Основното занимание на кабинета „Донев“ е „руският“ газ, а резултатът е, че спря „неруския“

От година-две има традиция в предизборни кампании надпреварата да е само с обещания за компенсиране на всички за всичко. Това прави невъзможно съставянето на икономически програми и прегледа на средствата за „компенсиране“ – бюджет, приходи и разходи на правителството. Резултатът от всичко това е увеличение на разходите.

За разлика от повечето предишни такива правителства, кабинетът на служебния премиер Гълъб Донев засега не е осигурил приходи и не е спестил харчове. Неговото основно занимание е „руският“ газ, а резултатът е, че спря „неруския“. Това беше предвидимо и многократно обяснено.

Преките последици от тези действия ще означават допълнителни бюджетни разходи и компенсации. Очевидно е, че създаването на проблеми за следващи правителства е нарочно търсен ефект от работата на това правителство.

Отвъд зле прикритата подкрепа за подкрепящите Кремъл партии обаче, служебното и следващите правителства могат да направят немалко, за да намалят въздействието на инфлацията, както и неблагоприятните последици от войната на Русия срещу Украйна.

Състоянието на бюджета

Приходите в държавния бюджет нарастват и се очаква излишъкът в края на годината да бъде да бъде 1% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) за тази година (малко над 1.5 милиарда лева). Фискалният резерв в края на юли е 9.8 милиарда лева или над 6.5% от БВП.

Съдейки по последните данни за състоянието на публичните финанси на страните от ЕС, където средният дефицит е 2.3% от БВП, положението тук изглежда добре, а фискалните аргументи за вота на недоверие към предишното правителство се оказаха несъстоятелни. Въпреки това обаче прогнозите за благосъстоянието на българите далеч не са безпроблемни.

Предварителната средносрочна прогноза за периода 2023-2025 г. на Министерството на финансите е реалистична, като служебният финансов министър Росица Велкова подчертава, че тя включва „само ефектите на действащите политики“.

Както депутатът от 47-ото Народно събрание Георги Ганев предупреди още при съставянето на първия бюджет за годината, излишъкът в бюджета е вследствие на инфлацията и възстановяването от икономическия спад от 2020 година.

В абсолютни стойности той е практически равен на сумата приходи от непреки данъци и данъци върху заплатите. Положителни развития от предвижданото ограничаване на корупцията няма и не би могло да има – те изискват повече време и по-радикален подход.

В същото време, отново в абсолютна стойност, дефицитът на бюджета ще премине отвъд 10-милиардния праг или почти 7% от БВП на 2022 година. За 2023 година е предвиден ръст на разходите с 9.7 милиарда и дефицит от 11.3 милиарда (6.8% от БВП).

Този дефицит надвишава средния годишен в бюджетите от 1991 до 1996 г. – период на тежка финансова криза в страната. Като дял от БВП стойността му надвишава тази на заема за покриване на дефицита за 1996 г.

Положителното е, че икономиката тази година е много по-здрава, няма фалит на банки и необслужваните кредити са под контрол, докато през 1996 година те са 58% от кредитния портфейл на банките. Но въпреки това дефицитните стойности са рекордни.

Друг рекорд от периода след 2009 година е свиването на инвестициите през 2021 година с около 11%. През 2022 г. тенденцията се запазва, макар и да е по-слабо изразена.

Рекорд е и делът на разходите за пенсии в БВП – 10.4% през миналата и тази година, с прогнозиран ръст до 11.6% от БВП през 2023 година. Предстоящите избори през тази и евентуално през следващата година могат да доведат до допълнително нарастване на тези и други разходи.

Ясно е, че с такива макро-показатели еврото едва ли ще стане парична единица на България в обозримо бъдеще. По-важно е обаче, че вместо да се съсредоточат върху намаляване на държавните разходи и увеличаване на приходите, служебното и следващите правителства попадат във въртележката на обещанията за повече разходи.

За да излязат от нея, те могат да избират между редица политики за стабилизиране на икономиката, повечето от които дори не изискват действащ парламент. Ето някои от тях.

Външна политика

В момента България председателства Централноевропейската инициатива – международна организация, чиито приоритетни цели са развитието на сътрудничеството между страните от Централна, Югоизточна и Източна Европа, подпомагането на европейската интеграция и подготовката на страните-членки за присъединяване към ЕС.

Работата на правителството тук е недалновидна, меко казано. Но то има уникален шанс да обедини няколко страни да излязат със становище по две теми: запазване на правото на вето при вземането на решения в ЕС и облагане на принудителните политики от т.нар. „Зелена сделка“.

Най-важно в първата тема е запазването на данъчната конкуренция в рамките на Съюза. От нея българските граждани могат да имат само ползи, но ползите са очевидни и за всички останали страни членки. Второто вече се случва. И по двете ще има съгласие и от националисти, и от антизападници, включително „калифорнийския министър“ (служебният енергиен министър Росен Христов, б.р.).

Финанси

Ръстът на бюджетните разходи и невъзможността дори да се мисли за съкращаване на разходите подхранват намеренията за вдигане на данъците върху доходите.

