Изборите доказаха своята безсмисленост. Остава шансът урокът да е научен и да не се правят нови опити за друг резултат. Защото тогава „Възраждане“ може да станат втори, ПП-ДБ да се стопят, а ГЕРБ да си останат самотни.
Изборите на 2 април 2023 доказаха своята безсмисленост, както прогнозирах не само аз, но и други анализатори. Единственото, което произведе този вот, е предизвестеният хаос, заложен от безумните промени в Изборния кодекс, наложени от т.нар. Хартиена коалиция. Единственият победител е „Възраждане“, която продължи своя възход. А разликата между първите политически сили е почти същата като преди.
И въпросът за управлението стои по същия начин както преди половин година – може ли да се излъчи кабинет при това дълбоко разделение?
Като историческо време тези месеци след краха на 48-ия парламент са пропилени. Остава поне шансът урокът от пробата и грешката да е научен и да не се правят поредни опити за по-различен резултат. Защото тогава той може вече да е всякакъв. Например „Възраждане“ да стане поне втора политическа сила, ПП-ДБ да се стопи значително, следвайки утъпканата пътека на ИТН, или да се разпадне на съставните си части, а ГЕРБ, дори и да запази своите бетонни 600 000, пак да остане самотна в изолация.
Това е твърде вероятно да се случи, ако отидем на още едни предсрочни избори лятото. А тогава и 30% избирателна активност ще е мираж. Или пък ще се появят нови фаст фууд алтернативи, които да разбъркат наново политическия пъзел.
Къде партиите се разминаха с избирателите
Краткият прочит от изборите гласи: избирателите искаха да видят края на кризата със стабилно управление, но не го видяха. Не припознаха такова нито в ГЕРБ, нито в ПП-ДБ и твърдите им електорати възпроизведоха стария резултат, а мнозинството от българите пак не отидоха пред урните. ГЕРБ остана непоклатима в окопа си, без да успее да се разшири. Това може да се смята и за успех, доколкото от 2 години не са на власт. Но обективно погледнато всъщност сатва дума за политическа хибернация – опитното тяло просто е запазило енергията си, но не може само да оцелее в джунглата и е нефелно без съюзници.
ПП-ДБ пък не показа, че 1+1 може да е 3, дори не го добутва до чисто 2. И няма шанс за още един опит, особено ако в окончателните официални резултати не е първа сила – дори само като почетен победител с десети от процента. Защото за следващ такъв опит при шести поред избори летвата вече няма да е да си първи, а да спечелиш абсолютно мнозинство, което е хазартна химера. След два провалени опита за първия мандат никой не може да очаква да скочиш като Стефка Костадинова.
Огромна грешка ще бъде да се обвиняват избирателите за този мижав пат. Не само защото са със статута на господ при демокрацията, такъв, какъвто е. А защото посланието им беше много ясно – искаме правителство. Освен в декларативните предизборни сондажи, то се вижда отчетливо и в профила от екзитполовете в деня на вота – дори мнозинствата в електоратите на първите две сили са склонни на някакъв вариант на коалиция между тях (при ГЕРБ отчетливо по-силно изразено, отколкото при ПП-ДБ). Очевидно избирателите си дават сметка за непримиримото политическо разделение и въпреки всичко ги обединява желанието да се състави правителство. Задачата на двете сили беше да покажат, че някоя от тях може да осигури относително стабилно управление, спечелвайки категорична преднина – но никоя от тях не успя. Затова резултатът пак е „всяка коза за свой крак“, а победител по същество няма.
Сега и да искат да направят правителство, на първите две сили им предстои много по-труден път. Защото и това, което имат, се дължи в голяма степен на твърдите им ядра. Които са им наложили и на които те самите са наложили непреодолимото разделение, при което всяка форма на сътрудничество с противника може да се възприеме като капитулантска колаборация – особено за ПП-ДБ.
Без циркаджилъците от 48-ия парламент
Хубавото на 49-ия парламент е, че той вече не може да повтори циркаджилъците от 48-ия – кой да е председател на Народното събрание и как да се преструваме, че искаме и можем да реализираме трите управленски мандата. Всичко около конституирането на Народното събрание ще трябва да се реши почти веднага, а това дали и какво управление да има – още с първия мандат. За което, разбира се, са нужни договорки между опонентите. Дори те да са пред камерите, това няма как да е риалити – и за директните тв предавания има сценарий.
За да има договорка обаче, са нужни отстъпки. Лелеяната от ГЕРБ голяма коалиция с ПП-ДБ е абсурдна, но пасивна подкрепа от втория за кабинет на малцинството на първия е възможна. ГЕРБ може да „хариже“ на опонентите си гласовете си за приемане на механизма за разследване на главния прокурор и за бързо премахване на дивотиите в Изборния кодекс (което може да стане много бързо чрез проста отмяна на текстовете, наложени от т.нар. Хартиена коалиция). ПП-ДБ в замяна биха могли да признаят за грешка (на ПП) ареста на Борисов, без да се отказват от разследването му от една безпристрастна прокуратура, след като тя бъде реформирана, както и да се придържат към балансиран бюджет. А програмните сходства между двете сили излизат на преден план – евроатлантическата ориентация на страната, мерките срещу инфлацията, членството в Шенген и еврозоната, усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и дори начало на конституционна съдебна реформа, заедно с други парламентарни сили.
Кой какво може да спечели
Ако ПП-ДБ бе първа, щеше да ѝ е много по-трудно да не приеме подкрепа на ГЕРБ за свой кабинет на малцинството, отколкото сега да ѝ откаже своята. Като загубила изборите ПП-ДБ може по-лесно да остане на непримирими антикорупционни позиции и така да тласне ГЕРБ към някакъв кабинет на т.нар. Хартиена коалиция – с надеждата да вземе реванш на местните избори. Това обаче дава шанс на ГЕРБ не просто да се върне във властта, а да спечели легитимация от нея: тя е партията, която се е нагърбила с управлението, когато никой не смее или не може; тя е партията, която е спряла безграничната власт на президента; при нея евентуално ще влезем в Шенген; тя ще си припише овладяването на инфлацията, която дори ЕЦБ очаква бързо да спадне, поне в еврозоната.
Пред ПП-ДБ застава и въпросът дали ще се заздрави като коалиция с хоризонт за следващи избори, дали ще се изпокарат и дори разпаднат, или ще протече регулиран процес на вътрешни трансформации.
Ако теглим чертата, за да не е съвсем никакъв резултатът от тези избори, 49-ият парламент на България може все пак да свърши поне две неща. Първо, да състави редовно правителство, защото сме се докарали дотам, каквото и да е то да е априори по-добро от служебно. И второ, тематичните мнозинства от предходния парламент – евроатлантическото и бюджетното да бъдат извадени пред скоби, да започне формирането на конституционно мнозинство за реформа на прокуратурата, а мнозинството на хартиената вакханалия върху изборните правила да бъде разтурено завинаги. Така накрая в сметката от 2 април може да пише: стоте тояги ги изядохме, стоте гроша (100 млн. лв. за изборите) ги платихме, поне да не изяждаме и торбата със сол.
Коментарът на Веселин Стойнев е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
