повече потенциал за глобално затопляне от CO2 за 20-годишен период), който до голяма степен е произведен от храносмилателната система на преживните животни, а също така и за 64% амоняк, който допринася значително за киселинни дъждове.
Животновъдството сега използва 30% от повърхността на цялата Земя, главно за постоянни пасища, като включително 33% от обработваемите земи по света са използвани за производство на храна за животни, отбелязва докладът.
Изсичането на горите за създаване на нови пасища е основен двигател на обезлесяването, особено в Латинска Америка, където над 80% от бившите гори в Амазонка са се превърнали в пасища или земи за фураж.
Доклад, озаглавен „Животновъдството и климатичните промени“ на Worldwatch Institute публикува данни, според които делът на парниковите емисии от отглеждането на добитък за месо и млечни продукти е дори по-голям и значителен – 51%.
Вследствие на военните конфликти през 2022 г., множество критици се опасяват, че ескалиралата световна криза ще допринасе за изменението на климата.
Още новини за енергийният преход – четете тук
