Ако използваме военната терминология, довчерашният председател на парламента Димитър Главчев е просто „съпътстваща жертва“. С отстраняването от залата на Корнелия Нинова и Антон Кутев той наистина допусна грешка, но в никакъв случай такава, каквато не сме виждали и чували. Множество подобни гафове, дело на депутати и ръководители на ГЕРБ, са се разминавали без последици. Това, което вече става натрапчиво, е, че пореден „верен войник“ на Борисов, който се хвърля да го защитава с гърдите си, получава като „награда“ низвергване.
Част от първите коментари на драматичната развръзка, настъпила очевидно по решение на премиера, оценяват случилото се като хитър тактически ход. В това има известна доза истина – жертвайки Главчев, Бойко Борисов потуши един разгарящ се политически скандал и отне на БСП възможността да го експлоатира в развитие. Вероятно някои смятат, че по този начин ГЕРБ си извоюва инициатива да контраатакува социалистите по болните теми за корупцията, морално осъдителните прояви и готовността да се поема отговорност за тях. Като цяло, обаче, смятам, че решението да бъде отстранен Главчев е по-скоро погрешно и открива опасни уязвими места в управляващата коалиция, при това в неподходящ момент. Подобна оценка може да бъде мотивирана с няколко аргумента.
Първо, управляващите и в частност ГЕРБ прекаляват с настойчивото лансиране на крайно неубедителни обяснения на своите грешки и поражения. Дори най-твърдите привърженици на ГЕРБ са наясно какво се е случило, особено след като Главчев не скри обидата си, обявявайки намерение да напусне и парламента. Тезата, че по този начин се спасява стабилността на държавата, едва ли ще убеди обществеността.
Второ, това решение на премиера ще засили напрежението в редиците на парламентарната група и неминуемо ще разчовърка позарасналата рана около оставката на Делян Добрев. Тогава депутатите бламираха лидера си, сега Борисов им показва кой командва парада. При изострената политическа битка и изнервената обстановка вътрешните напрежения и уязвимостта на паламентарната подкрепа за кабинета ще нарастват. Вероятно мнозина си задават въпроса „Кой ще бъде следващият?“
Трето, не е ясно какви са били аргументите за номинирането на новия председател, но решението не само е неубедително от гледна точка на персоналните качества, а и вещае много скоро да се възпроизведат проблемите, довели до ситуацията от изтичащата седмица. Нещо повече, остава впечатлението, че други, по-подходящи парламентаристи от ГЕРБ не са пожелали да поемат тази отговорност, което е разбираемо с оглед съдбата на Главчев.
Четвърто, много наивно би било да се смята, че жертвайки Главчев, ГЕРБ ще омилостивят Корнелия Нинова и ще променят налаганата от нея линия на агресивно опозиционно поведение. Тактиката на Нинова е умишлено и последователно провеждана; донякъде тя е оправдана, защото експлоатира липсата при противника на опитни и умели политици, способни да се владеят и да мислят с перспектива. Засега ГЕРБ не намира успешно противодействие.
Друг е въпросът, че тактиката, възприета от БСП, може да носи някакви временни успехи, но е стратегически вредна. Голямата трудност пред социалистическата партия не е да уязвява ГЕРБ и дори не да свали управляващите, а да разработи и представи пред обществото политики, които да доказват, че социалистите могат наистина да управляват по друг начин и по-добре от ГЕРБ. Тази задача засега се оказва непостижима за ръководството на партията, а изглежда и не е определена като реален приоритет.
