Българският служебен министър на земеделието заявява, че се бори с дълбоко вкоренената корупция, свързана със субсидиите от ЕС, инспекциите за безопасност на храните и организираните престъпни мрежи.
Иван Христанов няма нито време, нито изборен мандат — неловко начало за амбициозен борец с корупцията. Но поне за няколко месеца той държи лостовете на властта и твърди, че знае как да ги използва.
Той черпи идеи от американски опозиционни лидери като Александрия Окасио-Кортес и Зохран Мамдани, за да засили общественото внимание.
През последните седмици Христанов предава на живо инспекционни проверки, публикува сигнали за корупция във Facebook и кратки видеа, в които разкрива предполагаеми измами със субсидии.
„Понякога медийното внимание е по-силно от промяната на закон“, казва той. „Когато всички гледат, става много по-трудно нещата да се обърнат назад.“
Назначен на 18 февруари в служебно правителство, което води България към предсрочни избори на 19 април, Христанов смята, че краткият му мандат е достатъчен, за да се подновят разследвания, забравени от предишните администрации.
На границата с измама
Дълго време България е класирана сред най-корумпираните страни в ЕС и е обект на постоянни обвинения, че политически и бизнес мрежи присвояват национални и европейски фондове.
Христанов първо привлече вниманието през 2022 г., когато като заместник-министър на земеделието в реформаторското правителство на Кирил Петков предупреди, че граничният пункт „Капитан Андреево“ — един от най-натоварените сухопътни преходи в света, свързващ ЕС и Турция — фактически е станал „частна граница“. Инспекциите за безопасност на храните там се извършвали от частна лаборатория, свързана с криминални интереси, заяви той.
Христанов стартира разследвания на схемите, което го противопостави на бизнес интереси и депутати, обвинявани в тяхната защита. Но правителството на Петков се разпадна няколко месеца по-късно, оставяйки усилията му незавършени.
Този път ударът се простира далеч отвъд граничния пункт.
Проверки на субсидии и „къщи за гости“
Властите преглеждат и исканията за субсидии, включително такива за „земи, които никога не са съществували“ и „животни, които никога не са съществували“, напомняйки измамите в съседна Гърция.
Внимание се обръща и на българския „скандал с къщите за гости“, при който фондове за развитие на селските райони от ЕС са финансирали частни вили, свързани с политици. Инспектори по безопасност на храните също са под наблюдение, след като малки производители съобщават за натиск да плащат данък „защита“.
Сумите са значителни. От членството си в ЕС през 2007 г. България е получила над 10 милиарда евро по Общата селскостопанска политика. Още 5,6 милиарда евро са предвидени за текущия финансов цикъл до 2027 г.
Европейската прокуратура, която разследва измами с европейски фондове, вече разглежда над 70 случая, свързани със земеделието в България.
Христанов заявява, че министерството му подготвя десетки нови случаи за препращане към прокуратурата.
„Ако имах повече време случаите щяха да са в стотици“, отбелязва той.
Проверка на реалността
Не всички вярват, че служебното правителство, което ще бъде на власт само до април, може да постигне значителен напредък.
„Ръцете му са вързани“, казва Радосвета Василева, научен сътрудник в Sutherland School of Law, University College Dublin, като подчертава, че ключовите институции за борба с корупцията остават политически зависими и извън обхвата на действията на министъра.
Други смятат, че краткият мандат не означава, че усилията са безсмислени.
Христанов може „да хвърли светлина върху незаконни практики“, да смени компрометирани служители или да предостави информация на прокуратурата и ЕС, казва Лора Георгиева от фондация „Антикорупционен фонд“. Веднъж разгледани на това ниво, случаите стават трудно за игнориране от бъдещите правителства.
Социалните мрежи като инструмент
Христанов, който създаде собствено антикорупционно движение „Единение“ през 2023 г., използва социалните мрежи за да излъчва разследвания.
На личната си страница във Facebook, която има над 120 000 последователи, той публикува кратки видеозаявления за нови случаи, видеа на живо, обясняващи предполагаеми корупционни схеми, и клипове от телевизионни интервюта, в които разглежда конкретни обвинения.
Посещенията на контролните органи и инспекциите се показват като влогове, понякога с хаштагове и призиви към последователи му да споделят публикациите. Документи и жалби към прокуратурата също се публикуват онлайн преди официалните съобщения — тактика, която Христанов използва, за да затрудни институциите да прикрият случаите.
Дългогодишен проблем
Корупционните скандали многократно са подкопавали политическата стабилност в България.
Според критиците, олигархичните мрежи все още имат влияние в съдебната система, медиите и части от държавата, а европейските фондове често служат като източник на покровителство. Мощни политически съюзници в Брюксел, особено от доминиращата Европейска народна партия, също са критикувани за подкрепата, която оказват на българските си съюзници, с оглед на дългогодишните корупционни кризи в страната.
Последният трус дойде в края на 2025 г., когато протести принудиха премиера от ГЕРБ-СДС Росен Желязков да подаде оставка, отваряйки пътя за служебния кабинет, който сега е на власт.
Опозиционни фигури поискаха оставката на Христанов, обвинявайки го, че политизира министерството и пренебрегва ежедневната селскостопанска политика. Той отхвърля тези обвинения.
„Мога само да се смея на това“, казва той.
За него борбата се простира отвъд едно министерство — или дори отвъд един изборен цикъл.
„Ако България иска да настигне останалата част от Европа“, казва той, „трябва да станем страна, където корупцията е изключение, а не система.“
*Текстът е публикуван в „Политико“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