Постепенно всички се примиряват с тези настроения. Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди за такава опасност още през юни. Проблемите, които биха възникнали от това са основно три: допълнителен бюджетен дефицит, намаляване на разполагаемия доход на производителните съсловия и допълнително влошаване на средата за водене на бизнес.

Вместо увеличаване на преките данъци е разумно, ако не да се съкратят, то поне да се замразят неинвестиционните разходи и да не се увеличава минималната работна заплата. Последното би утежнило разходите на работодателите, включително на правителството, за труд, и ще ограничи ръста на производителността, издръжката на държавната администрация и други разходи.

От 2020 година е на дневен ред и премахването на нулевия праг при реинвестиране или поне мораториумът на плащанията на данък доход за юридическите лица.

От 2016-2018 година изчисленията показват, че ефектът от такова действие в едногодишна перспектива би бил поносим, а в дългосрочна – положителен. Същото се отнася и за други преки данъци. Изключително важно е една пета от данъците върху дохода да остава в общините, където са произведени. За да се случи това, е възможно да има законодателни тънкости, но е реалистично да стане и без промяна в съответните закони или при временен парламент.

Някои акцизи, планирани за повишение по време на бюджетните процедури от началото на годината, могат да компенсират с около 10% прогнозирания дефицит при няколко условия – ако реформата е постепенна, разписана като срокове и предвидима, увеличението е по-ниско от инфлацията на година и промяната е поносима за бюджетите на домакинствата.

Допълнителни бюджетни приходи могат да бъдат подсигурени също от промени в стопанската политика и правителствените услуги.

Здравеопазване и социална политика

В здравеопазването след дълъг период на проби и грешки, довели до най-високата смъртност в историята на България след 1918 година, положението сякаш се подобрява. Без постоянен парламент значителни подобрения не могат да бъдат направени, а съгласие сред законодателите по такива поводи е практически невъзможно в период, когато те очакват избори.

Въпреки това всяко правителство може да промени схемата на разпределение на наличните ресурси на НЗОК и да се разплати за здравни услуги, предоставени по време на пандемията.

На настоящия премиер са известни политиките за ограничаване на трудностите за хората в неизгодно финансово положение. Сред тях най-големите групи са тези на пенсионерите, ромите и получаващите социални помощи. Политиките са разработени, положителните ефекти са изчислени и в основни линии обсъдени в средата на миналата година.

Пазар на труда

Вместо манипулиране на минималната работна заплата би било изключително полезно да се либерализира пазарът на труда. Един от начините да се направи това е опростяване на отчетността по всички видове временна заетост. Те могат да бъдат подкрепени с някои незначителни и вероятно лесни за постигане на съгласие промени в начина на работа на НОИ, НЗОК и частните пенсионни и здравни фондове.

Страничният ефект би бил увеличаването на дела на осигурените за пенсия и здраве (и съответно на приходите в тези фондове).

Икономика и администрация

Според изчисленията на Министерството на финансите за овладяване на дефицита са необходими малко под 6 милиарда лева. Поне половината от тази сума може да бъде осигурена в средносрочен план от вече изброените промени в политиката.

Резервите в икономиката обаче са в областта на инвестициите, ресурсите и квази-данъците, тоест разходите за работа с правителството на централно и местно равнище.

За инвестициите например е нужна предвидимост. Тя може да бъде достигната с удължаване на сроковете по различните видове концесии. Единствените проблемни договори биха били тези за концесии за инертни материали, тъй като те са свързани с „ин-хаус“ процедурите при строителството и ремонт на пътищата.

Всички останали концесии, особено тези за полезни изкопаеми, могат да бъдат удължени без промяна в условията по договорите. За някои вече е постигнато съгласие с концесионерите. Много концесии са спрени с административни и законодателни похвати. На дневен ред е и премахването на мораториума за проучването на залежите на природен газ от шисти. Има обаче поне пет други подобни начинания, които са спрени административно.

Концесиите за бутилиране на минерална вода са под 10% от сертифицираните извори. При ВиК загубите от държавни и общински дружества са средно 58% годишно от водата за последните десет години. При отговорност на дружествата за водопроводната мрежа те безпроблемно могат да бъдат приватизирани чрез договори за концесиониране. Същото впрочем важи и за топлофикацията.

Крайно време е да се приватизира и Булгаргаз, а дялове на правителството в държавните фирми (например НЕК) да бъдат продадени през фондовата борса. Концепцията за това вече десет години събира прах в архивите на Министерския съвет.

През 2020 година правителствените услуги, които са всъщност задължение на фирми и граждани, се размножиха до около 2 100. Загубата на работно време за тяхното получаване на година са около 600 милиона лева. Поне половината от този разход може да бъде спестен.

Възможно е дори в областта на енергетиката и Зелената сделка да се опитват нови подходи и технологии. Вече има разработени такива за Черно море, за топлофикациите, за енергийната независимост и те не изискват постоянно работещ парламент.

Текстът е публикуван в „Свободна Европа„, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.