При скорошен телефонен разговор между Джо Байдън и Еманюел Макрон, френският президент предложил да се изпратят западни сили в Украйна, за да може да обучават войски във военната зона, но Байдън не го подкрепя. Американският президент изразява загриженост относно потенциалните последици от подобни действия от която и да е страна от НАТО, особено на място, където хората могат да се окажат на огневата линия и да доведат до ескалация на конфликта. Това твърдят двама души, запознати с разговора, а обаждането приключва без резултат. И за Байдън и Макрон обаче, това е добре.
Двамата лидери не са съгласни по няколко важни въпроса: Макрон се опитва да представи себе си като защитник на европейската самостоятелност и самоопределение. Белият дом го смята за непредсказуем. От друга страна, Макрон настоява за политически варианти в Украйна, които изнервят администрацията на Байдън.
Но въпреки техните различия, и възрастова разлика от 35 години, двамата мъже постепенно започнаха да се доверяват един на друг по поразителен начин.
Сътрудници от двете страни на Атлантика, които са били свидетели на личните им контакти, настояват, че има истинска топлота между двамата лидери и техните съпруги, които дори споделиха интимна вечеря в ресторант в Джорджтаун по време на посещението на Маркон в САЩ през декември 2022 г. Байдън дори прие поканата на Макрон за държавно посещение тази събота, единственото, на което той се съгласява по време на силно напрегнатата и натоварена изборна година в САЩ. А това, „говори много“ за уважението на Байдън към френския президент, смята бивш служител на администрацията.
И през последните няколко години никой европейски лидер не е бил по-откровен от Макрон относно континенталния императив или т.нар. „стратегическа автономия“, а именно намаляването на зависимостта на ЕС от Вашингтон, за да се гарантира неговата колективна сигурност.
В голяма реч в университета Сорбона през април той заяви, че Европа „е смъртна“, предупреждавайки, че „може да умре и дали ще умре зависи изцяло от нашия избор“. Много наблюдатели гледаха на тревожния тон на тази реч, като на опит на Макрон да съживи собствената си политическа позиция.
„Макрон ще разговаря с Байдън в момент, когато той е много непопулярен в страната си и се опитва да намери послание, което ще отразява неговото наследство“, смята Иън Бремър, президент на The Eurasia Group. „Той става все по-остър в изказванията си, защото е загрижен.“
На този фон не стоят само предстоящите европейски избори, но и възможността Доналд Тръмп да победи Байдън през ноември. Макрон настоява Европа да приеме по-сериозно своята колективна отбрана, с поглед върху вероятността бившият президент да се върне на власт. Макрон, повече от всички свои колеги, се опитва да се утвърди като лидер на европейския блок след оттеглянето на германския канцлер Ангела Меркел.
„Не всички европейски лидери са толкова склонни да говорят за възможния упадък на лидерството на САЩ, защото се опасяват, че това ще се превърне в пророчество“, казва Камил Гранд, сътрудник в Европейския съвет за външни отношения и бивш помощник генерален секретар на НАТО за инвестиции в отбраната.
„САЩ са поляризирани, както видяхме със забавянето на пакета за допълнително финансиране за Украйна. Китай е основният приоритет за сигурност на Америка и има основателна причина за това. Ангажиментът на Вашингтон към европейската сигурност, в най-добрия случай, е да остане същият, но може да намалее, така че има смисъл европейците да поемат повече отговорност“, допълва Гранд.
Сътрудници на Байдън казват, че призивите на Макрон за по-силна Европа са в съответствие със собствената му визия за трансатлантическия алианс, докато той продължава да се адаптира към средата на сигурност, преобърната от инвазията на Русия в Украйна. „По отношение на големите въпроси между двамата има усещане за единомислие“, смята Джон Кърби, координатор на Съвета за национална сигурност за стратегически комуникации.
Сътрудници на Байдън споделят, че колкото и да желае обединена Европа и НАТО, той разбира, че страните може да се различават в своите политики или подходи, но споделят една и съща цел: да не допускат Путин да разшири империята си. Поради тази причина ясният ангажимент на Макрон към Украйна и основните демократични ценности, които са в основата на трансатлантическия съюз в продължение на осем десетилетия, спомогнаха за циментирането на отношенията между него и Байдън, дори ако понякога между тях има напрежение.
В началото на 2022 г., когато страховете, че Русия ще нахлуе в Украйна, се увеличиха, Макрон убеждаваше САЩ и НАТО, че може лично да разубеди Путин да започне война. Администрацията на Байдън се ангажира с дипломация с Русия, надявайки се войната да приключи още на масата за преговори, преди да започне на бойното поле. Но малцина официални лица вярваха, че преговорите ще спрат офанзивата на Путин. Според съветниците на Байдън, Русия би имала сериозни отношения само с лидера на НАТО или САЩ, а не с някаква европейска сила.
