На третите поредни парламентарни избори за тази година много партии отбелязаха своя крах, което доведе и до много подадени и поискани оставки. От резултатите става ясно, че има само един победител – „Продължаваме промяната“, тъй като всички останали партии губят гласове в невиждани количества. Единствената друга партия, при която се забелязва увеличение на подадените гласове е ДПС.
На изборите на 4 април 2021 година ПП ГЕРБ получава над 830 хиляди гласа, само 3 месеца по-късно обаче гласовете на ГЕРБ падат до 642 хиляди, а на последните избори от 14 ноември партията намалява гласоподавателите си с още 50 хиляди, достигайки 592 хиляди.
При БСП резултатът е подобен, а загубите на гласоподаватели нечувани – от 480 хиляди през април, до 365 хиляди през юли и до 266 хиляди през ноември.
„Демократична България“ също се прибавя към партиите, които на последните избори отбелязаха огромен отлив на гласоподаватели. През април партията получи доверието на 302 хиляди българи. На следващите избори те успяха да увеличат броя на гласоподавателите си с близо 50 хиляди, но през ноември те намаляха главоломно до 164 хиляди. До това най-вероятно доведоха някои грешни решения, както и създаването на проекта на Кирил Петков и Асен Василев, който до голяма степен се намира в същия политически спектър като този на ДБ.
Партията на Слави пък спечели цели 565 хиляди гласа на първите си избори, като доверието към нея нарастваше до юли, когато спечели изборите с 658 хиляди гласа. Впоследствие обаче поради действията на представителите на партията, отказът да се състави правителство и появата на алтернатива отново в лицето на „Продължаваме промяната“ доверието към нея колабира, изпращайки партията от първото до петото място с 247 хиляди гласа.
ДПС е единствената партия, която е увеличила броя на избирателите си спрямо предните избори. Интересно е да се отбележи, че партията има 336 хиляди гласа на изборите на 4 април, отбелязва спад от близо 100 хиляди на тези през юли, а през ноември след мобилизация на своите избиратели в чужбина отново достига 335 хиляди.
Трябва обаче да припомним един факт. Изборите на 4 април бяха проведени от кабинета на Бойко Борисов, който не пожела да въведе изцяло машинно гласуване, въпреки че на практика беше задължен. Изборите на 11 юли и на 14 ноември бяха проведени изцяло машинно, макар и партиите от статуквото да се бориха ожесточено срещу това. Поглеждайки към резултатите им и разликите във вота между април и юли можем лесно да си отговорим на въпроса „защо“.
