храна, ориз

1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата.

Ресурсите, инвестирани в производството на храна – вода, земя, енергия и труд – се пропиляват, когато храната се озовава в сметищата, вместо да изхранва хората. В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, но при нас разхищението е съсредоточено предимно в производствения сектор (земеделие) и веригата на доставките.

В свят, в който милиони гладуват, всяка година милиарди тонове напълно годна за консумация храна се прахосват, завършвайки жизнения си цикъл в кофите за боклук и депата за отпадъци. Според оценка на Организацията за прехрана и земеделие това са ⅓ от всички произведени продукти и стоки, (ФАО, 2011 г.)

Този глобален парадокс подчертава неотложността на справянето с хранителните отпадъци като критичен компонент на устойчивото развитие.

Ако беше държава, изхвърлената храна в цял свят би била третият по големина източник на емисии на парникови газове, веднага след САЩ и Китай
Хранителните отпадъци включват загубата на храна на различни етапи: от производството и разпространението до консумацията. Независимо дали става въпрос за реколта, оставена неприбрана във фермите, непродадена продукция, изхвърлена от търговците на едро и дребно, или остатъци храна, изхвърлени от потребителите, последиците от тези разточителни практики са значителни и широкообхватни.

Глобалният въглероден отпечатък от разхищаването на храна – с изключение на промените в земеползването, които са трудни за изчисление и затова не се включват в калкулациите, се оценява на 4,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид. Така произведената, но изхвърлена храна, би била третият по големина източник на емисии на парникови газове в света, ако беше държава, и би се наредила след САЩ и Китай, според данни на ФАО (Фиг. 1).

Фигура 1: Ако разхищението на храна беше държава, щеше да е на трето място в света по емисии. Източник: CAIT. 2015; FAO 2015. Food wastage footprint & climate change. Rome

Цифрите отразяват всички антропогенни емисии на парникови газове, включително тези от земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство. Използвани са последните налични данни, като данните за емисиите на държавите са за 2012 г., докато данните за загубата на храна и отпадъците са от 2011 г. За да се избегне двойно отчитане, стойностите на загубите на храна и емисиите на отпадъци не трябва да се добавят към цифрите на държавите.

Освен за негативните екологични последствия, разхищаването на храна в по-богатите и развити страни допринася пряко и за глобалния глад.

Всички страни купуват храна от един и същ глобален пазар на международна търговия. Ако богатите държави купуват стотици милиони тонове храна, която в крайна сметка изхвърлят, те премахват храна от пазара, която можеше да остане там, за да я купуват други страни. Повишавайки търсенето на тези стоки, богатите страни също допринасят за покачването на цената им, което ги прави по-малко достъпни за по-бедните нации.

За да се справим ефективно с този глобален проблем, е важно да разберем къде са „горещите точки“ на разхищение, както по производствената верига и дистрибуция, така и географски.

Разлагането на хранителните отпадъци генерира парникови газове, допринасяйки за изменението на климата и влошаването на околната среда
Когато хранителните отпадъци попаднат в сметищата, те претърпяват анаеробно разлагане поради липса на кислород. По време на този процес микроорганизмите разграждат органичната материя, освобождавайки метан като страничен продукт.

След това метанът се отделя в атмосферата, където допринася за парниковия ефект. Метанът е около 25 пъти по-ефективен при улавяне на топлина в атмосферата от въглеродния диоксид за период от 100 години, което го прави важен фактор за глобалното затопляне и изменението на климата.

Ако вземем под внимание емисиите на парникови газове от промени в земеползването, свързани с производството на храни, като например унищожаването на тропическите гори на Амазонка за осигуряване на повече земеделска земя, глобалният въглероден отпечатък от разхищението на храна би нараснал още повече от първоначалните изчисления.

За информация, въглеродният отпечатък на даден хранителен продукт е общото количество парникови газове, емитирани през целия му жизнен цикъл, изразено в килограми CO2 еквиваленти.

Важно е да се разбере и кои видове стоки имат най-голямо въздействие по отношение на природните ресурси.

Въглеродният отпечатък включва всички емисии на парникови газове от производствената фаза, като всички използвани селскостопански суровини, машини, добитък, почви; и последователни фази, като например обработка, транспорт, приготвяне на храна, изхвърляне на отпадъци, на даден продукт. По този начин 1 кг пшеница или 1 кг говеждо месо имат различен въглероден отпечатък, тъй като техните жизнени цикли са различни, отделяйки различни по състав и количество парникови газове.

Въпреки че месото има сравнително малък дял в глобалното разхищаване на храна – по-малко от 5%, то има значително въздействие върху изменението на климата, допринасяйки за над 20% от въглеродния отпечатък на общите хранителни отпадъци (Фиг. 2).

Фигура 2: Въглероден отпечатък и процент на разхищение на различни продукти и суровини. Източник: FAO, 215.

