През последното десетилетие България е сред предпочитаните цели на руските операции за влияние, които използват многостранни и постоянно развиващи се тактики на хибридна война. Подобни операции могат да бъдат трудни за разпознаване и целят подкопаването на основните демократични институции и процеси, задълбочаването и използването на икономическите зависимости за политически цели и насаждането на социално разделение чрез измама и манипулация.
Русия разчита на стратегическа корупция и регулаторни маневри, за да завладее ключови активи, включително в сферата на енергетиката и комуникациите, и използва обществените нагласи и настроения по културни и исторически въпроси, за да постигне целите си, като политизира емоциите въз основа на геополитическо противопоставяне. Операциите на Кремъл за оказване на влияние представляват съществена заплаха за националната сигурност, най-вече заради своите дестабилизиращи ефекти. Тези операции не са ограничени до конкретен сектор или сфера на дейност. Те обхващат различни области, като съчетават твърда, мека и остра сила и разчитат на мрежи от агенти за влияние, което затруднява разграничаването на държавните от недържавните участници. Това позволява на руското ръководство да отрече своето участие в провеждането на „активни мероприятия“ и да попречи на установяването на отговорност. Използването на дезинформация от страна на Русия е показателно в това отношение. Кампаниите за дезинформация на Кремъл са широкообхватни, разгръщат се и се променят бързо и често се възползват от популярните конспиративни теории, като целенасочено засилват тяхното въздействие. Пропагандната машината на Кремъл се адаптира бързо, което ѝ позволява да произвежда огромно количество фалшиви новини и подвеждащо съдържание по актуални теми на различни езици. В интернет пространството дезинформацията се разпространява за секунди и благодарение на социалните медии може да привлече безпрецедентен брой читатели и последователи. Неавтентичното поведение в интернет чрез използването на „ферми за тролове“, автоматизирани техники на основата на изкуствен интелект (ботове) и други форми на автоматизирано взаимодействие са важни фактори, които допринасят за тази тенденция. Например системното прилагане на подобни тактики може значително да увеличи популярността на конкретни дезинформационни наративи или да накара определени медии или източници да изглеждат по-авторитетни, отколкото са в действителност. Кремъл интегрира дезинформацията и дипломацията, с цел да промени, подсили, утвърди и спечели подкрепа за позициите си на бойното поле в Украйна. Готовността на Кремъл да подкопае химическата, биологичната, радиационната и ядрената (ХБРЯ) сигурност чрез използването на тактики за хибридна война е сигнал за опортюнистична стратегия, която не зачита установените международни правила и норми. От многопластовите кампании за дезинформация до използването на трудни за идентифициране токсични вещества в държавно-спонсорирани покушения, поВЪВЕДЕНИЕ 6 Противодействие на хибридната война в България добни подривни дейности остават под прага на действителен въоръжен конфликт, а техните извършители невинаги е възможно да бъдат подведени под наказателна отговорност. Хибридните заплахи, които използват ХБРЯ материали или свързаната с тях информация, имат широкообхватно въздействие и излагат на риск цели общности, сеят страх и засилват популярността на конспиративните теории. Подобни заплахи могат да имат сериозни последици на обществено равнище, като това включва възможното излагане на токсичен агент и заразяване, масовата паника и възприемането на рисково поведение на базата на подвеждащо съдържание и послания. Превенцията, откриването и предотвратяването на хибридните заплахи, свързани с оръжията за масово унищожение (ОМУ), обхващат множество сектори, като целта е да се осигури ефективното управление на подобни инциденти и тяхното своевременно разследване и разкриване. Както показва продължаващата война срещу Украйна, руската стратегия за хибридна война може да прерасне в пълномащабна инвазия. Много преди военните атаки срещу Украйна, Кремъл превърна хибридните заплахи в свой основен инструмент на външната си политика. Анексирането на Крим и неограничената подкрепа за сепаратистките бойци в Донецка и Луганска област, които допринесоха за разпалването на продължителен военен конфликт, са показателни за отдавнашната амбиция на Русия да затвърди влиянието си в Черноморския регион. На този фон, решението за въоръжен конфликт с Украйна е сигнал за решимостта на руското ръководство да използва всички налични средства, за да постигне геополитическите си цели и да си осигури стратегическо надмощие. Агресивният подход на Кремъл наложи най-уязвимите държави като България бързо да мобилизират ресурси за подсилване на инфраструктурата и способностите си за ефективен отговор. Водещата роля и подкрепата на партньорите от НАТО и ЕС, и по-специално на САЩ, бяха от решаващо значение за изграждането и укрепването на тези способности с цел постигане на самостоятелен институционален капацитет за реагиране. Интегрираният подход за предотвратяване и противодействие на хибридните кампании на Русия изисква координирани действия на няколко фронта. За да е максимално ефективна, стратегията срещу хибридните заплахи следва да е насочена, преди всичко, към преодоляването на уязвимостите на местно равнище и да се фокусира върху обезпечаването на заинтересованите страни от правителството и гражданското общество с ресурси, техники и инструменти за намаляване на риска от чуждестранна намеса. Настоящият доклад очертава модел на интегриран национален подход за превенцията, разкриването и предотвратяването на хибридните заплахи. Моделът е съсредоточен върху проактивното възпиране, за да се осигури капацитет за своевременно предотвратяване на чуждото влияние.
Публикацията е на Центъра за изследване на демокрацията. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
