Ежедневно ставаме свидетели на непрестанни критики относно промените, които предишното, 49-то Народно събрание, прие в Конституцията. И въпреки непрестанните обвинения, че са приети прибързано, че не са съгласувани, и т.н., те направиха нещо, което е изключително важно, и което всъщност подразни голяма част от политиците. А именно – направиха парламента непрекъснато работещ орган, отнеха част от правомощията на президента и ги върнаха на парламента. При съставянето на поредното служебно правителство стана ясно, че тази поправка е работеща, понеже тя не позволява нито на президент, нито на излъчения служебен премиер да назначава еднолично спорни личности, като Калин Стоянов.
Припомняме, че промените в Конституцията се състояха в няколко главни точки. Първата от тях бе разделянето на Висшия съдебен съвет на две – Висш прокурорски и Висш съдебен съвет.
Втората касаеше ограничаването на избор на това кой може да заеме длъжността служебен министър-председател. Сега той може да бъде избран само между заемащите един от следните постове: председател на НС, управител и подуправител на БНБ, председател или зам.-председател на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.
Третата, и може би най-важна промяна, която приеха депутатите е парламентът да не се разпуска, ако не се избере правителство. Преди това, за няколко месеца държавата оставаше без Народно събрание, което да приема закони, но с промените в Конституцията парламентът ще се разпуска само с полагането на клетва от новоизбраните народни представители след избори.
Част от промените в Конституцията бяха насочени към ограничаване на правомощията на главния прокурор, регулаторите да се избират от парламента с две трети мнозинство, както и депутати и министри с двойно гражданство да могат да влизат в парламента.
През юли месец тази година, Конституционният съд (КС) отмени като противоконституционни промените, касаещи съдебната система и то два дни след оповестяването на доклада на Европейската комисия, в който измененията бяха приветствани. Искът беше внесен от президента Румен Радев и 48 народни представители. Но всички останали – не бяха отменени от КС.
Събитията, които белязаха политическия живот на 50-то НС
Бърз разпад на най-малката и най-новата парламентарна група – на „Величие“, разцепление на групата на ДПС, голям брой нечленуващи в парламентарна група народни представители белязаха политическия живот на 50-ото Народно събрание до парламентарната августовска ваканция на депутатите. И след тези политически динамични няколко месеца Парламентът така и не успя да избере редовен кабинет, припомня БТА.
На 19 юни, след поредните предсрочни парламентарни избори, народните представители от 50-я парламент положиха клетва.
Шестнайсет дни след старта на парламентарната дейност най-малката парламентарна група – на „Величие“, преустанови съществуването си.
Последва разцепление във втората по големина парламентарно представена политическа сила – тази на Движението за права и свободи. От парламентарната група на ДПС, чийто председател е Делян Пеевски, бяха изключени 17 народни представители, сред които и другият председател на Движението – Джевдет Чакъров. Така групата на ДПС от втора стана четвърта по големина, а броят на независимите депутати нарасна до 39, колкото са и народните представители от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Само в 40-ото Народно събрание е имало повече независими депутати – 58, показва справка на сайта на парламента.
50-то НС, също както и 49-ото ,трудно избра председателя си. Изборът бе съпроводен със спорове, прекъсване на заседанието, балотаж, на който един срещу друг се изправиха Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Петър Петров от „Възраждане“. В крайна сметка Назарян бе избрана за председател с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и „Има такъв народ“.
След консултации и разговори последва връчването на първия мандат на първата по големина политическа сила в парламента – ГЕРБ-СДС. Лидерът на партията Бойко Борисов, непосредствено след изборите, даде заявка за правителство с първия мандат. За министър-председател бе предложен Росен Желязков. При последвалото гласуване той не бе избран. Кандидатурата му бе отхвърлена от пленарната зала с 98 гласа „за“, „против“ – 138, и двама – „въздържал се“.
Вторият проучвателен мандат за съставяне на правителство беше връчен на станалата втора по численост в 50-ото Народно събрание формация „Продължаваме промяната – Демократична България“. Те предложиха подход за излизане от политическата криза с пакет от антикорупционни мерки и решения на Народното събрание и подкрепа за предлаганата от тях декларация. Декларацията бе обсъдена с всички парламентарни групи, без тази на ДПС. След като не получиха подкрепа за предложенията си, от ПП-ДБ върнаха втория мандат неизпълнен.
