Щом България не приема Истанбулската конвенция, излиза, че да набиеш хомосексуален, да осакатиш девойка или да обръснеш насилствено косата ѝ не е чак такова голямо прегрешение.
Разбира се, Истанбулската конвенция не прокарва никаква „джендър идеология“, ако такава идеология въобще съществува. За всички образовани и просветени хора е ясно, че в нея става въпрос за защита от насилие на полова основа. Въпреки това в България отхвърлянето ѝ стана прекалено лесно. А е добре да се разберат причините за отхвърлянето на едно споразумение, което е признак за принадлежност към Европа и развития свят.
Това е отколешен похват на партии и вождове с тоталитарни нагласи – да се внуши на обществото опасност от въображаема заплаха, за да се появят и утвърдят тези партии и вождове като спасители.
Доводите на тези, които не приеха Истанбулската конвенция
В България против конвенцията се обяви БСП – поради своите местни своеобразия, тоталитарното си минало и антеевропейските си наклонности. Това сближи социалистите с местните консервативни партии, които иначе твърдо се обявяват срещу всякакъв вид левичарство. Но като цяло и консерваторите ни, и левичарите ни доста се доближиха в това отношение до настроенията в Путинова Русия (там вече по закон домашните побои не се наказват със затвор, а с глоба. Т.е. плащаш си и биеш).
Пропаганда против Истанбулската конвенция (обяснимо) подхванаха и онези медии, които възхваляват политиката на Путин. Основният довод против нея, освен измислената опасност от „джендър идеологията“, беше твърдението, че законите ни и Наказателният ни кодекс били достатъчно средство срещу насилието. И още един довод – Истанбулската конвенция засилвала по недопустим начин влиянието на чужди неправителствени организации, което било намеса във вътрешните ни работи.
Доколко съответните закони наистина възпират насилието, се разбра от неочаквано силното гражданско негодувание, последвало грозното посегателство върху 18-годишна девойка и бързината, с която парламентът се захвана с допълване и поправки в Наказателния кодекс. Негодуванието замести неправителствения надзор върху политическия ни живот и всъщност показа необходимостта от такъв надзор.
И сякаш основното, което противниците на Истанбулската конвенция не разбират (или се правят, че не разбират), е, че тя, без да има наказателни права, отразява или пък предопределя нагласите на обществото ни към проявите на насилие. Включително нагласите на първичните насилници, които без да се задълбочават в споровете около Конвенцията заключават, че щом България не я приема, то да набиеш хомосексуален, да осакатиш девойка или да обръснеш насилствено косата ѝ не е чак такова голямо прегрешение.
Резултатите от неприемането
А как тези нагласи влияят върху политическия живот на страната ни може да се разбере от дейността на ГЕРБ, например. Първоначално от партията обявиха, че ще ратифицират Истанбулската конвенция, но след като Бойко Борисов прецени, че това ще доведе до загуба на избиратели и промени мнението си, те послушно я отхвърлиха. В случая той приложи една хитрост, която доста от така наречените ни анализатори биха определили не като нагаждачество, а като опитност (умение да се натискат копчетата на държавната машина). „Опитният“ Борисов прехвърли отговорността за отхвърлянето на конвенцията върху конституционните съдии, а те, най-вероятно за да му угодят, я обявиха за противоконституционна, като това тяхно решение вече направи повторния опит за приемането ѝ почти невъзможен. С това свое решение те показаха и, че нашата конституция, уж съобразена с европейското законодателство, май не е чак дотам съобразена.
Всички тези чудатости и противоречия оставиха в първичната и недообразована част от обществото ни (дали пък не у мнозинството?) впечатлението, че нашенските ценности са малко по- различни от европейските и че ние трябва да си ги защитаваме като национално своеобразие и част от българщината. А онези квазипатриоти, които не знаят почти нищо за Ботев и Левски, но татуират образите им върху гърдите и прасците си, заместиха истинския патриотизъм с татуиран такъв, като съпротива срещу джендърската, според първичните им разбирания, европейска нравственост. С убеждението, че е съвсем приемливо и нашенско вироглавите девойки и джендърите да бъдат най-малкото тормозени. Защото освен другото са и „катастрофирали безродници“ (според злополучния израз на един президент).
Така че явленията и събитията са свързани. Политическото нагаждачество на един бивш премиер, фашизоидните изявления на един сегашен президент, едно покорно на вожда си парламентарно мнозинство, един пренебрегнал достойнството си Конституционен съд, един първичен етноконсерватизъм, заедно с татуираното патриотарство са ако не причина, то благоприятна среда за разните видове домашно и битово насилие.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