Това се дължи на факта, че въглеродният отпечатък на месото включва емисиите от производството на килограм месо (напр. метанът, отделен от преживните животни), емисиите, свързани с осигуряването на фураж (напр. торът, използван за производството на фураж) и емисиите от управлението на оборския тор. По този начин усилията за намаляване на парниковите газове, свързани с разхищението на храна, трябва да се съсредоточат върху основни потребителски стоки, които са „горещи климатични точки“, като месо и зърнени храни.

В регионите с ниски доходи, загубата на храна се причинява най-вече от финансови ограничения; тоест в случаите, в които производителите не могат да закупят суровини или имат структурни ограничения, които засягат съоръженията за съхранение, инфраструктурата, охладителните вериги, системите за опаковане и маркетинг. Тези ограничения, заедно с климатичните условия, благоприятстват развалянето на храната и водят до големи количествени загуби.

В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, а едва 26 кг от тях идват от домакинствата,
което е над два пъти по-малко в сравнение със средното за ЕС. Затова пък България е в челната тройка от страните с най-големи загуби в първичното производство в секторите земеделие и рибарство.

Нестабилната икономическа ситуация в селското стопанство у нас е причина за огромни загуби от непродадени или неизползвани селскостопански продукти поради липса на пазар или липса на адекватна инфраструктура за съхранение и транспорт.

В региони със средни и високи доходи разхищението на храна е причинено от прахоснически практики в хранително-вкусовата промишленост и от потребителите, както домакинства, така и кетъринг услуги. Важно е да се подчертае, че хранително-вкусовата промишленост в развитите страни има строги естетически стандарти за продажба на дребно, което насърчава голямото разхищаване на храна. Примери за такива стандарти са свързани с размера и външния вид на плодовете и зеленчуците.

Какво представлява интензитетът на въглеродния отпечатък?

Продуктите притежават различен интензитет на въглеродния отпечатък. Например производството на зеленчуци в Европа е по-въглеродно-интензивно от производството на зеленчуци в Югоизточна Азия, тъй като Европа използва по-въглеродно-интензивни средства за производство, като например изкуствено отопляеми оранжерии.

Обратно, производството на зърнени култури в Азия е по-интензивно на въглерод от производството на зърнени култури в Европа поради разликата във вида на отглежданите зърнени култури. В Азия оризът е доминантна култура, при която около 70% от емисиите на парникови газове идват от селскостопанската фаза на производство. Той е и култура, отделяща метан поради разлагането на органична материя в наводнените оризови полета. Метанът (CH4) e газ, който има 25 пъти по-голям потенциал за затопляне на атмосферата от въглеродния диоксид. Този по-висок фактор на въздействие обяснява защо загубата на зърнени култури е по-въглеродно интензивна в Азия.

Какви стратегии се прилагат у нас за справяне с разхищението на храна?

В съответствие с глобалните цели и европейските политики за разхищаване на храни, българското Министерство на земеделието и храните започва разработването на цялостна Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храна, която ще включва мерки, насочени към загубата на храна и генерирането на отпадъци от фермата до масата. Мерките имат предимно информационно-образователен и административно-регулаторен характер и са насочен към няколко целеви групи, включително публични институции, домакинства и бизнес.

Изпълнението им трябва да допринесе за подобряване на информираността и проследяването на генерираните количества хранителни отпадъци. Заедно с това е необходимо да се повиши обществената осведоменост на различни целеви групи като общини, НПО, бизнес и домакинства по темата и да се стимулира и улесни процеса за даряване на храни.

Една от водещите организации в страната, която е специализирана в събиране, съхранение и разпространение на дарени хранителни продукти с кратък срок на годност, в съответствие с всички стандарти за безопасност на храните е Българска хранителна банка. С помощта на мрежа от партньорски организации и доброволци в цялата страна храната се раздава на хиляди нуждаещи се.

В столицата от 2010 г. насам съществува и програма за домашно компостиране, наречена „Компостирайте у дома“, инициирана от Столична община. Тя има за цел да насърчи гражданите да намалят крайните битови хранителни и зелени отпадъци, както и стремежа към рециклиране на тези отпадъци. През годините, хиляди 700-литрови компостери, активатори, аератори и информационни материали са предоставени на домакинства, училища, детски градини и паркове, изявили желание да станат партньори на общината. Една от мерките за предотвратяване на отпадъците, включени в Националната програма за предотвратяване на отпадъците 2021 — 2028 надгражда тези постижения и си поставя целта от даряване на 100 000 компостера, осигурени от български общини към домакинствата до 2028 г.

Подобряване на потребителските навици

В развитите страни значителна част от общото разхищение на храна се случва на потребителско ниво и в някои страни това е тенденция, която продължава да нараства. Във Франция се смята, че загубата на храна се е удвоила от 1947 г. насам. Потенциалните обяснения варират от нарастваща урбанизация, откъсването на потребителите от реалността на производството на храна (време, труд и околната среда, разходи), практики за търговия на дребно, които насърчават свръхкупуването (като промоционални оферти, напр. купи 1 – вземи 2); но от друга страна е факт, че храната във Франция заема все по-малък дял от бюджета на домакинството – от 38% през 1960 г. до 25% през 2007 г. Това създава впечатлението, че пилеенето на храна е относително евтино и има малки последици. В същото време екологичните разходи за генериране на храна нарастват, тъй като природните ресурси стават все по-оскъдни в световен мащаб. Следователно е от ключово значение да се постигне промяна в навиците на потребление. Интегрирането на екологичните съображения в кампаниите за повишаване на осведомеността относно разхищаването на храни може да бъде един от факторите за промяна.