„Макрон прие сериозно, че Путин заплашва да направи нещо и искаше да го избегне“, каза Ерик Грийн, бивш директор на Съвета за национална сигурност на Байдън за Русия. Що се отнася до това защо Белият дом е съгласен с увертюрите на Макрон към Путин, той добави: „Не искаме да съжаляваме“.
Грийн нарече Макрон „уникална, енергична личност“. Но това вероятно е учтива оценка, като се има предвид, че през 2019 г. Макрон заяви, че НАТО е в „мозъчна смърт“.
Миналата година, по време на полет от Китай, той каза пред репортери, че Франция и съюзниците от НАТО не трябва „сляпо“ да следват политиката на Вашингтон за Китай, след което той прие китайския президент Си Дзинпин в Париж.
Но нищо не развълнува Макрон повече от споразумението AUKUS от 2021 г., съгласно което Австралия се оттегли от сделката за закупуване на ядрени подводници от Франция в полза на ново споразумение за доставката им от Великобритания и САЩ. Френският външен министър разкритикува сделката, която струва на Франция 65 милиарда долара, и я определи като „удар в гърба“. Той дори заяви, че „бруталното и едностранно решение на администрацията на Байдън прилича много на това, което прави Тръмп“.
„Когато Макрон се върна от Пекин и заяви, че Европа трябва да има собствена политика за Китай, това наистина обиди американците. Имаме собствени икономически интереси, те го разбират много добре, но сме съгласни по въпросите на отбраната“, каза Кристофър Вайсберг, член на парламента, представляващ френските граждани в САЩ.
В събота френският президент иска отново да повдигне въпроса за тежките търговски отношения между САЩ и Европа. По време на посещението си в САЩ през 2022 г. той заклейми Закона за намаляване на инфлацията и субсидиите за чиста енергия като „супер агресивни“ и нападна сенатор Джо Манчин, като обвини влиятелния законодател: „наранява държавата му“.
Байдън се опита да поправи нещата, като призна, че сделката е „тромава“ и че „не е напълно изпипана“.
Въпреки че Байдън може да е обидил Макрон със сделката AUKUS, френският президент от време на време връща услугата, като пренебрегва желанието на Байдън НАТО да марширува в крачка и издава публични изявления в подкрепа на по-смели ходове в защита на Украйна. Според двама служители на администрацията Макрон е основният противник, сред лидерите на Г-7, в плана на САЩ да използва лихви от конфискувани руски активи за заем за Украйна.
Макрон лобира за изпращане на коалиционни войски в Украйна с цел обучение, много преди да има някакъв консенсус около подобен ход. Той постави под въпрос защо НАТО напълно изключи възможността за пряко военно участие в Украйна, въпреки опасенията, че това може да предизвика много по-широк конфликт.
Някои наблюдатели аплодираха неговата прямота.
„Той беше много по-реалистичен от останалите по отношение на това колко трябва да се намеси Европа в Украйна“, смята Рейчъл Рицо, сътрудник в Атлантическия съвет.
Макрон беше скептичен към някои от по-смелите декларации на Байдън. По време на събития за набиране на средства американският президент разказа как Макрон, на една от първите им срещи през 2021 г., отговаря скептично на обещанието му, че „Америка се завръща“, като пита „За колко време?“
„Макрон никога не е вярвал на този слоган. Той вероятно е по-наясно от повечето европейски лидери относно структурните промени, през които преминават САЩ, както по отношение на приоритетите на електората, така и на дългосрочната външна политика, в която мястото на Европа ще отпадне необратимо“, каза Матийо Дроан, гостуващ сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон
Войната в Газа допълнително подложи на изпитание външната политика на Байдън и Макрон, тъй като Израел, който е основен съюзник както на САЩ, така и на Франция, пренебрегна молбите им за сдържаност и по-съзнателни усилия за ограничаване на цивилните жертви. Миналата седмица Франция забрани на израелски отбранителни компании да участват в голямо оръжейно изложение, една от най-категоричните стъпки досега, изразяващи неодобрението относно войната, водена от премиера Бенямин Нетаняху.
Но въпреки всичко това, Байдън и неговите висши помощници засега не обръщат внимание на по-острите критики на френския президент и по-големите му усилия да бъде главен герой на световната сцена. В крайна сметка Белият дом се доверява на Макрон и е уверен, че той е в техния екип.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ
Още актуални анализи – четете тук
