Как ще работи „Лукойл“ на Росенец?

„Росенец” е единственото пристанище в ЕС, през което може да се внася руски петрол. То се контролира от руската компания „Лукойл”. Депутатите гласуваха процедура за връщане на държавния контрол върху „Росенец“. Какво следва? И може ли зад привидно добри намерения да стои частен интерес?

Депутатите гласуваха на първо и второ четене държавата да прекрати концесията на нефтеното пристанище „Росенец“ край Бургас, дадена на руската компания „Лукойл“. Това се случи в рамките само на ден. Приетите промени са част от Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки срещу Русия във връзка с действията ѝ в Украйна.

Пристанище „Росенец“ се намира непосредствено до рафинерията на „Лукойл“, близо до едноименния парк. Ползването на пристанищния терминал е описано в приватизационния договор за продажбата на „Нефтохим“ от 1999 г. То е една от основните причини държавата да запази т. нар. златна акция от приватизираното дружество с идеята да има контрол върху терминала.

През 2011 г., по време на управлението на първия кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов, пристанището е дадено на концесия на „Лукойл“ за 35 години. Това означава, че държавата като собственик се отказва от правото директно да управлява терминала и предоставя това право на руската компания.

Решението на депутатите да прекратят концесията е свързано с прилагането на европейските санкции срещу Русия, наложени заради войната ѝ срещу Украйна. Една от тях е ембарго върху вноса на руски петрол по море. България получи дерогация от правилото до края на 2024 г. Сега се говори за преждевременно прекратяване на изключението.

„През годините сме ставали свидетели на невъзможността на българските институции на контролират какво и колко влиза в България през пристанище „Росенец“, каза за Свободна Европа Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. Според него „това е първа стъпка от това като цяло да изгоним „Лукойл”.

Подобен коментар направи и депутатът от ПП-ДБ Владислав Панев пред БНТ в неделя. В понеделник премиерът Николай Денков каза, че „да говорим за изтласкване, репресивни мерки, това изобщо не влиза в плановете на това правителство.“

Какво следва при прекратяване на концесията на „Росенец“?

Как ще работи „Лукойл“ на Росенец?

„Лукойл” може да продължи да работи на пристанището в Росенец след прекратяването на концесията. Разликата е, че вместо концесионна такса, ще плаща пристанищни такси.

Според председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев (ГЕРБ) отнемането на концесията няма да промени нищо. „Те ще плащат такси за товарене и разтоварване на пристанището”. Причината е, че цялата инфраструктура е собственост на „Лукойл”. „Тръбите, които са в морето, са на „Лукойл”. Те са им в приватизационния договор. Няма откъде да се отклони, за да отиде някъде другаде този петрол. Той физически не може да отиде другаде”, каза Добрев.

Според Ивайло Мирчев, депутат от ПП-ДБ, се „променя стопанинът на пристанището. Достъпът до там вече няма да се управлява от „Лукойл”, а от държавата и те ще могат да влизат с разрешение”. По думите му така държавата ще може да контролира колко и какъв петрол реално влиза в страната.

Според Констанца Рангелова от Центъра за изследване на демокрацията с прекратяването на концесията „контролът върху вноса ще е по-голям, когато „Лукойл“ не контролира изцяло пристанището. Ако има контрабанда, може да се види”, каза Рангелова.

Държавата и в момента има свои представители в „Росенец“. Те са от Министерството на финансите (МФ) и „Гранична полиция“. От финансовото министерство казаха в отговор до Свободна Европа, че „в края на управлението на второто служебно правителство част от служители на Националната агенция по приходите (НАП) и „Гранична полиция“ са изтеглени. След назначаването на редовното правителство мярката за ежедневен 24-часов контрол е възстановена”.

От МФ коментираха и думите на Атанас Атанасов от ПП-ДБ, че през терминала „минава контрабанда“ и че се разтоварва руски петрол в нарушение на европейските санкции. Според МФ „през последните 2 години няма установени нарушения на митническото и акцизното законодателство на нефтено пристанище „Росенец“.

Достъпно само на хартия

Ползването на пристанището в Росенец е „един от основните инструменти, чрез които „Лукойл” получава преференциално положение на пазара на горива в Бълария”, каза Мартин Владимиров.

Формално пристанището може да се ползва и от други компании. Това обаче не се случва. Причината е, че са „заложени условия, които практически не са изпълними от други дружества”, казаха за Свободна Европа от МФ.

През април Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби „Лукойл” за това, че не допуска други вносители и производители на автомобилни горива до складовете си за съхранение на горива и ограничава вноса по море като блокира достъпа до складовете на пристанищните терминали “Росенец” в Бургас и “Петрол – Варна”

След влизането в сила на европейските санкции срещу Русия пристанището в Росенец остана единствената врата за руски петрол по море. Причината е изключението, издействано за България от Асен Василев, който беше министър на финансите и в предишното редовно правителство. Европейската комисия позволи дерогацията, а срокът ѝ е до 31 декември 2024 г. Няма публично известен анализ за ползите за България от тази дерогация.

Експертите, с които Свободна Европа разговаря, казват, че това изключение трябва да отпадне. „Това е мнение на Центъра за изследване на демокрацията от самото начало”, каза Костанца Рангелова. „Рафинерията става безинтерсна, ако отпадне дерогацията”, каза Делян Добрев. Според Ивайло Мирчев от ПП-ДБ „дерогацията обслужва само „Лукойл“.

Според Мартин Владимиров действията срещу „Лукойл” са „малко хашлашки”. Според него има риск зад привидно правилни действия да се обслужва частен интерес. „Има един вариант, при който рафинерията спира да работи и това облагодетелства другите т. нар. „ангели“, които имат капацитет през Варна да внасят големи количества горива”, каза Владимиров.

Според него активността на КЗК „няма нищо общо с руската инвазия, а с желанието на друга компания да натисне по други начини. Един друг частен интерес използва руската инвазия, за да се възползва и да се облагодетелства”, каза Владимиров. Според него по-важното е държавата да използва златната си акция и да поеме временно оперативния контрол в рафинерията.

Къде са парите?

От началото на войната на Русия срещу Украйна „Лукойл” регистрира огромни печалби. Основната причина е, че работи с руски петрол, който е по-евтин. Това обаче не води до по-ниски цени за крайните потребители.

В началото на януари парламентът реши, че свръхпечалбата на „Лукойл“, която се получва от разликата на цената на руския петрол и този от други производители, да бъде обложена. Гласувано беше „Лукойл” да превежда всеки месец 70 на сто от разликата в цените на суровия петрол между сорт „Брент” и по-евтиния руски „Уралс” към Фонда за сигурност на електроенергийната система. Парите, които ще бъдат събрани от държавата, ще бъдат дадени на нуждаещи се потребители с ваучери. Служебното правителство не прие решение кой и как ще получава ваучери. „Няма една стотинка превод. Министерството на икономиката не си е свършило работата. Те трябва да посочват средномесечната цена за „Уралс” и за „Бренд” и на база на това да внасят 70 процента”, каза Делян Добрев.

Свободна Европа попита Министерство на икономиката дали тези пари се внасят, но не получи отговор.

*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“.

Още актуални анализи – четете тук