Имаме за пръв път избрано служебно правителство по новата конституционна процедура. Прогнозите за конституционна криза и някакви особени политически бели, свързани с промените в основния закон, не се оправдаха. И номинацията за премиер от президента Радев, и предложеният от Димитър Главчев състав се случиха от формална гледна точка гладко. Страната върви към избори 2 в 1 на 9 юни, което е по-добрият вариант, отколкото избори на различни дати.
Политическият, съдържателният смисъл на новото правителство е истински интересният момент, който представлява и реален прецедент в българската политика.
Политическата окраска на правителството
Досега служебните правителства зависеха от партийните пристрастия на президента. Това е първо служебно правителство, което е доминирано от политическите опоненти на президента. В случая, това са ГЕРБ и ДПС. Подборът на министрите от страна на Главчев се свежда най-вече до експерти, назначавани и близки до ГЕРБ и ДПС – от втория ешелон на двете формации. За цвят има и хора на президентството (Росен Карадимов) и дори бивши кадри на ИТН.
Направено е усилие да няма знакови политически лица от ГЕРБ-ДПС, но това, което се набива на очи, е че правителството е силно анти ПП-ДБ. Единствената фигура, която може да се идентифицира с ПП – Гвоздейков – беше изключен от партията си и очевидно неговото назначение е по-скоро удар по ПП-ДБ, отколкото опит да спечелят тяхното одобрение за кабинета. Като цяло, задачата на служебното правителство ще бъде да се включи активно в кампанията, като критикува определени ключови фигури и политики на ПП-ДБ – като Асен Василев, но далеч не само него.
Политизирането на служебните правителства и тяхното партизиране бе неизбежно и в предишния конституционен вариант – новото сега е, че това става в полза на партията, свързана с кандидата за премиер, а не с тази, предпочитана от президента. От тази гледна точка промените в Конституцията изпълниха едно основно намерение – да се намали влиянието на президента върху служебното правителство и да се увеличи влиянието на парламентарните партии върху него.
Кой носи отговорността за служебното правителство
В настоящия конституционен модел имаме споделяне на политическата отговорност за служебния кабинет между поне три субекта: кандидата за премиер, политическите партии, на които той дава превес в правителството, и не на последно място – на президента, който с указ назначава правителството. В този смисъл конкретната отговорност за кабинета „Главчев“ е на Главчев (самият той е кадър на ГЕРБ и с история в ГЕРБ), ГЕРБ-ДПС и президента Радев. Главчев носи отговорност за избора на министри, които са в спектъра ГЕРБ-ДПС и са определено против ПП-ДБ. ГЕРБ-ДПС носят отговорност като бенефициент на този избор и накрая президентът Радев носи отговорност за назначаването на този кабинет.
Радев възприе политика на минимално участие в процедурата, което е допустимо. Така основната тежест и отговорност за кабинета се прехвърля върху Главчев и бенефициентите на неговия избор – ГЕРБ и ДПС. Все пак президентът Радев, ако имаше остри възражения срещу конкретни предложения за министри, би могъл да ги направи. Фактът, че нямаше, означава някаква форма на подкрепа, а и участието на Карадимов в състава също може да се чете в тази посока.
Какво да се очаква по отношение на МВР, служби, правосъдие
Запазването на Калин Стоянов в МВР и назначаването на Мария Павлова в Министерство на правосъдието означава, че статуквото в тези ведомства ще се запази. За започване на някакви смислени реформи няма да може да става дума. По-конкретно, вероятно е структурните закони за съдебната власт да бъдат пренаписани така, че да запазят напълно настоящата ѝ политизация в посока ГЕРБ-ДПС. Второ, институциите не само няма да съдействат, но активно ще осуетяват всякакви опити за разследване на големите скандали в двете системи – Нотариуса и „Осемте джуджета“. Това ще даде комфорт и на хора като Борислав Сарафов, които се свързват със скандалите. Трето, висящите проверки, разследвания, дела по казуса „Божков“, чекмеджетата, „Барселона“ ще останат „на трупчета“ или ще бъдат още по-енергично замитани.
