Признавайки Йерусалим за столица, Тръмп за съжаление пропусна един важен детайл…
Американският президент Доналд Тръмп беше прав в сряда, когато припозна Йерусалим като столицата на Израел. Думите му бяха „нито по-малко, нито повече от признание – това е правилният ход“. Всъщност, САЩ припозна Йерусалим за столица на Израел с 68-годишно закъснение.
Йерусалим е обявен за столица на новата независима държава Израел на 13 декември 1949-та. Става дума за териториите, на запад от линията за прекратяване на огъня, известна по-късно като „линията от преди 67-ма“. В тази част на града има жилищни квартали, построени през предишните десетилетия. Античните обекти се намират на изток от линията и всъщност Храмовият хълм, Стената на плача и Еврейския квартал и попадат под контрола на Йордания, а евреите дълго време нямат достъп до тези места.
САЩ признава държавата Израел, след като е обявена независимостта й и в този смисъл е логично да припознае Йерусалим като нейна столица и да отвори посолството си там.
На практика, анексирането на Източен Йерусалим от страна на Йордания и забраната евреите да влизат там, би трябвало да доведе до международна реакция. Но това не се случва.
Логичният въпрос е защо САЩ и другите страни не признават Западен Йерусалим, където не са разположени Светите места, за столица на Израел? По това време, САЩ все още подкрепя идеята, лансирана от резолюцията за разделяне на Организацията на обединените нации (ООН) от 1947-ма. Според нея по-голямата част от града (включително Витлеем) трябва да бъде „независима зона“ (Corpus Separatum), която да се управлява от международната общност.
Това решение обаче не влиза в сила, а остава само на хартия. Арабите отхвърлят предложението за разделяне и започват военни действия, за да не влезе то в сила. Когато губят войната, Йерусалим на запад от разделителната линия става израелски, а източната част остава под йорданска окупация и се влиза в един дълъг период от разногласия и сблъсъци. А САЩ, признавайки Израел в линиите на примирието, избра политика, която превръща столицата му в заложник на една фикция, която така и не се реализира.
През 1967-ма Израел завладява източната част на Йерусалим след Шестдневната война, той пристъпва към обединение на източната част на Стария град със жилищните квартали на Западен Йерусалим. В допълнение са анексирани десетки арабски селища, за да се създаде по-голяма територия, която се превърна в т.нар. от много израелски политици „неделима“ територия или Обединен Йерусалим. Това беше противоречив ход, защото беше съпътстван от усилено строителство на жилищни сгради в анексираната територия. До днес, не всички държави са признали анексирането на тези територии. Оценката в Израел на този ход също не е само положителна: много жители на страната се опасяват, че Палестина можа да обяви Източен Йерусалим за своя столица.
Измислената идея за Corpus Separatum беше забравена, а израелската анексация на източните територии от 1967-ма стана причина, Йерусалим да не бъде признат за столица.
Така САЩ наказа два пъти Израел: не обърна внимание на легитимните искания на гражданите да имат право да посещават Светите места и до избирането на Доналд Тръмп не призна, че Йерусалим е столица на страната.
Декларацията на Доналд Тръмп сложи край на тази безсмислена политика. Изоставяйки мита за „независимата зона“, най-после САЩ спря да отказва на Израел, основното право да има столица на своя територия.
Все пак, в типичния си стил Тръмп не беше последователен до край. „Не вземаме страна или решение за спорните граници между страните – това е въпрос, който трябва те сами да решат“. Ако Тръмп искаше да запази неутралитет, би могъл да каже, че признава териториите в Западен Йерусалим , определени през 1949-та за столица на страната.
Въпреки това, aко Съединените щати продължат да подкрепят тезата, че окончателните граници са въпрос на преговори (подобна идея за „Сделка на сделките“ беше загатната от Тръмп по време на обиколката му в арабските държави) и не използва определения на Йерусалим като „неделим“ и „обединен“, логиката сочи, че американското посолство ще се намира в Западен Йерусалим. При това положение арабските лидери, които не призовават за насилие във връзка с изявлението на Белия дом, ще могат напълно основателно да кажат, че декларацията на Тръмп на практика не променя нищо.
А палестинските, арабските и мюсюлманските лидери, които се чувстват засегнати от декларацията на американския президент и призовават за насилие, би трябвало да бъдат запитани от медиите на какво се гневят? Декларацията на Тръмп не признава анексираните от Израел източни територии, а Йерусалим е столица на страната още от 1949-та.
