Днес стана ясно, че от месеци наред, правителството се опитва да назначи за посланик в Украйна бившия военен министър във втория кабинет на Бойко Борисов Николай Ненчев.
Той е известен със своята пронатовска и проевропейска ориентация, както и с категоричната си подкрепа за Украйна. От друга страна, знаем и каква е позицията на президента Румен Радев, който не осъжда нахлуването на Русия, и който винаги намира поводи и начини да прави обструкции, когато става дума за помощ на Украйна. Разбираемо е нежеланието на президента да назначи именно Николай Ненчев за посланик.
Изведнъж вчера, по време на срещата на атлантическия съвет, на която присъстваше и американския посланик, Соломон Паси обясни изненадващо, че имаме нов дипломатически представител в Украйна. Ненчев бе назначен за за нов „временно управляващ“ посолството ни в страната, а не за посланик, за което, съгласно нашата Конституция, се изисква указ от президента.
Президентът беше изключително ядосан, заради начинът, по който измислиха как да го заобиколят и написа:
„Вместо да предложи кандидат за посланик на България в Украйна, Министерството на външните работи реши да назначи Николай Ненчев за нов „временно управляващ“ посолството ни в страната. Това е необосновано понижаване на равнището на дипломатическо представителство и грубо заобикаляне на Конституцията и установения ред за определянето на ръководители на задграничните ни мисии.
Призовавам Министерството на външните работи стриктно да спазва Конституцията и установените процедури по определяне на ръководителите на българските посолства в чужбина. Очаквам Министерският съвет да ми предложи кандидат за поста посланик в Украйна с доказани качества и професионална експертиза.“
Това е пореден сблъсък в отношенията между правителство и президент, който ни навежда на стария разговор – има ли право, и може ли, президентът да води своя собствена външна политика, различна от тази на парламент и правителство, така както Румен Радев си позволява да прави.
Няма съмнение, че Радев има огромна легитимност, тъй като е избран пряко от много българи. Но в същото време, българската конституция ясно казва, че външната политика се формира от външно министерство. Това подсказва, че основния избор на посланиците е нормално да се прави именно от него, въпреки че президента има обвързана компетентност и именно той издава указа за назначаването на всеки посланик.
Във всички случаи трябва да се отбележи, че това двойно поведение и нееднозначност относно външната ни политика не е никак добро за България. Затова президент и правителство, в името на интересите на страната ни, трябва да намерят сили да гледат по-ясно в една посока.
