Европейският съд по правата на човека присъди 3 млн. евро на роднините на загиналите през 2004-та, при терористичния акт в училището в Беслан (Северна Осетия, Русия). Тъжителите по делото са над 400.
Според становището на съда, Русия не е представила „удовлетворителни и убедителни доказателства“, че е приложила само необходимите и съвместими с опазването на живота на заложниците мерки.
Даже напротив – според дадените указания на специализираните части е било наредено да унищожат терористите, а не да спасят заложниците, повечето от които – деца.
На 1-ви септември 2004-та, група терористи установиха контрол над 1-во училище в Беслан ( Република Северна Осетия). Броят на нападателите все още не е установен. Официалното следствие говори за 32-ма бойци, но според свидетелските показания, терористите може да са били и два пъти повече.
В плен попаднаха 1128 човека, предимно ученици.
Между 25-ти и 31-ви август 2004-та, силите на реда в Северна Осетия и федераното Министерство на вътрешните работи, получават сигнал, че по всяка вероятност има терористична атака в едно от учебните заведения в Северна Осетия, до границата с Ингушетия. До началото на силовата операция, броят на заложниците в офицалната информация,, давана от властите, умишлено е занижаван. В медиите се споменава, че терористите държат в плен между 120 и 354 човека. Сегашния говорител на Кремъл, Димитрий Песков, е един от изпратените от Москва сътрудници, който стои зад тази информационна стратегия.
Самата операция пък била ръководена от ФСБ (Федералната служба за безопасност) и макар че в офицалния кризисен щаб влизали и представители на местната власт, от материалите по разследването става ясно, че повечето въобще не били информирани за това, а самият щаб имал формални функции.
Без да отчитат факта, че терористите, които държали заложниците, се опитвали да установят контакт с оперативния щаб и да преговарят, от щаба така и не проявили инициатива. На 2-ри свптември перзидентът на република Ингушетия Руслан Аушев бил допуснат в училището и извел със себе си 24-има заложници и се договорил от сградата да бъдат изнесени телата на убитите заложници. Според показанията пред съда на главния преговарящ от руска страна – Занидов, той не бил запозат с това, не знаел колко са терористите и какъв е броят на заложниците. Какви преговори е водил точно, следствието така и не е установило, защото записите не били предадени.
Според показанията на заложниците, изводите на парламентарната комисия, разследвала случилото се и депутата от партия „Родина“ Юрий Савелев (бивш ректор на Военно-машинния институт в Петербург и доктор на техническите науки), първите взривове са причинени от обстела на физкултурния салон на учлилището с картечници и противопехотни гранатомети. Версията е потвърдена от свидетелски показания и веществени доказателтва. Под натиска на фактите, следствието си призна, че при силовата операция срещу терористите ФСБ използвали картечници и гранатомети, танкове от 58-ми армейски взвод и бойни въртолети. Следствието настоява на това, че по физкултурния салон се стреляло с оръжие за масово унищожение единствено и само по терористите, при това, когато вече станало ясно, че в училището няма останали живи заложници.
Следствието твърди, че заложниците са загинали в резултат на първите взрививе във физкултурния салон. Експертиза как е настъпила смъртта няма, което е грубо нарушение на закона. Правени са само външни огледи на телата. Тази версия на следствието се опровергава и от огледите на местопроизшествието, направени на 4-ти септември 2004-та, след „превземането“ на училището от спецчастите. Според версията на следователите и свидетелите, терористите минирали сами физкултурния салон. Другите помещения не били минирани. Отначало заложниците били държани в спортната зала, но след първия взрив, живите били преместени от похитителите в други помещения. При огледа са открити 128 тела в спортния салон, а в останалите стаи имало 208 убити. Следователно, повечето деца загинали не от първите взривове, а от последвалия щурм на спецчастите, когато са използвани картечници, гранатомети и когато сградата е била обстрелвана с танкове. тези заключения се потвърждават от разппитаните полицаи, които първи влезли в сградите и от видеозаписите.
Защо решението на Европейския съд по правата на човека по делото за Беслан е важно за всички нас?
Запото съдът в крайна сметка заяви ясно: заложниците имат право да живеят и никой не може да им го отнема, никакви „крайно необходими мерки“. Още повече, че в хода на разследването не е доказана необходимостта от такива. Няма диказателства, че не е било възможно заложниците от училището в Беслан да бъдат спасени по друг начин и че единственото, което влеастите са могли да направят е да стралят по сградат с оръжия за масово унищожение.
