Министерство на Иновациите и растежа публикува вчера документ озаглавен „Водородно Бъдеще за България“, който представлява Национална пътна карта за подобряване на условията и разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство на водород.
Разработването на Водородната пътна карта е заложено като реформа в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Реформата е ключова предпоставка за изпълнение на целите на Зеления пакт и декарбонизацията на икономиката, предвид потенциала на водорода да замени изкопаеми енергоизточници в икономиката на бъдещето. Посочено е, че документ е разработен и в съответствие с Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България, Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България/ИПЕК (предстояща актуализация м. юни 2023 г.), Стратегията за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2022-2027 г., Стратегическата визия за електроенергийния сектор на Република България 2023-2053 г.,Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021-2027 г., и ще съдейства за изпълнение на стратегически реформи и инвестиции, заложени в НПВУ и реализирането на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) и други програми в рамките в изпълнение на Споразумението за партньорство.
Документът ще остане отворен за периодична актуализация предвид динамиката в сектора и необходимостта от непрекъснато и поетапно подобряване на нормативната уредба, както и създаването на нормативна база, там където липсва.
Дейностите в настоящата Пътна карта обхващат периода 2023 -2026 г., като първи етап от една дългосрочна политика за насърчаване на водородната икономика с хоризонт през следващите десет години.
Оперативни цели
Пътната карта дефинира няколко оперативни цели за развитие и използване потенциала на водородните технологии.
- Насърчаване на последователното и ефективното въвеждане на технологии за производството, транспортирането и използването на зелен водород в индустрията, енергетиката и транспорта;
- Интензифициране на научните изследвания и иновациите;
- Създаване на условия за образование и обучение за нови професии и работни места и за информирана потребителска и административна среда, свързани с водородните технологии;
- Стимулиране на европейското и международното сътрудничество.
Изработването на адекватна и стимулираща нормативна рамка, както и насърчаване на инвестициите на национално и регионално ниво в сектора са хоризонтални условия за реализирането на целите.
Оперативните цели и дейностите за тяхното изпълнение рамкират процеса на навлизане на водородните технологии в индустрията (предимно нефтохимически, химически и трудни за декарбонизация сектори) и транспорта, който се нуждае от институционална подкрепа, съпътствана от постоянна координация и мониторинг поради динамичното и бързо развитие на тази нова и все още малко позната материя.
Водород в Индустрията
България, както и останалите Европейски държави, в момента произвеждат мащабно сив водород за индустриално потребление, предимно чрез паров реформинг. Общото количество консумиран водород в Европейската икономическа зона (ЕИЗ) за 2020 г. е оценено на 8,7 Mт..
По данни на Hydrogen Europe България заема 12-то място по производство на водород от 32-те държави от ЕИЗ с около 200 хил.тона годишно или около 5% от водорода в Европа.
Съгласно направения анализ в документа производствените нужди на българската индустрия от водород в момента показва, че те възлизат на около 150 хил. т/г. Основно водородът се получава чрез паров реформинг на природен газ, което дава въглероден отпечатък от около 1400 Кт/г СО2. Тези данни за СО2 емисиите не включват използването на природен газ за високотемпературните процеси, съпътстващи както получаването и потреблението на водород, така и необходими за редица други индустриални процеси. България е сериозен производител и износител на амоняк и азотни торове, който трябва да съхрани и допълнително да развие този сектор на зелената водородната икономика, стимулирайки производството на зелен амоняк.
Интересът към тази индустрия ще нараства, поради възможността зеленият амоняк да стане гориво за корабоплаването. Количествата зелен водород, необходими за нефтопреработвателната и амонячната индустрия не могат да бъдат осигурени изцяло чрез локално производство на зелен водород, поради което ще е необходимо осигуряването на производство на водород от ВИ като самостоятелна икономическа дейност.
В този случай производството на водород от ВИ като енергоносител и суровина ще изиграе изключително важна роля за декарбонизацията на индустрията.
Водород в Транспорта
В България все още няма електрически превозни средства с горивна клетка, нито водородна зарядна инфраструктура. Водородният транспорт с горивна клетка все още не е утвърден в България. Той отсъства в основните стратегически документи (Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030, НПР България 2030, НПВУ), в които под електромобилност се разбира електрически превозни средства с батерия.
Предимствата на водородната мобилност, особено при тежкотоварния транспорт и превоза на големи разстояния, са безспорни пред тези на батерийните транспортни средства поради възможността за голям пробег и бързо зареждане.
Независимо от липсата на напредък от 2017 г. по отношение на изпълнението на национални ангажименти, експертизата в България по водородна мобилност нараства, като се използва подходът „отдолу-нагоре“ с двигател научно-изследователския сектор, който използва предимствата на водородния електротранспорт. В момента се създава експертиза по ретрофит с водород на конвенционални превозни средства и превръщането им в електрически. Първата работна група разработва хибридна система „горивна клетка/батерия“, която се интегрира на тролейбус на Софийска община, който ще има 100 км./д допълнителен пробег на водород. Разработени са четири проекта в най-подготвените общини – София, Стара Загора, Бургас, Русе, които комбинират въвеждане на градска водородна мобилност със съответната инфраструктура, както и изграждане на производствена инфраструктура и разработване на системи за задвижване чрез хибридна система „водородна горивна клетка/батерия“.
