Британия вече формално уведоми ЕС за намерението си да го напусне. Не е лошо да погледнем в обратна перспектива пътя, довел до тук.
Най-общо, бившият министър-председател Дейвид Камерън беше изкаран главният виновник за ситуацията: преписани му бяха качества като наивност, глупост и високомерие. Но и ЕС изигра определена роля за решението на британците, защото първо се възпротиви, а след това клекна на исканията му за реформи. Всъщност, вземането под внимание на критиката на Камерън към начина, по който функционира ЕС, би могло да предотврати Брекзит.
Години наред Камерън подготвяше почвата за плебесцита относно членството в ЕС. През юни 2012-та, той написа статия за „Сънди Телеграф“, в която казва, че „не се противопоставя на идеята за референдум за членството в ЕС“. В интервю за Би Би Си Радио-4, през октомври същата година, той коментира, че едно ново споразумение за Европа е „най-честният, практичният и лесен начин, нещата да продължат“. Една седмица преди да вземе окончателното решение за референдума, в телевизионно интервю за Би Би Си, Камерън се аргументира така: „Този дебат (за или против членството в ЕС) ще се случи рано или късно. Като политик имам шанса да поставя въпроса: ще обсъждаме ли темата, ще направим ли избор. Това е честната позиция спрямо Британия и ЕС, в противен случай – ще си крием главите в пясъка?“
През януари 2013-та, Камерън изнесе реч в лондонския офис на „Блумбърг“ и обеща да проведе допитване за членството на страната в ЕС до края 2017-та. Тогава много журналисти коментираха, че това е или политически ход, който ще заглуши гласовете на евроскептиците в партията на консерваторите, или е опасен хазарт с бъдещето на Великобритания в ЕС.
По това време, проучванията на общественото мнение на правителствената агенция „ЮГов“ (YouGov) отчитаха, че около 40 процента от анкетираните искат страната да остане в ЕС, а 34 процента – да напусне. Общо взето, такива настроения бяха отчетени и година по-рано. Рискът да се гласува за напускане на Евросъюза изглеждаше незначителен.
А това, което е по-важно е, че останалите лидери на ЕС, в това число германският канцлер Ангела Меркел, бяха създали у Камерън усещането, че ще го подкрепят за исканите реформи, които целяха да заздравят все по-разхлабените връзки между 19-те страни от Еврозоната и останалата част от ЕС.
Бившият постоянен представител на Великобритания в ЕС, Айвън Роджърс, каза миналия месец в парламента, че управляващите си мислели, че имат „желязна гаранция“, че ще се одобри идеята за Европа на две скорости, за което апелираше и Камерън.
Изявлението на Роджърс пред парламентарната комисия по сигурност от 1-ви февруари е много показателно за подкрепата, оказана от страна на ЕС към референдума на Камерън. Роджърс, който подаде оставка през януари, обвини правителството в „объркано мислене“ за Брекзит. Той признава, че ЕС нямаше да даде назад по въпроса за намаляването на социалните помощи за мигрантите – съществен за Великобритания, но дискриминационен за ЕС. В по-общия план, обаче за предлагания от Камерън двустепенен модел на ЕС, Роджърс признава, че министър-председателят е станал жертва на непредвидените обстоятелства, извън неговия контрол.
По това време той водеше разговори с канцлера Ангела Меркел и други лидери, да бъдат направени значителни промени в ангажиментите на Великобритания към Еврозоната. През 2012-та/ 2013-та това изглеждаше доста обнадеждаващо, макар че Меркел се опитваше да защитава еврото. Няма да ви отегчавам с подробности – но в различни заседания на Европейския съвет през 2013-та, ставаше все по-очевидно, че не е подходящо през 2015-та/ 2016-та да се упражнява натиск от страна на Германия или друга държава за промени в договорките за еврото. Настроенията в столиците на основните и останалите държави не предполагаха каквито и да било промени в договора до края на 2017-та. Това беше обстановката, пред която министър-председателят се изправи в края на 2015-та. От друга страна, в програмата, с която беше избран, той беше заложил, че ще проведе допитване за членството в ЕС.
През март 2015-та в интервю за „Файненшъл Таймс“, два месеца преди консерваторите да спечелят изборите, Камерън обобщи нескромните си амбиции:
Камерън каза, че иска да бъде запомнен като министър-председателят, който в първата половина на 21-ви век решава два екзистенциални въпроса за страната: „Първият е дали Великобритания иска да продължи като единна държава? Отговорът е „да“. А вторият е дали Великобритания иска да остане в един реформиран ЕС? И отново отговорът е „да“.
Сега Брекзит е релност, а парламентът на Шотландия гласува свикване на нов референдум за независимост, т.е. – амбициите на Камерън се разпадат. Той подаде оставка веднага след като англичаните избраха да напуснат ЕС. През седмицата, в Украйна, той защити решението си да проведе референдума, с думите: „Мислех, че трябва да го проведа, защото това беше възпалената тема в британската политика от години“.
Въпреки, че опитът на Камерън имаше обратен ефект, по думите на Роджърс, основната тема, по която той искаше да убеди останалите, реформирането на ЕС, днес се превръща в основната нагласа:
Европа на две скорости не трябва да се разбира като бърз и бавен влак, с който се пътува в една и съща посока, а като „двустепенна Европа“, в която подкрепяме достъпа до свободния пазар за всички, но не искаме страните от периферията, да се обагодетелстват за сметка на останалите.
Даже и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, говори в тази посока по-рано през март:
За да запазим смисъла, трябва обмислим система, в която някои страни членки постигат напредък, защото имат амбициите на останалите и искат да постигнат набелязаните цели. Другите ще се присъединят по-късно. Не е любимият ми сценарий. Но гледайки какво се случва в ЕС, едва ли мога да си представя, че всички вече 27 страни членки, ще правят всичко заедно. А в скоро време, ще станем и 30 – защото и държавите от Западните Балкани ще се включат рано или късно, макар че бих искал всички да вървим заедно.
За Великобритания и ЕС вече е много късно. Но ако Блокът иска да си гарантира бъдеще, трябва да възприеме „многостепенния“ подход, предложен от Камерън, при който „външният кръг“ от държави да могат да се възползват от свободната търговия, докато вътрешният кръг от членовете на Еврозоната, ще създадат общ фондов пазар, банков съюз и по-тясно сътрудничество във всички сфери. В противен случай, Великобритания може да бъде последвана от серия напускания на ЕС.
Автор: Марк Гилбърт, политически анализатор на „Блумбърг“
