Мнозинството европейци са на мнение, че евентуален втори мандат на бившия президент на Съединените щати Доналд Тръмп би отслабил съюза за сигурност между Европа и САЩ. И са прави.
Но докато европейците не са в състояние да определят резултата от предстоящите избори в САЩ, те могат да предприемат други мерки, с които да защитят отношенията си с американската държава, като военна готовност, ускоряване на процесите на вземане на решения в Европейския съюз, институционализиране на връзките между трансатлантическите заинтересовани страни и предпазване от потенциално оттегляне на САЩ от НАТО.
През следващата 2024 година Европа трябва да играе ролята на възрастния в стаята. Устойчиви отношения между САЩ и ЕС трябва да бъде един от най-големите приоритети.
Въпрос номер едно е, разбира се, Украйна, която в момента отчаяно се нуждае от подкрепа. Това отчасти се дължи на неуспеха на ЕС, благодарение на обструкционизма на Унгария, да се споразумее за петгодишен пакет от финансова помощ от 50 милиарда евро в средата на декември. И това беше допълнително усложнено от неспособността на Конгреса на САЩ да одобри 61 милиарда долара американска подкрепа за Киев.
Като кандидат за президент, Тръмп намекна за плановете си за подпомагане на Украйна, обещавайки както да прекрати споменатата помощ, така и „да им даде повече, отколкото някога са получавали“.
Изправен пред непредсказуемия Вашингтон и собствените си недостатъци, Брюксел сега търси да финансира украинската помощ извън бюджета на ЕС, или чрез национални вноски, или чрез дългови гаранции от страните членки. Но този подход на части е предопределен да се появи с месеци закъснение и с недостиг на финанси.
Следователно, ако Блокът иска да успее да помогне на Украйна и да се предпази от ненадеждността на САЩ в бъдеще, той трябва да приеме новото предложение на Вашингтон за изземване на руски активи.
Безизходицата около финансирането на Украйна, дължаща се на ветото на Унгария, подчертава тревожен структурен недостатък при вземането на решения в ЕС – и такъв, който е в услуга на Тръмп в Европа.
Без гласуване с квалифицирано мнозинство при вземането на важни решения Брюксел ще бъде заложник на съюзниците на Тръмп в Будапеща или някъде другаде. По този начин перспективата от евентуално завръщане на Тръмп придава допълнителна спешност на процедурата по по-лесно вземане на решения. С други думи, повече решения в ЕС трябва да се вземат с гласуване с квалифицирано мнозинство и трябва да има повече възможност за „коалиции на желаещите“ да работят заедно по важни въпроси.
Междувременно от много прехваленият ангажимент на Европа да увеличи разходите за отбрана, предизвикан от заплахите на Тръмп, докато беше на президентския пост, също има какво още да се желае. Повечето страни от НАТО все още харчат по-малко от 2% от своя БВП за отбрана. А 20 от 28-те европейски членки на НАТО в момента харчат повече за персонал, отколкото за основно оборудване, поддръжка, изследвания, развитие, операции и инфраструктура.
Както болезнено показват настоящите трудности при посрещането на нуждите от украинско оборудване, европейските военни нямат достатъчно боеприпаси, танкове и самолети, за да удържат Русия сами – и трябва да се подготвят.
Възможното обръщане на Америка обратно към Азия е неизбежно и ново президентството на Тръмп би означавало, че Пентагонът няма да продължи да подкрепя Европа. И така, докато разходите за НАТО извън САЩ вече са се увеличили с 8,3% през 2023 г., европейските страни трябва да се ангажират да продължат да увеличават своите със същото темпо до срещата на върха на НАТО през юли във Вашингтон. И което е по-важно, да се фокусират отново върху самодостатъчност, когато става въпрос за военно оборудване.
В бъдеще трансатлантическите отношения трябва да бъдат по-добре институционализирани. На този фронт ЕС трябва да настоява администрацията на президента на САЩ Джо Байдън да се съгласи на трансатлантическо партньорство от 21-ви век и да се ангажира с постигането на тази цел до 2030 г.
Подобно партньорство, разбира се, ще изисква широка политическа подкрепа. Както Европейският парламент, така и Конгресът на САЩ са заети с предстоящите избори. Но Брюксел и Вашингтон трябва да започнат с възстановяване на Трансатлантическия бизнес диалог и други свързани диалози. Предприемането на подобни стъпки ще направи политически по-трудно за една бъдеща американска администрация да унищожи трансатлантическите връзки.
Запазването на трансатлантическите отношения за 2025 г. и след това не се отнася само до предпазване от политиките на Тръмп. Изместването надясно в европейската политика представлява заплаха и за алианса.
В миналото Марин Льо Пен, вероятният десен кандидат на Франция за президент през 2027 г., заплаши да изтегли Франция от военното командване на НАТО и се противопостави на доставките на оръжие за Украйна. Крайнодесният нидерландски политик Герт Вилдерс, който държи баланса в новото коалиционно правителство, твърди, че Нидерландия трябва да намали военната си подкрепа за Украйна. А антинатовските членове на германската партия „Алтернатива за Германия“ заемат видно място сред кандидатите за европейски избори през 2024г.
Без значение какво ще се случи на предстоящите избори в САЩ, ако подкрепата на ЕС за НАТО, Украйна и други общи трансатлантически предизвикателства изчезне, спойката, която държи САЩ и Европа заедно, ще започне да се разглабя.
Няма нужда да се правим на слепи – едно второ управление на Тръмп би довело до наистина големи проблеми за отношенията между Европа и САЩ. И докато европейците наистина са безсилни да повлияят на резултата от изборите в САЩ през 2024 г., те все пак разполагат с една цяла година, за да се подготвят за най-лошото.
А ако не успеят да действат навреме, могат да обвиняват само себе си.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още международни новини – четете тук
