Как индиец и пакистанец поеха управлението на Обединеното кралство?

Когато Хамза Юсаф положи клетва за вярност в шотландския парламент през 2016 г., той носеше бродирано със злато шервани (традиционна южноазтизтска дреха) и килт.

„Аз, Хаумза Юсаф, се кълна с честност и искрено сърце“, каза той гордо на езика урду, „че винаги ще бъда верен и ще бъда истинска вярност към Нейно Величество кралица Елизабет, така че Господ да ми е на помощ.“

Сега той влиза в историята, като първият ръководител на шотландското правителство, който не е бял, след избирането му за лидер на Шотландската национална партия (SNP).

Триумфът на родения във Великобритания Юсаф, чието семейство произхожда от Пакистан, е последното отражение на това как времената са се променили –  хора от южноазиатски произход заемат ръководни позиции в британския, шотландския и ирландския парламент.

37-годишният Юсаф се присъединява към британския премиер Риши Сунак, хиндуист, чиито индийски родители са дошли в Обединеното кралство от Източна Африка през 60-те години на миналия век.

А отвъд Ирландско море е министър-председателят на Република Ирландия Лео Варадкар, чийто баща е роден в Индия лекар.

Някога Индия и Пакистан бяха перлата на Британската империя, която се простираше толкова далеч по целия свят, че се твърдеше как слънцето никога не залязва над нея. Но 75 години от края на британския Радж, много коментатори отбелязаха как историята прави пълен кръг.

Съндер Катвала, директор на мозъчния тръст British Future, нарече Юсаф „творецът на историята“ в публикация в Twitter.

„Империята отвръща на удара. Исторически момент за британската политика“,  иронизира Джелина Берлоу-Рахман, адвокат по правата на човека в Шотландия, в социалните медии.

Наследник на „бхангра и гайди“

Бащата на Юсаф е роден в пакистанския град Миан Чану, в обширната провинция Пенджаб, която граничи с Индия. Майка му е родена в Найроби, Кения, също в семейство от пенджабски произход. И двамата емигрират в Шотландия през 60-те години.

От 1999 г. Шотландия има децентрализирано правителство. Това означава, че много, но не всички, решения се вземат от ръководения от SNP шотландски парламент в Единбург.

В интервю от 2018 г. за шотландския вестник „Холирууд“ Юсаф обяснява подробно как семейството на майка му е било изправено пред расова дискриминация в източноафриканския град, тъй като смятали, че отнемат работни места на местното население. Трудностите достигнали крайна точка, когато баба му била нападната с брадва, казва той. Тя оцелява, но на семейството им писва и заминава за Великобритания.

Роден в Глазгоу през 1985 г. Юсаф е един от двамата ученици от етническите малцинства, които посещават неговото основно училище.

Очакванията на семейството му е да стане счетоводител, лекар или адвокат. Но Юсаф си спомня, че „най-страшният“ момент е бил, когато е разбил шаблона, и казал на родителите си за желанието си да се впусне в политиката.

Юсаф се присъединява към SNP, докато е студент в университета в Глазгоу и се издига в йерархията на партията, като става член на парламента през 2011 г. Той е първият мюсюлманин и не-бял министър, който служи в шотландското правителство.

Юсаф често е отбелязвал, че собственият му произход е пример за социално либералния и етнически разнообразен пейзаж на Шотландия, като дори се описва себе си  като на наследник на „бхангра и гайди“. (Bhangra е традиционната народна музика на Пенджаб, докато гайдата е типичният инструмент на Шотландия.)

Партийната победа на Юсуф беше потвърдена след шестседмична кампания, в която той се изправи срещу други двама кандидати.

Вчера шотландският парламент гласува и избра Хамза Юсаф за най-младият лидер на Шотландия и първият представител на етническо малцинство на този пост. Първостепенната му цел е да сложи край на тривековния съюз на Шотландия с Англия – нещо, което неговата предшественичка Никола Стърджън не успя да постигне, след като британското правителство многократно блокира опитите на Шотландия за ново гласуване за независимост.

Успехът на южноазиатската диаспора

Новините за победата на Юсуф доминираха в заглавията в Пакистан, като медиите и социалните мрежи отбелязаха този историческия момент. Триумфът му идва по време на Рамадан – най-свещеният месец на исляма, когато по-голямата част от 270-милионното население се събира, за да постят, да се молят и да размишляват.

„Назначаването на Хумза Юсаф е част от по-широко движение, което се оформя в световен мащаб, което преди беше признато само неофициално – че членовете на пакистанската диаспора отдавна са играли жизненоважна роля в световната история“, каза Нур Ахмед от Гражданския архив на Пакистан, организация с нестопанска цел, посветена на опазването на културата и историята.

Тя описа пътуването на Юсаф като „пакистанска история, която е трогателна и вдъхновяваща и ще бъде възхвалявана на местно ниво“.

Британският премиер Риши Сунак по подобен начин влезе в историята, като стана първият министър-председател на Великобритания от индийски произход. Мнозина в южноазиатската нация побързаха да го поздравят. Някои медийни канали дори го обявиха за свой.

Малко под 10% от населението на Обединеното кралство е от южноазиатски произход, според правителствената статистика.

Лидерът на основната опозиция в Шотландия Анас Сарвар също е дете на пакистански имигранти. Министърът на вътрешните работи на Великобритания Суела Брейвърман също има индийски корени. А кметът на Лондон Садик Хан е роден в семейството на пакистански имигрант от работническата класа.

Но докато политическото представителство на малцинствата във Великобритания се е подобрило, расизмът сред британското население далеч не е изчезнал. Победата на Юсуф беше посрещната с расистки коментари в социалните медии от членове на крайната десница.

Пътят напред

Индийският субконтинент спечели независимост от Британската империя през август 1947 г. Последвалото кърваво разделение набързо раздели бившата колония по религиозни линии. Мюсюлманите се изселиха в новосформиралия се Пакистан, а индусите и сикхите в Индия.

Приблизително 15 милиона души са били прокудени в отделните територии, а между 500 000 и 2 милиона са загинали при изселването, твърдят учени. Това остава запечатано в спомените на мнозина, които са го преживели и техните потомци.

Наблюдателите побързаха да изтъкнат иронията, че Юсаф, мюсюлманин от пакистански произход, ще се противопостави на Сунак, индус от индийски произход, за да изпълни обещанието си за независимост на Шотландия.

През 2014 г. Шотландия гласува против независимостта с 55%. Две години по-късно Великобритания гласува да напусне Европейския съюз, когато мнозинството от шотландците искаха да останат. Това постави страната на път, с който не се е съгласила, и поднови борбата за независимост.

Припомняме, че миналия ноември Върховният съд на Великобритания постанови, че правителството на Шотландия не може едностранно да проведе втори референдум дали да се отдели от Обединеното кралство. Решението нанесе удар върху активистите за независимост, които се борят срещу просъюзната върхушка на Уестминстър.

* Текстът е публикуван в CNN. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук