Ботев, Левски, Раковски – едни от най-паметните личности в българската история са оставили редица документи и лични предмети след себе си. Такива са и тефтерчетата им, в които те са записвали мислите си. По случай Деня на будителите посетителите на Националната библиотека вчера имаха възможността да видят тефтерчетата в оригинал.
В записките там могат да се видят много сметки, рецепти, неща, които са ги впечатлили, стихотворения. Любопитно е също, че в тефтерчето на Левски е открито стихотворението на Ботев, „На прощаване”, което се предполага, че Апостола е чул лично от Ботев.
Начинът, по който тефтерчетата достигат до Националната библиотека и така до българското общество, е изключително интересен. Един път през времето, изпълнен с много перипетии, който е довел до това, днес да можем да се докоснем и да видим отблизо една малка част от живота на тези велики българи.
„Тефтерчето на Левски, заедно с цялата комитетска архива, е поверено за съхранение на съратника на Левски, Никола Цветков. Той също е заловен с Левски и прекарва доста време в затвора, но в крайна сметка е освободен. Продължава да съхранява документите, те оцеляват, защото остават зашити в самара на коня на Левски. По този начин не са заловени от турците. Никола Цветков съхранява тези документи и ги предава на Захари Стоянов, тъй като Захари Стоянов е летописец на въстаниците, на революционното движение още приживе и така са му имали по-голямо доверие като на по –учен човек. Той придобива документите на Левски и ги съхранява до смъртта си. След смъртта на Захари Стоянов неговата вдовица Анастасия от Обретеновия род наследява тези документи и ги предава в Софийския народен музей, от там те попадат в Етнографския музей и 1924г. заедно с целия архив на Възраждането идват тук в Народната библиотека, където се съхраняват и до днес.”
„Ботев също, съзнавайки какви събития ще се случат по-нататък, още на парахода Радецки предава личното си тефтерче и писмата си на съратника си, Димитър Горов. Той ги съхранява, след това ги предава на Тодор Пеев, който е секретар на Българското книжовно дружество в Браила. Документите остават в Тодор Пеев и са открити много късно – чак 1940г., когато Никола Данчов, на него е поверено да състави бългaрска енциклопедия, той, проучвайки много различни архиви, отива да проучи лични архив на Тодор Пеев в дома му и там открива ценния архив на Ботев – неговите писма и тефтерчето му. Виждайки тази ценна находка, той веднага я разгласява, публикува документите във вестник „Зора” и издава предписание до наследниците тези документи да бъдат предадени в Народната библиотека, което се и случва.”
„За тефтерчето на Раковски знаем най-малко . То е наследено от неговите потомци и те го предават също в Етнографския музей и също 1924г. идва тук в Народната библиотека.”
Тефтерчетата, които се съхраняват в трезорите на Българската народна банка, бяха изложени в оригинал специално за празника. През останалото време те могат да бъдат разгледани на място в електронен и в книжен вариант или на онлайн страницата на Националната библиотека.