Водород в Енергетиката
Основно предизвикателство в енергийната трансформация ще бъде успешното реализиране на реформите в регионите с въглеродно интензивен енергиен сектор, където ще се изискват комплексни, хоризонтални мерки, високи нива на инвестиции и активни мерки в социалната сфера. Водородът може да допринесе за реализирането на тези реформи, поради потенциала си да балансира електрическата мрежа. При свръхпроизводство на електроенергия в пикови часове за възобновяемата енергия се произвежда водород, който се съхранява и използва за различни цели: (1) може да се съхранява и връща обратно в мрежата през горивни клетки или (2) да се използва за други цели като например гориво за водородни зарядни станции или впръскване към природен газ.
В документа се подчертава, че към момента в сектор Енергетика няма ясна регулаторна рамка по отношението на водородните технологии, като съществуват единствено откъслечни разпоредби.
Започвайки с определението на водород, в §1, чл. 24д от допълнителните разпоредби към Закон за енергетиката (ЗЕ) е определено понятието „зелен водород“, като „водород получен, чрез електролиза или други технологии, използващи възобновяеми енергийни източници. Това определение включва инсталации които произвеждат водород, чрез електролиза или чрез други методи или други възобновяеми източници – биометан, биогаз, био-отпадъци и др. Електрическата енергия, използвана за производството на зелен водород, е с гаранция за произход на енергия от възобновяеми източници. Последващи промени в регулаторната рамка относно гаранциите за произход следва да бъдат съобразени с Делегирания акт и с Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.
В ЗЕ, понятието „зелен водород“ се среща и в чл. 36е(1)1, където е насочено към вноските за Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за приходи от продадена електроенергия. Съгласно разпоредбата, производителите на електрическа енергия от зелен водород, с обекти въведени в експлоатация след 1 януари 2021 г., не дължат вноска към фонда.
По отношение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), към настоящият момент е разработен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). В проект на ЗИД на ЗЕВИ се адресират идентифицираните основни бариери пред производството на биогаз и зелен водород и достъпа до преносната и разпределителните мрежи чрез:
- предоставяне на гарантиран достъп до преносната и разпределителните мрежи при спазване на критериите за сигурност, предложени от операторите на газопреносната и газоразпределителните системи и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР);
- гарантиране на преноса и разпределението на биогаз и зелен водород, при спазване на критериите за сигурност по т.1;
- недопускане на дискриминация по отношение на биогаз и зелен водород при определянето на такси за пренос и разпределение по преносна или разпределителна мрежа;
- публикуване от операторите на газопреносната и газоразпределителните мрежи на тарифите за присъединяване на обекти за производство на биогаз и зелен водород;
- задължително изкупуване на биогаз със сертификат за качество и налягане и зелен водород, съгласно договор с обществения доставчик и/или крайните снабдители;
- регламентира се възможността за издаване на гаранции за произход (ГП) за зелен водород. Въведена е разпоредба, с която в Национална информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от ВИ в България се включва информация за мерките за стимулиране на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ, биогаз и зелен водород
Планира се до декември 2024 промяна на Правилата за търговия с електрическа енергия с цел създаване на рамка за участие на PtX мощности в пазара на електрическа енергия.
Транспортиране на водород
Двата основни метода за транспорт на газообразен водород са чрез тръбни трейлъри и по тръбопроводи. Водород се транспортира и в течно състояние. За момента този подход все още не е приоритетен за България, макар че предложението за Регламент за разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива изисква зарядните станции на течен водород да се разполагат на 450 км. След 2030 г. в ЕС на всеки 200 километра водачите трябва да имат достъп до места за зареждане с водород.
При транспорт чрез трейлър (ремарке) могат да бъдат транспортирани до 560–900 кг. газообразен водород в зависимост от налягането и типа на резервоарите. Тръбните трейлъри са подходящи за водородна мобилност при доставки на водород с централизирано производство до ЗС.
От страна на България само по тръбопровода на националния газов оператор „Булгартрансгаз ЕАД“ между Турция и Румъния (Странджа-Вълчи дол-Кардам) годишно преминават до 18 млрд. куб. м. природен газ, които могат да поемат чист водород до определен процент без особени модификации, т.е. чрез ретрофит.
Понастоящем се правят първите проучвания от страна на Немската водородна асоциация за транспорт на водород от Югоизточния транспортен коридор (България,Гърция, Румъния, Украйна) по отношение на тръбопроводи и капацитет на производство. Дори при 3% инжектиране на водород, необходимите количества са извън възможностите на една страна да осигури такова производство до 2030.
В Плана е заложено да бъдат реализирани минимум 10 пилотни проекта за водород и изграждането на минимум 2 водородни долини до декември 2026 г. България вече спечели първия си проект за Водородна долина в Стара Загора, но броят на водородните долини трябва да нарасне. Според авоторите на докумета Моделът на Водородната долина може да се репликира в други региони, които залагат изграждането на водородни долини и хъбове за производство (напр. Бургас, Русе, Разград, Пловдив).
Текстът е публикуван в сайта на Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI)
Още новини за енергийният преход – четете тук