Ще има ли честни избори
Присъствието в състава на кабинета на лица – Калин Стоянов най-вече, но донякъде и Мундров, които бяха активни изпълнители на заверата срещу машинното гласуване на местните избори – внасят сериозни съмнения в намеренията на ГЕРБ-ДПС по този въпрос. От тази гледна точка ПП-ДБ бяха прави да се фокусират върху този проблем в своята гневна реакция срещу състава на кабинета при обявяването му. Но излизайки от консултациите, те дадоха възможност на новопоявилото се парламентарно мнозинство срещу тях да се развихри с критики, без те да могат да се защитят. Това би трябвало да им е за урок – те би трябвало активно да използват всяка възможност за противопоставяне на новото мнозинство около ГЕРБ-ДПС.
Геополитически позиции
Този кабинет не би трябвало да промени позициите на страната по основните геополитически въпроси: войната в Украйна, Шенген и еврозоната. След критиките към Тагарев и Василев, служебното правителство ще следва техните политики и в двете области.
Фискална политика
Във фискалната сфера ще се вдига много шум, точно както преди съставянето на кабинета „Денков“. Никой да не се изненадва, ако излязат бомбастични изказвания на „експерти“ и политици, че страната е почти фалирала, че бюджетът се е издънил, че дефицитът е скочил на 6%. Всичко това сме го виждали и въпреки това то вероятно ще бъде повторено. Понеже официалните икономически индикатори – а това е важното – на страната са отлични, вече започнаха да хвърлят съмнения върху тях. Истината е, че България е в чудесно фискално здраве и може да си позволи дори „традиционните“ предизборни фишеци на ГЕРБ– този път, скромно – 75 лева за пенсионерите. Но важното е този шум да не доведе до реална промяна на фискалната политика, която за последните три години успя да ни сближи с останалите от ЕС.
По паритет на покупателна способност България е вече на 64% от средния БВП в ЕС (на глава на населението) и се доближава максимално до Гърция. През тези три години и неравенството в страната – стигнало горе-долу турските нива по времето на ГЕРБ – започна да се връща в по-европейски стойности. Същевременно страната запазва всички шансове да се присъедини към еврозоната, защото изпълнява или е на път да изпълни трудните Маастрихтски критерии за финансова дисциплина: нещо, което се оценява от европейските ни партньори. Всичко това трябва да бъде запазено, въпреки неизбежния предизборен шум.
Енергетика
Назначаването на министъра на енергетиката – Валентин Маринов – показва, че замитането на скандалите около „Турски поток“ ще продължи. Няма да има никакво съдействие за намиране на „пътната карта“ или за изясняване на обстоятелствата около нея. Няма да има информация за реалните ползи от проекта и кога точно ще се изплатят трите и половина милиарда лева, авансирани от България за скоростното строителство на тръбите. Няма да има и сътрудничество за изясняване на може би най-важния въпрос – имало ли е нагласяване на държавни поръчки, така че да се спазят договореностите с Русия. А именно, нейни фирми да строят „Турски поток“. Нагласяването на търгове е престъпление между другото.
Предизвикателствата и основният въпрос пред България
ПП-ДБ трябва да се подготвят за тежка кампания, в която правителството ще е ако не изцяло на ГЕРБ-ДПС, то поне ще е силно анти ПП-ДБ. Това обаче е и шанс за ПП-ДБ, тъй като основното политическо противопоставяне ще е точно по линията на разрива им с ГЕРБ-ДПС. Интересно ще бъде позиционирането на евроскептиците като БСП и „Възраждане“. Те със сигурност ще се включат в кампанията срещу ПП-ДБ, но е интересно доколко ще припознаят и ГЕРБ-ДПС за опонент. Корнелия Нинова е склонна да се изправи сама срещу всички, но за Костадин Костадинов няма да е ясно. Неговата врата към ГЕРБ-ДПС е вероятно да остане достатъчно широко открехната, а жестокостта му към Борисов-Пеевски ще се запази все така сломена.
Започналите арести в митниците показват, че институциите ще продължат да се политизират в интерес на ГЕРБ-ДПС. Това не е новина, но беше липса на вкус бухалките да бъдат задействани толкова скоро и точно за началото на кампанията. Но в една превзета държава, това е „нормалността“. Основният въпрос е същият: ще успее ли тази „нормалност“ да се възпроизведе. Думата ще има избирателят и дано той да схване въпроса правилно.
Коментарът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още актуални коментари – четете тук
