икономика, инфлация
Снимката е илюстративна

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец септември 2024 г. се очаква да бъде отрицателно в размер на 2,8 млрд. лв. (1,4 на сто от прогнозния БВП), съобщи Министерството на финансите на сайта си на база на предварителни данни и оценки.

Спрямо август дефицитът по КФП расте с 1,1184 млрд. лв. и представлява най-голямото месечно нарастване за тази година. През осмия месец отрицателното бюджетно салдо беше на ниво от  1,6816 млрд. лв. или 0,8 на сто от БВП. През миналата година в края на септември отчетеният дефицит бе 841 млн. лв.

Заложен индикативен размер на дефицита по КФП за цялата година е в размер на 6,2 млрд. лв. (3 на сто от прогнозния БВП в макрорамката на бюджета).

От МФ посочват, че изпреварващият темп на нарастване на разходите, основно социалните разходи (пенсии, помощи и обезщетения) и разходите за персонал, продължи и през септември в съответствие с действащите нормативни промени, одобрени от НС.

Освен регулярните месечни разходи за персонал, издръжка и тези в социалната сфера (за пенсии и здравноосигурителни плащания), през месеца бяха извършени и разходи по обслужване на държавния дълг, вкл. плащания за лихви в размер на около 0,4 млрд. лв., социални плащания на МТСП (еднократни помощи на семейства с деца от първи до четвърти и осми клас за учебната 2024/2025 година, целеви помощи за новия отоплителен сезон, плащания по механизма за лична помощ по Закона за личната помощ и др.) в размер на около 0,3 млрд. лв., и други, допълват още от финансовото министерство.

Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 г. се очаква да бъдат в размер на 52,1 млрд. лв., което представлява номинален ръст от 9,3 на сто спрямо същия период на предходната година. И през септември продължи наблюдаваната тенденция от предходните месеци за умерено нарастване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните приходи, като се очаква изпълнението към септември 2024 г. да бъде 73,0 на сто от годишните разчети, при 70,3 на сто за същия период на 2023 година.

Съпоставени с деветмесечието на предходната година, постъпленията по КФП нарастват с 4,4 млрд. лв. (9,3 на сто), като принос за това имат данъчно-осигурителните приходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 млрд. лв. (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0,8 млрд. лева.

В сравнение с предходната година неданъчните приходи намаляват с 1,3 млрд. лв. (15,6 на сто), което се дължи главно на приходите от дивидент и приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове.

През деветмесечието на 2023 г. приходите от дивидент за държавата от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 млрд. лв., докато през настоящата година постъпленията за периода са едва 0,1 млрд. лв., при планирани 0,34 млрд. лв. Основната причина за това е неразпределяне на дивидент от печалбата на „БЕХ“ ЕАД за финансовата 2023 г. При постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове влияние оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година, допълват от финансовото министерство.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 г. възлизат на 54,9 млрд. лв., което е 67,3 на сто от годишните разчети. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други.

Припомняме, че през последните 25 години България бележи почти постоянен икономически растеж и отчита значително подобрение в показателите за сближаване с големите европейски икономики. Данни на Европейската банка за възстановяване и развитие показват, че българската икономика ще отбележи ръст тази и следващата година. Според прогнозите на институцията, българската икономика ще се разшири с 2.2% през тази година, а догодина ръстът ще се ускори до 2.9%.

Вчера за БНТ, в първото си телевизионно интервю след началото на втория си мандат, управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева коментира, че България все още има шанс да влезе в еврозоната през следващата година. По думите й, страната трябва да се справи с инфлацията до края на годината като единствен непокрит към момента критерии за приемане на единната европейска валута.

„Във фонда ние смятаме, че шансът на България да влезе в еврозоната през 2025 година остава, въпросът е затова как да се реши последната задача, задачата за сваляне на инфлацията“.

Според Георгиева е важно и как ще бъде проведена комуникацията с европейските институции, така че да може конкретният план за приемане на еврото да бъде изпълнен успешно. Управляващият директор на МВФ напомни защо е важно да станем член на еврозоната.

„В свят, който е по-податлив на шокове, те се случват по-често, по-неочаквано да имаме допълнителна защита като член на еврозоната е в интерес на българите“, добави тя.

Още икономически новини – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук