БСП си избра за лидер стария председател Корнелия Нинова и вероятно за известно време, поне до следващите избори, когато и да са те, вътрешните дрязги ще поутихнат. В рамките на няколко дни обаче станахме свидетели на една размяна на версии между евродепутата на червените Елена Йончева и лидера Нинова, от които става пределно ясно, че водачеството на втората все още не е безпроблемно и при едни изборен неуспех „приятелският огън“ по лидера като нищо ще се поднови.
Само ден преди изборите Елена Йончева каза в ТВ изява, че Нинова не е подписала сигнала й срещу Борисов за станалата национално известна „къща в Барселона“. Евродепутатът не се ограничи само с това камъче в градинката на Нинова, но и направо подчерта, че в БСП няма дебат и че не иска „БСП да върви по стъпките на Борисов и да се превърне в подобна партия“.
Както и да го гледаме, това си прилича на атака в гръб срещу стария-нов лидер Нинова и макар че „посветените“ може и да са очаквали такъв ход, за останалия свят такова изявление е доста втрещяващо предвид единството, което двете демонстрираха на евроизборите миналата година, когато Нинова практически наложи кандидатурата на Йончева. Явно едиствто е продължило, докато втората не стана евродепутат.
На свой ред Нинова, също по телевизията, опроверга твърденията, че не е склонила да подпише, като подчерта, че Йончева е искала така:
„Елена не пожела, каза: това е международно журналистическо разследване. Този сигнал не излиза официално нито от групата, нито от партията, защото тя каза, че е неин“ – обясни червеният вожд.
Очевидно е, че двете версии са несъвместими и въпреки че добрият тон все още се спазва, едната от двете дами послъгва или поне силно изопачава истината за причините за липсващия подпис. Същественото обаче е не коя, а това, че ситуацията е индикация за разлом между тях, въпреки че Нинова застана твърдо зад Йончева на евроизборите, пренебрегвайки факта, че „меката периферия“ избиратели няма да оценят добре слагането начело на листата на човек, станал клиент на прокуратурата /въпреки че би трябвало да има презумпция за невинност/. Ясно бе, че контрастният ефект „Борисов уволнява само за подозрения, а Нинова издига даже при обвинения“ няма да говори в полза на БСП и това стана видимо от изборните резултати, които, макар и обективно не много лоши, бяха разочароващи за червените на фона на изразените от тях амбиции за победа.
Малко повече от година след това обаче така активно подкрепяната Йончева „ухапа“ Нинова в най-решителния момент – точно преди изборите за лидер.
Това си е нов огромен тектоничен разрив в динамичната геология на столетницата, а земетресението от него вероятно предстои. Ситуацията е неочаквана, поне за страничните наблюдатели, а повечето реакции в социалните мрежи не са в полза на г-жа Йончева, за която много хора смятат, че е станала евродепутат „благодарение на Нинова“.
Засега категоричният победител във вътрешнопартийните избори Корнелия Нинова с лекота тушира напрежението, облегната на доверието на 80% от гласувалите социалисти. Само че те ще очакват и успехи и ако представянето на следващите избори е като на досегашните, идилията в партията няма да продължи и ден след вота. Още повече, че прясно разгромената вътрешна опозиция едва ли ще остави нещата така, ако се появи възможност.
Нинова излезе цяла от три поредни изборни поражения и се завърна на бял кон на върха на ръководството на БСП, но атаката от подкрепяната преди време от нея Йончева е ясен знак, че ако не на третия, то на четвъртия път стомната като нищо ще се счупи.
Ако пак не стане така, значи има много какво да се научи от Корнелия Нинова по въпроса за оцеляването в българската политическа джунгла.
