Киното е предоставило множество примери за успешна колаборация между операта и филмовото изкуство. По средата на 20-ти век тенорите Бениамино Джили и Марио Ланца изградили значителни кариери на екран. За разлика от тях, Лучано Павароти – един от най-великите оперни певци – не успява да се утвърди в Холивуд. Филмът, в който участва, „Да, Джорджо“, е толкова неуспешен, че малцина знаят или помнят за него.
През 1981 г. Павароти е на 46 години и вече е най-известният жив оперен певец. Неговата слава е преминала границите на малките оперни театри и той изнася концерти с по-достъпни и популярни произведения пред многобройна публика, получавайки рекордни хонорари.
По това време италианският тенор е вече на кориците на списания като „Тайм“ и „Нюзуик“, а зрителите го виждат в реклама за кредитни карти. Славата и парите му позволяват да се устреми към следващия етап – Холивуд, затова не е учудващо, че „Метро Голдуин Майър“ решават да направят филм с него, и дори с внушителен бюджет.
Проектът на филма „Да, Джорджо“ (Yes, Giorgio) е наистина амбициозен. За него са отделени 18 милиона долара, докато през същата година Спилбърг снима „Извънземното“ за 10 милиона.
Режисьор на „Да, Джорджо“ е Франклин Шафнър, известен с работата си над „Планетата на маймуните“ и носител на „Оскар“ за „Патън“ (1970). Щедрият бюджет позволява три месеца снимки в Италия, Бостън, Сан Франциско и в Метрополитън опера, а Джон Уилямс композира песен специално за Павароти.
Но филмът се проваля напълно, а най-успешният тенор получава две номинации за антинаградите „Златна малинка“ – за най-слаб актьор и в категорията за най-слаба новоизгряваща звезда. „Ню Йорк Таймс“ дори го описва като „безсрамна, тромава приказка“.
Какво всъщност се случва във филма? Известният певец Джорджо Фини (името е вдъхновено от любимия ресторант на Лучано в Модена „При Фини“) губи гласа си преди важен концерт в Бостън и бива бързо „излекуван“ от прекрасната лекарка Памела Тейлър. Джорджо, разбира се, е привлечен от Памела и я кани да го последва в Калифорния. Двамата отиват в луксозна вила в Стробъри Хил, близо до Сан Франциско, където постоянно звънят на слугите за храна из имението.
„Запитваш се дали намерението на главния герой е за сексуална или кулинарна оргия“ – коментира агентът на Павароти в САЩ Хърбърт Бреслин в книгата си „Кралят и аз“, издадена на български през 2021 г. от „Жануа ‘98“.
В следващата сцена Джорджо Фини и лекарката отпътуват с балон за имение с лозя, което в действителност е собственост на Франсис Форд Копола. В имота живеят приятели на Джорджо от детството, които наивно питат за съпругата му и ситуацията става неловка.
Друг елемент от сюжета е, че Джорджо Фини е дал обещание да не пее повече в Метрополитън опера след травматичен инцидент на сцената преди години. Памела успява да го убеди да се върне, но случайно чува телефонен разговор между него и съпругата му, което предизвиква вълна от ревност. Кулминационната сцена показва как Джорджо триумфално изпълнява арията Nessun dorma в „Турандот“ в Метрополитън, докато Памела напуска залата с много сълзи, осъзнавайки, че тяхната връзка няма бъдеще.
„Има две странности в сценария на Норман Стайнбърг. Първата е, че Джорджо е женен и просто търси афера с Памела, така че не може да стане традиционен романтичен филм. Втората особеност е, че Стайнбърг не е създал нищо, което да задържи историята. Джорджо предлага афера, а Памела просто го следва във вилата. В резултат на това сценаристът измисля поредица от „капризи“ между влюбените, за да поддържа дали разговорът е нужен“, пише „Ню Йорк Таймс“ в рецензията си през септември 1982 г.
Хърбърт Бреслин споделя в книгата си как е била избрана актрисата за главната роля. Или по-точно, как не е била избрана. След като много актриси отказват, включително Сигорни Уивър, Кейт Джаксън от сериала „Ангелите на Чарли“ се навива, но, според слуховете, тя поставя въпрос на Шер за мнение. Голямата звезда й казала да не участва в филм, ако не може да обгърне романтичния си партньор с ръце. Това обяснява защо след пробните снимки с Лучано Кейт Джаксън изчезва от картината.
В крайна сметка продуцентите избират актриса от втория ешелон – Катрин Харолд. Но между нея и Павароти се създава напрежение по време на снимките, което допълнително влошава ситуацията.
„Лучано не само че не отслабна за филма, а всъщност дори напълня. Той се страхуваше да не изглежда смешен, не искаше хората да му се присмиват, а това е фатално за комедия. През цялото време той остави своя образ сериозен“, коментира в книгата си Хърбърт Бреслин.
Така мечтите на Лучано Павароти за голяма холивудска кариера се провалят.
Рецензиите след филма са унищожителни. „Сякаш режисьорът не е наясно с развитието на сюжета“, пише „Тайм“, „110 минути смущаващи клишета“, допълва канадското издание „Стар“, а „Дейли Нюз“ отсича „Абсурдно банален“.