Списъкът по-долу представя възможности за намаляване на загубите на храна на ниво домакинство:

Направете списък. Планирайте менюто си за няколко дни напред или за една седмица.

Проверете съставките в хладилника и шкафовете, след това напишете списък за пазаруване само с продуктите, от които се нуждаете.

Придържайте се към списъка. Вземете списъка със себе си и се придържайте към него, когато сте в магазина. Не се изкушавайте от оферти и не пазарувайте, когато сте гладни; ще се върнете с повече от необходимото.

Поддържайте хладилника си. Проверете дали уплътненията са добри, а също и и температурата. Храната трябва да се съхранява при максимална температура между 1 и 5 °C за максимална свежест и дълготрайност.

Не изхвърляйте. Плодовете, които тъкмо омекват, могат да се направят на смутита или плодови пайове. Зеленчуците, които започват да увяхват, могат да се приготвят на супа.

Научете се да разбирате сроковете на годност и „най-добър до“. Това често са просто предложения на производителите за оптимално качество и не са стриктни показатели.

Изразходвайте остатъците си. Вместо да изхвърляте остатъците в кошчето, защо не ги използвате за нови ястия? Има множество готварски книги и материали, посветени на използване на остатъците.

Разместете. Когато купувате нова храна от магазина, сложете всички по-стари артикули в шкафовете и в хладилника най-отпред. Поставете новата храна назад.

Сервирайте малки количества. Сервирайте малки количества храна с уговорката, че всички могат да се върнат за още, след като приключат с порцията си. Това е особено полезно за деца, които рядко преценяват колко могат да изядат наведнъж.

Купувайте каквото и колкото ви трябва. Купувайте насипни плодове и зеленчуци вместо предварително опаковани, тогава можете да купите точно необходимото количество. Може да пазарувате и насипно варива, ориз и други продукти. Така ще намалите и пластмасовите опаковки.

Замразете. Ако ядете само малко количество хляб, замразете останало и когато се приберете у дома извадете няколко филийки няколко часа преди да имате нужда от тях. По същия начин гответе храни на партиди, така че да имате готови ястия за вечерите, когато сте твърде уморени, за да готвите.

Превърнете го в „храна за градината“. Някои хранителни отпадъци са неизбежни, така че защо да не създадете компостно кошче за обелки от плодове и зеленчуци. След няколко месеца ще имате ценен компост за вашите растения. Ето тук може да намерите и карта на компостерите във Вашето населено място. Ако имате сготвени хранителни отпадъци, тогава кухненски компостер Бокаши ще свърши работа. Просто го „нахранете“ с остатъци (можете дори да сложите риба и месо в него), поръсете слой от специални микроби (ефективни микрооорганизми) и оставете да ферментира.

Полученият продукт може да се използва върху стайни растения и в градината.

Разтвор за бокаши компостиране може да се закупи от български дистрибутори, а също и да се заквасва вкъщи (по подобие на киселото мляко или кваса за хляб).

Българското уеб и мобилно приложение Foodobox, което е на пазара от 2021 г., е една иновативна инициатива за спасяване на храна от ресторанти и хранителни обекти, в което са регистрирани над 200 бизнес партньори и около 20 000 потребители. С помощта на приложението потребителите спестяват минимум 40% от цената на продукта като същевременно се борят с хранителното разхищение.

В развитите страни правителствата проучват потенциалното въздействие на различни стратегии и мерки за минимизиране на хранителните отпадъци. Поради неустойчиво производство и потребителски навици, индустриализираните страни носят голяма отговорност за разхищаването на храна и негативните последици върху природни ресурси. Тук повечето превантивни действия се фокусират върху повишаване на осведомеността по проблема и стимулиране на потребителите и бизнеса да противодействат на настоящите тенденции, насърчавайки екологични и икономически осъществими решения за минимизирането на хранителните отпадъци.

Независимо от това, каквито и стратегии да се предприемат, част от произведената храна ще се изхвърли, като например негодни за консумация части от плодове и зеленчуци или продукти с изтекъл срок на годност и други. На този етап е необходимо да се гарантира, че тези отпадъци се рециклират или управляват по най-устойчивия възможен начин, за да се намали въздействието им върху околната среда и евентуално да се генерира полза по отношение на оползотворена енергия и избегнати парникови емисии. За тази цел, правителствата трябва да насърчават и подкрепят инвестициите в технологии за анаеробно разлагане и компостиране, както и да финансират изследователски програми за оценка на въздействието върху околната среда, a гражданите трябва да бъдат активно ангажирани в правилното разделяне на отпадъците.

Текстът е публикуван в Климатека.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук