От 13 март в България бе обявено извънредно положение заради разпространението на коронавируса у нас. Почвата за това обаче започна да се опипва още в края на февруари. У нас към днешна дата заразените са по-малко от 600 души. Или сигурно е по-вярно да се каже, че това са откритите случаи, тъй като колко точно са заразени не е ясно, защото у нас не се прави масов скрининг на населението, както направиха САЩ, Германия и Южна Корея, например. Целта е здравите да се върнат на работа, а само болните да се изолират.
Починалите у нас са 26 на 7 милиона население. На този фон обаче вече има 60 000 безработни (и то до вчера). Всеки ден броят на уволнените, съкратените или пуснатите в неплатен отпуск служители се увеличава средно с по 3 000. И ако тази тенденция се запазва, след още месец извънредно положение (до 13 май, както гласува парламентът), безработните ще бъдат поне 120 000.
Фирмите не смогват да плащат възнаграждения на своите служителите, докато бизнесите им не функционират. А не те функционират заради извънредното положение. На прима виста се сещам за ресторантите и хотелите, които разчитат на празничните дни в годината, за да спечелят нещичко. Но не и тази година. Чухме вчера, че в Банско вече имало резервации за Великденските празници. Интересно е обаче кой и защо е тръгнал да си прави „сметки без кръчмар“, след като на всички входове и изходи на областните градове има КПП-та, които не допускат излизането от градовете без основателна причина. Предполагам, че полицаите на приемат „имам резервация за СПА в Банско“ като основание да се пътува свободно. Защото, ако е така, тези строги мерки се обезсмислят.
Великден, при всички положения, ще е най-голямото предизвикателство. Българинът не може да си стои у дома в другото време, какво остава по празниците. Ще се втурнат едни тълпи към пазарите за агнешко и марули, за яйца и козунаци. Ще се втурнат вярващи и невярващи към храмовете. Между другото ще видите колко много хора, които до преди това никога не са влизали в църква, на този Великден ще са първите, които ще се наредят за Благодатния огън.
Но да се върнем на темата за глада: не всички ще имат възможност да си купят традиционните за Великденската трапеза храни. Защото са останали без работа. Защото са в неплатен отпуск. На всеки болен има по 100 безработни. В САЩ, например, без работа са останали над 10 милиона човека. В Испания техният брой е близо 1 милион.
Какво ще стане, когато „гладът надделее над страха“? Този въпрос витае в публичното пространство вече месец. Ограничителните мерки спряха икономиката и ще ни върнат на равнищата ни от края на 90-те години на миналия век. И, ако всичко върви добре с коронавируса и да речем извънредното положение бъде премахнато след месец, кой ще работи? Ще имаме ли необходимите сили и капацитет да задвижим икономиката си отново? Държавата не е неизчерпаем кладенец на пари. Заеми не могат да се взимат до безкрай, защото някой трябва да ги връща. Това ще сме аз и вие. Всеки един от нас. Няма ли икономическите последици от епидемията в България, която, слава Богу, у нас не се развива толкова мощно, колкото в другите държави, да бъдат по-страшни?
Българинът до 12 март мрънкаше, че е беден, но не беше. Беден ще бъде след 13 май. Тогава нито фирмите ще имат възможност да възобновят дейността си, нито ще има кой да ни наеме на работа. А икономическото благосъстояние ни разглези. Вече никой не иска да ходи да бере череши на полето, където пък отчитат недостиг на кадри. Преди дни гледах по телевизията репортаж: фермерите искат хем да помогнат на хилядите безработни, осигурявайки им прехраната, хем да си подсигурят реколтата. Но и на водещата на новините, и на попитаните граждани тази идея им се стори много смешна. Репортерката пита едно момче, което очевидно току що е съкратено от работа, защото чака да се регистрира в бюрото по труда, склонен ли е да работи във ферма, където средната му заплаща щяла да е 1000-1200 лева. Той с насмешка отговаря: „Къде? Тук в България ли? А не! Не могат да ми платят достатъчно. Аз съм го работил това в Англия, ама там плащаха повече“. Тоест, безработният българин, нищо, че си дава ясна сметка, че скоро няма да има доходи, не иска да работи нещо, което е под нивото му. Или поне не тук. В Англия може. Там унижават работниците си по-хубаво. Там си на 3 000 километра от семейството си. Ама там е по-хубаво. Уж.
Какво ще ядем след пандемията? Тя ще мине и ще замине. Светът е преживял и по-лошо. Дори, ако трябва да търсим нещо положително в ситуацията е, че у нас се случват неща, за които чакаме повече от 30 години: първи наченки на електронно правителство, първи напъни на електронно здравеопазване, дистанционно обучение на учениците.
Но какво ще ядем после? Кой ще го произведе? Кой ще го обере? Кой ще го сготви и кой ще го сервира? Мен лично ме е страх повече за периода след вдигането на извънредното положение, отколкото сега. А вас?
