Унгарският парламент започва да обсъжда спорен въпрос: дали да даде зелена светлина на Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО. Заедно с Турция, Унгария все още не е ратифицирала молбите на Финландия и Швеция за присъединяване към трансатлантическия отбранителен съюз повече от осем месеца след като лидерите на НАТО одобриха кандидатурите им за членство на среща на върха в Мадрид.
Докато членовете на НАТО са по-загрижени за възможността Турция да блокира присъединяването на скандинавските страни – президентът Реджеп Тайип Ердоган блокира кандидатурата на Швеция, твърдейки, че Стокхолм укрива кюрдски бойци – правителството на Виктор Орбан също протака одобрението на процеса от парламента.
Процесът на ратификация в Унгария най-накрая започна днес, като се очаква гласуването по въпроса дали страната ще ратифицира членството на Финландия и Швеция в НАТО да се проведе през втората половина на март.
Има обаче признаци за предстоящи проблеми.
Миналата седмица Мате Кочиш, ръководител на фракцията на националистическата партия „Фидес“ на Орбан в парламента, заяви, че вече се е появил „сериозен дебат“ относно присъединяването на двете страни. Сега Унгария планира да изпрати делегация в Швеция и Финландия, която да разгледа възникналите „политически спорове“.
Самият Орбан също изрази подобно мнение. Унгарският лидер, който държи в желязна хватка своята партия „Фидес“, заяви в интервю в петък, че „макар и да подкрепяме присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО по принцип, първо трябва да проведем сериозни дискусии“.
Той изтъкна предишните критики на Финландия и Швеция към резултатите на Унгария по въпросите на върховенството на закона и заяви, че някои членове на партията му поставят под въпрос разумността на приемането на държави, които „разпространяват откровени лъжи за Унгария, за върховенството на закона в Унгария, за демокрацията, за живота тук“.
„Как някой може да иска да бъде наш съюзник във военната система, докато безсрамно разпространява лъжи за Унгария?“, гласи аргументът на част от партията ан Орбан.
Коментарите на Орбан потвърдиха опасенията в Брюксел, че унгарският лидер може да се опита да използва влиянието си върху разширяването на НАТО, за да издейства отстъпки по въпросите на върховенството на закона.
Финландия и Швеция са сред най-критичните гласове около масата на ЕС по отношение на опасенията, свързани с върховенството на закона в Унгария, като Будапеща все още е в спор с Европейския съюз относно отпускането на средства поради протестите на Брюксел срещу демократичните й стандарти.
Заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова заяви по-рано този месец, че Унгария трябва да реши въпроса за независимостта на съдебната си система „много скоро“, ако иска да получи безвъзмездни средства в размер на 5,8 млрд. евро, дължими от фонда за възстановяване COVID-19 на ЕС.
Хелзинки и Стокхолм запазиха до голяма степен мълчание по отношение на предстоящия вот в Будапеща, което отчасти отразява нежеланието им да предизвикват спорове преди време.
Швеция, по-специално, се движи по тънката линия с Турция, като се стреми да не отчуждава Ердоган, дори когато съюзниците ѝ сега признават възможността двете страни да се присъединят по различно време – очевидно приемане на факта, че Ердоган може допълнително да забави кандидатурата на Швеция.
Ръководителят на НАТО Йенс Столтенберг посети Хелзинки в понеделник, където стремежът на Финландия да се присъедини към алианса беше на първо място в дневния ред. Той призова Турция и Унгария да потвърдят кандидатурите си за членство – и то скоро.
„Надявам се, че те ще ратифицират скоро“, каза Столтенберг за обсъжданията в унгарския парламент. Запитан дали е в контакт с Унгария по този въпрос, той отговори, че това е решение на суверенните национални парламенти, и добави: „Дойде моментът. Финландия отговаря на всички критерии, както и Швеция. Затова работим усилено и целта е това да стане възможно най-скоро.“
Тестът е публикуван в Politico, негов автор е Сюзан Линч. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
