На Украйна не ѝ достига оръжие срещу Русия. Републиканците в САЩ отказват още военна помощ. Доналд Тръмп иска втори мандат и заплашва НАТО. Навални е мъртъв. Каква е реакцията на всичко това? Конференцията по сигурността в Мюнхен не вдъхна оптимизъм.
Често определяна като водещ световен форум за международната политика за сигурност, конференцията в Мюнхен, която се проведе от 16 до 18 февруари, трябваше да се къпе в славата на своето 60-о издание. Вместо това лошите новини сякаш не спираха.
В навечерието на събитието се говореше само за Доналд Тръмп, водещия претендент за президентската номинация на републиканците в САЩ, който постави под въпрос защитата на съюзниците от НАТО, които не са похарчили достатъчно пари за защита от евентуално руско нахлуване.
Това, в съчетание с невъзможността на Камарата на представителите на САЩ да приеме пакет от помощ за Украйна в размер на 60 млрд. долара и вместо това да излезе във ваканция до края на месеца, накара участниците в конференцията да се запитат на висок глас дали Вашингтон все още е ангажиран и с Украйна, и с трансатлантическите отношения като цяло.
Но това беше само началото.
Още и още лоши новини
По същото време Украйна обяви стратегическото изтегляне на войските си от Авдиивка – град, който защитаваше от руските атаки месеци наред. Дойде и новината, че най-големият критик на Кремъл Алексей Навални е мъртъв. Той се намираше в сибирски затвор. Съпругата на опозиционера – Юлия Навалная, която беше в Мюнхен, само няколко часа съобщението се качи на подиума и обвини за смъртта на мъжа си руския президент Владимир Путин.
„Искам Путин и всички около него, приятелите му и правителството, да знаят, че ще бъдат подведени под отговорност за това, което направиха с нашата страна, с моето семейство и с моя съпруг“, каза тя и добави: „Този ден ще дойде скоро“.
На този фон украинският президент Володимир Зеленски отправи не много тънък намек към Конгреса на САЩ, че „диктаторите не излизат в почивка“. Вероятно обръщайки се към онези, които искат Киев да преговаря с Москва, той добави: „Не питайте Украйна кога ще свърши войната, питайте себе си защо Путин може да продължи“.
Зеленски посочи редица неща, които Западът би могъл да направи, за да помогне на Украйна. Но повечето няма да се случат скоро.
Такъв е примерът със западните санкции срещу руската ядрена индустрия. Въпреки че Европейският съюз (ЕС) е готов да наложи такива в близко бъдеще, това ще бъде повече символичен акт, който няма да засегне руската икономика.
Друг пример е конфискацията на замразените руски активи на Запад. Белгийският премиер Александър Де Кроо, чиято страна държи по-голямата част от руските активи в ЕС, каза, че тя не може „да се справи сама“ и че е нужна рамка на Г-7. Служител на ЕС обаче коментира, че в групата на водещите индустриални държави няма голям интерес към това.
На фона на ключовата среща на върха на НАТО през юли във Вашингтон холандският премиер Марк Рюте на свой ред потвърди очакваното: „Докато тече война, Украйна не може да стане член“ на Алианса.
Вместо това Киев ще се съсредоточи върху подписването на така наречените „пактове за сигурност“, което означава гаранции за постоянен поток от оръжия в бъдеще. Зеленски пристигна в Мюнхен след сключването на пактове за сигурност в Берлин и Париж. По информация на украински служител договорите са на стойност милиарди евро, но ще бъдат „разсрочени“ и няма да покрият нуждата от незабавната военна помощ, която трябва на Киев сега.
Когато германският канцлер Олаф Шолц беше попитан дали Германия е готова да предостави на Украйна крилати ракети с голям обсег „Таурус“, той каза, че трябва да дойде „подходящият момент“.
Очи отвъд Атлантика
И така, какво може да се каже за призрака на втори президентски мандат на Доналд Тръмп в САЩ?