Третият проучвателен мандат за съставяне на редовно правителство отиде при групата на „Има такъв народ“. Те проведоха публични консултации, започвайки от депутатите, напуснали разпадналата се група на „Величие“, но съгласие не бе постигнато. Последва среща с независимите от „Величие“, обединили се около бившия председател на разпадналата се парламентарна група – Николай Марков. След срещата стана ясно, че подкрепата за правителство с третия мандат е нараснала на 22 души. Мандатоносителите преговаряха още с независимите депутатите от ДПС и председателя Джевдет Чакъров, които заявиха готовност за диалог. Среща бе проведена и с ПГ на „Възраждане“, които заявиха, че няма как да подкрепят правителство с участието на представители на ГЕРБ и ДПС. Готовност за подкрепа заявиха от „БСП за България“. Разговори имаше и с представителите на ПП-ДБ, които заявиха, че ще информират колективните си органи и ще решат за третия мандат. Последната среща бе с ГЕРБ-СДС, които предварително обявиха, че няма да подкрепят правителство с втория или третия мандат. ИТН върнаха мандата също неизпълнен.
Вчера президентът Румен Радев заяви, че няма да подпише указа за служебно правителство, предложено от номинирания за служебен премиер Горица Грънчарова–Кожарева, и предсрочните парламентарни избори се отлагат за след 20 октомври. Но до полагането на клетва на новото 51-во НС, депутатите ще останат на работа и страната ни ще има действащ парламент.
Какво свършиха депутатите?
В рамките на своята пленарна работа депутатите създадоха общо четири временни комисии, сред които за проверка на факти и обстоятелства относно наличието на нерегламентирано влияние в правосъдната система и обвързаности на представители на съдебната власт, несъвместими със стандартите за независимост и професионална етика, дейността на групата около Мартин Божанов – Нотариуса и дейността на групата около бившия следовател Петьо Петров – Еврото; за проверка на факти и обстоятелства за корупционни практики и системна злоупотреба със служебно положение и облагодетелстване на свързани дружества с кмета на Община Доспат Елин Радев, както и временна комисия за дейността на идеолога на „Величие“ Ивелин Михайлов и комплекта „Исторически парк“. Временната комисия за „Исторически парк“ приключи работата си с доклад, който ще бъде изпратен на прокуратурата, заедно със секретната стенограма към него. Другата временна комисия, свързана с дейността на групата около Мартин Божанов – Нотариуса и дейността на групата около бившия следовател Петьо Петров – Еврото изслуша онлайн банкера Цветан Василев.
Депутатите приеха и Закон за въвеждане на еврото в Република България. В него са разписани правилата при въвеждане на еврото у нас, но не и конкретната дата за това, която ще бъде определена от Съвета на Европейския съюз (ЕС) с единодушно решение на държавите членки. Дори президентът не наложи вето върху този изключително важен за страната ни закон и той вече е обнародван и публикуван в Държавен вестник.
Сред приетите закони е и актуализацията на бюджета, свързана с проектите на общините.
Бяха приетите поправки в Кодекса за социално осигуряване, с които се променя редът за получаване на обезщетенията при безработица. Решено бе при определяне на размера на обезщетението за хората, които работят за кратък период в държава член на ЕС, да се вземат предвид доходите за последните 24 месеца. Промените в Кодекса за социално осигуряване на практика слагат край на схемата, известна като „френска безработица“, която даваше възможност само с няколко дни работа в държава членка на Европейския съюз да се получава максимално обезщетение за безработица у нас. Според АИКБ над 100 милиона лева ежегодно се източвали неправомерно, което значително подкопава финансовата стабилност социалноосигурителната система.
Парламентът гласува на две четения и внесения от парламентарната група на „Възраждане“ законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, с който бе въведена забрана за пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация в предучилищното и училищното образование. Приетите промени предизвикаха протести, както „за“, така и „против“ текстовете.
В областта на отбраната Народното събрание ратифицира Меморандума за разбирателство между правителствата на България и Турция относно презгранични операции за Air Policing. НС прие и решение за инвестиционен разход по проект за придобиване на зенитно-ракетни комплекси, и друго, с което да осигури боеприпаси за машините „Страйкър“.
Имаше ли смисъл промяната, която направи живота на парламента непрекъснат?
След като страната ни вече официално отива на седми поредни парламентарни избори, изменението в конституцията, касаещо работата на парламента изглежда все по-съществено. Предстоят да се приемат изключително важни за страната ни закони, а за тази цел ни трябва работещ парламент. Защото не е ясно кога ще спре поредицата от парламентарни избори. И докато политиците са заети в опити да завоюват някое министерство или пост в повече, народът има нужда от действително работеща законодателна власт и някой, който да упражнява контрол върху превърналите се в постоянни служебни правителства. От тази гледна точка, промените в Конституцията, вече оказват положителна роля в българския политически живот.
Още актуални анализи – четете тук
