От световноизвестните френски сирена до испанския хамон – най-доходоносният износ на храни на континента е под напрежение.
Интензивната суша, която според учените може да се окаже най-тежката от 500 години насам, е нанесла щети на всички видове реколта в Европа, включително зърнени култури, зеленчуци, мед и вино. Тя също така застрашава производството на европейските регионални специалитети, които са защитени с печат на ЕС, удостоверяващ тяхното качество и традиционен характер – и повишаващ цените им.
По-суровите и все по-чести метеорологични явления нарушават производствените цикли, което затруднява производителите на тези деликатесни храни да се придържат към строгите традиционни рецепти и процедури, които трябва да спазват.
Загубите в приходите могат да бъдат значителни. Само през миналата година приходите от храни и напитки, продавани с тези етикети за качество, известни като географски указания, са над 70 милиарда евро.
Франция
Във Франция, която може да се похвали с повече от 250 такива етикета, млекопроизводителите от региона Савоа, произвеждащи сирена като ементал де Савоа или раклет де Савоа, казват, че сушата е изпепелила тревистите прерии, които според техните вековни рецепти са основни за храненето на кравите им.
Томас Дантин, земеделски производител и представител на фермерите от Савоа, казва, че сушата е направила тези степи „сухи като изтривалка“ още през юни, което е направило невъзможно да се изпълнят изискванията за паша.
Фермерите от Савоа и няколко други френски производители на географски означения са поискали дерогации от правилата за производство в условията на суша, за да могат да продължат да използват доходоносната марка на ЕС, въпреки че не отговарят на стандартите, заяви френският министър на земеделието на пресконференция миналата седмица.
„Има изискване [стадата] да се хранят предимно със степна трева, но когато в степта няма нищо за ядене…“ каза той, като се позова на случая със сиренарите от Савоа.
В Югозападна Франция земеделските производители на защитения от ЕС пипер Piment d’Espelette, отглеждан в обикновено дъждовния регион на баските, също получиха дерогация от INAO – правителствен орган, който регулира географските означения и други знаци за качество – от правило, изискващо техният луксозен пипер да се напоява само с дъждовна вода – нещо, което те осъзнават, че ще бъде невъзможно.
Говорител заяви, че INAO разглежда най-малко осем искания за дерогация, като добави, че очаква да постъпят допълнителни искания. Според Le Parisien, освен за Piment d’Espelette, INAO вече е предоставила дерогации на две вина от региона на Бордо и на производителите на сирене Saint-Nectaire.
Министърът на земеделието на Франция заяви, че исканията трябва да бъдат разгледани възможно най-бързо, за да се избегнат щетите от продажбата на храни без стикери за гурме, което може да нанесе тежък удар на и без това изпадналите в затруднение земеделски производители и на хазната на ЕС.
Въпреки че той подчерта, че изключенията са „временни“, фермерите на място са притеснени за способността си да се адаптират към променящата се околна среда, която, докато емисиите продължават да се увеличават, ще става все по-гореща и по-суха.
Италия
Напрежението от тазгодишната суша по италианската река По, от която зависи 30% от индустриалното земеделие в Италия, означава, че производителите на сирене пармезан се затрудняват да спазват собствените си производствени стандарти, тъй като кравите им произвеждат по-малко мляко.
Испания
Производителите на иберийски хамон, който се прави от прасета, хранени с жълъди, казват, че засегнатите от сушата дъбове са започнали да произвеждат по-малко жълъди. За да се адаптират, Алфонсо Бланко от Ibesa, група от производители, продаващи хамон, заяви, че фермерите е трябвало да се „приспособят“, намалявайки количеството на произвежданата от тях шунка в съответствие с по-малкото налични количества жълъди.
Амандин Легрос, говорител на базираната в Брюксел лобистка група за географски означения Origin EU, заяви, че организацията им все още не разполага с пълна информация за въздействието на тазгодишната суша, но каза, че през предишни сухи години са били подавани подобни молби за дерогация.
Тя добави, че по-нестабилният климат „ще затрудни производителите да спазват напълно изискванията“.
Етикетът смущава
Дантен, млекопроизводител от Савоа, заяви, че по-сухите зими и горещите лета ги принуждават да се възползват от зимните си резерви много по-рано или да купуват фураж от други региони.
„Никога не сме виждали подобно нещо и е много трудно да се справим с него“, каза той. „Използването на зимните запаси през юни е все едно да имаме две зими всяка година. Много от нас не могат да поемат тези разходи, а и това е [лошо] за нашия етикет, според който кравите трябва да се хранят с местен фураж.“
„С всяко лято жегите стават все по-тежки, а зимите – все по-меки“, казва той и добавя: „Бихме се излъгали, ако кажем, че изменението на климата няма нищо общо с това.“
В допълнение към променящия се климат земеделските стопани в ЕС са изправени и пред регулаторни заплахи в Брюксел, където се опасяват, че плановете за поставяне на етикети за хранителна стойност върху храните в ЕС ще бъдат непропорционално насочени към храни с географско указание, които обикновено са мазни или солени.
Дантин заяви, че секторът ще трябва да се адаптира, за да продължи да произвежда характерните за ЕС храни и напитки, но се опасява от промените.
„Трябва да бъдем внимателни, защото нашите продукти са в известен смисъл обещание, което даваме на потребителите“, каза той.
Текстът е публикуван в Политико, заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