Зеленски покани Тръмп на фронта, за да му покаже, че войната е истинска. Рюте почти се скара с думите, че „трябва да спрем да хленчим за Тръмп“ и „да работим с този, който е на сцената“. Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел отбеляза: „Аз съм щастлив под американския чадър (за сигурност), но чадърът може да не е отворен през цялото време“.
Хилари Клинтън, която беше победена от Тръмп в президентската надпревара през 2016 г., предупреди на съпътстващо събитие на фондация „Виктор Пинчук“, че „той ще бъде абсолютен авторитарен лидер, ако му се даде възможност „.
Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис пък отбеляза: „Представете си да се отнесем леко към Путин, камо ли да го насърчаваме. Историята ни показва: ако стоим настрана, те ще продължат да действат. А в случая с Путин това означава, че цяла Европа ще бъде застрашена“.
Проблемът обаче е, че конкретните действия говорят друго. В Мюнхенския доклад за сигурността (може би тази година удачно озаглавен „Загуба-Загуба?“) се отбелязва, че възприемането на Русия като заплаха е намаляло в сравнение с миналата година, когато респондентите в 5 от 7-те държави от Г-7 са смятали Кремъл за заплаха № 1. Тази година заема второ място. Германските граждани дори сега подреждат заплахата от Русия чак на седмо място, а италианците – на дванадесето.
Това е просто бизнес
И тук може би се очертава нова стратегия: използване на войната в Украйна като бизнес възможност. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг говори за нуждата от „разширяване на трансатлантическата индустриална база“, за да се попълнят оръжейните запаси на Алианса и да се изпратят оръжия в Украйна. По думите му това би означавало висококвалифицирани работни места. Той посочи като очевиден пример изграждането на производствена линия за американски ракети „Пейтриът“ в Бавария.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен беше още по-директна. Тя каза, че в началото на март ще предложи нова военнопромишлена стратегия за ЕС, в която ще бъдат инвестирани повече средства и ще бъдат насърчавани съвместните поръчки между европейските държави.
По-важното е, че тя изтъкна, че „искаме възвръщаемост на нашите данъци“ – по същество казвайки, че работни места трябва да бъдат в Европа, дори да не са осигурени от дружества от ЕС. Тя допълни, че това е съгласувано с НАТО и че Украйна ще бъде интегрирана в отбранителната му програма.
Попитан защо всичко това се случва две години след началото на войната, служител на ЕС призна: „Истината е, че европейците не очакваха войната да продължи толкова дълго „.
През март миналата година ЕС оптимистично се ангажира да достави 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряди за година. Близо 12 месеца по-късно блокът е предоставил 524 000 снаряда, а сега обещава да достигне 1,1 млн. до края на 2024.
Това обаче не е краят на процеса, тъй като през последните десетилетия различни европейски държави променяха стандартите, така че не съществува нито един унифициран 155-милиметров снаряд, който да пасва на артилерията, както обобщи украинският външен министър Дмитро Кулеба.
Украински официален представител описа ситуацията на фронтовата линия като абсолютно ужасна, като армията стреля „с нищо“ – по-малко от 2000 патрона на ден в сравнение с 10-те хиляди на Русия. Прогнозата е загуба на още украински войници и територии. Беше показателно, че когато беше попитан за намаляване на наборната възраст от сегашните 27 години, Зеленски деликатно избегна отговора.
И така в много отношения Мюнхенската конференция по сигурността се оформи със със силна риторика, но без конкретни новини и резултати. Макар че всички говореха с емоции за загубата на Навални и сочеха с пръст Кремъл, доста лидери отхвърлиха нуждата да накажат Русия с нови санкции заради това. Поне някои вярват, че трагичната му съдба ще подтикне американските законодатели да одобрят новата помощ за Украйна.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“.
Още актуални анализи – четете тук
