кълъчдароглу турция

Турската опозиция преживява сериозно сътресение след поражението на парламентарните избори на 14 май. На балотажа на президентските избори на 28 май кандидатът на обединената шестпартийна опозиция Кемал Кълъчдароглу претърпя поражение с 47,82 на сто от гласовете срещу президента Реджеп Тайип Ердоган, който спечели трети мандат с 52,18 на сто.

Особено силно е сътресението в основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) – най-старата политическа сила, създадена от основателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк.

На парламентарните избори на 14 май НРП успя да спечели 169 депутатски места, но тъй като

редица кандидати на другите партии

от опозиционния алианс се явиха на изборите в листите на НРП, реалният брой депутати, който тази политическа сила получи, е 130. През листите на НРП партия ДЕВА на Али Бабаджан вкара 14 депутати, Партията на бъдещето на Ахмет Давутоглу – 10, Партията на щастието на Темел Карамоллаоглу – 10, Демократическата партия – трима, а „Добра партия“ и Партия на промяната на Турция – по един. Това доведе до спад с 39 депутати в парламента за НРП и най-слабия резултат на парламентарни избори досега за социалдемократическата формация, най-старата партия на Турция.

Мнозина определиха тази стратегия като изключително погрешна. Тя предизвика остри критики към Кълъчдароглу и искания за оставки, поставени още вечерта на 28 май, датата на балотажа на президентските избори.

Поднесохме им на тепсия депутатите, за което те не си помръднаха пръста. На това трябва да се сложи край, коментират симпатизанти и привърженици на НРП.

Лидерът на партията Кемал Кълъчдароглу, който бе издигнат за кандидат за президент от опозиционния Национален алианс,

изгуби вота срещу Ердоган,

така както и шанса да бъде депутат. Въпреки че е лидер на НРП Кълъчдароглу няма да има право да участва в заседанията на парламентарната група на партията си и да говори пред депутатите.

След поражението на втория тур на президентските избори в Турция на 28 май, членовете на централния комитет на партията, т. нар. А група на НРП, дружно подадоха оставки и те бяха приети от Кълъчдароглу.

Единствено Кълъчдароглу остана на ръководния пост, въпреки че още в нощта след загубата на президентския вот бяха отправени много твърди искания за оставката му.

В първото си изявление след като стана известен резултатът, Кълъчдароглу заяви: “Няма спиране. Продължаваме битката до победен край”, с което даде заявка, че не се кани да отстъпи лидерския пост.

Що се отнася до шесторната маса в Турция –

предизборната коалиция на шест опозиционни сили – засега няма официално изявление относно бъдещето й. Главният секретар на „Добра партия“ Угур Пойраз обаче заяви, че фактически тя се е саморазпуснала след изборите.

”Шесторната маса бе създадена за изборите, но те свършиха и де факто тя се саморазпусна“, обясни той.

Малко вероятно е това изявление да е било направено без знанието на лидерката Мерал Акшенер.

Всъщност именно Мерал Акшенер бе тази, която реагира отрицателно в самото начало, когато Кълъчдароглу постави на дневен ред кандидатурата си за кандидат за президент.

„С кандидат като Кълъчдароглу не е възможно да се спечели вотът срещу Ердоган“, бе заявила тя и напусна „шесторната маса“, но след това отново се върна. Въпреки резервите си Акшенер много активно подкрепи Кълъчдароглу в предизборната надпревара

за разлика от другите лидери

в коалицията (Давутоглу, Бабаджан и Карамоллаоглу), които останаха пасивни. Акшенер има неоспоримо голям принос за резултата на Кълъчдароглу на президентския вот.

Близки до опозицията анализатори твърдят, че десетки местни структури на НРП настояват за коренни промени и главното – за оставка на Кълъчдароглу. Настоява се Екрем Имамоглу, кметът на Истанбул, да поеме партията.

Самият Имамоглу в първия митинг след поражението на 28 май заяви: „Трябва да възстановим волята за промяна в тази страна. Нека никой не се съмнява, че имаме решимостта да го направим“. Имамоглу подчерта, че трябва да се поучат от грешките, защото само така може да вървят напред.

Анализатори коментираха изявлението като заявка на Имамоглу да се кандидатира за лидер на НРП.

Но срещу Имамоглу има съдебна присъда (той бе осъден на 2 години и 7 месеца затвор заради обида към високопоставени официални представители), която е в апелативния съд и е надвиснала над него като дамоклев меч, който всеки момент може да се спусне. Ако Имамоглу да бъде лишен от кметските функции, в случай че бъде осъден, на негово място Ердоган ще назначи попечител, с което има риск управлението на Истанбул да премине в управляващата ПСР.

На другия фронт са организациите, които считат, че Кълъчдароглу трябва да остане начело на партията поне до местните избори, които предстоят догодина.

“Кълъчдароглу заслужава похвала. Защото въпреки

всички мръсни компромати,

които му спретна властта, той успя да спечели 48 на сто, което е най-доброто досега постижение на лидер на НРП. 2,5 млн. гласа не му достигнаха срещу Ердоган, това не е малко. Инициативите, които предприе – походът за справедливост до Анкара, усилията, които положи за да преодолее конфронтацията в обществото между секуларисти, консерватори, националисти, фундаменталисти, подклаждана от Републиканския алианс (около партията на Ердоган) и неговите лидери, предизвикаха силен отзвук”, коментира политоложката Емине Сагън.

“Кълъчдароглу трябва сам да реши дали да се оттегли или не. Мисля, че шесторната маса трябва да се запази до местните избори. Трябва да се постигне успех, но не мисля, че може да се случи, изглежда трудно. Трябва да привлечем повече млади хора и жени в партията“, коментира отговорен представител на НРП, който пожела анонимност.

Междувременно през уикенда се състоя заседание на ръководния състав на НРП, на което е била обсъдена пътна карта за

бъдещата дейност на партията и структурите

по места в светлината на местните избори догодина. По предложение на Кълъчдароглу е било взето решение за започване на процедурата по насрочване на редовния конгрес на НРП, се посочва в съобщение до медиите.

По устав конгресът трябваше да се проведе миналата година, но бе отложен заради изборите. Kритици твърдят обаче, че целта е била да се утвърди лидерската позиция на Кълъчдароглу (срещу кандидата Мухаррем Индже).

Засега не се съобщава конкретна дата, на която ще се състои конгресът, но със сигурност предстоят много остри дебати и издигане на различни кандидатури за председателския пост.

Според анализатора Ерай Гьоргюлю се очаква да бъдат направени коренни промени в организациите по места. По думите му стратегията на Кълъчдароглу е да свърже местните структури към председателя.

Експерти обясняват защо е трудно да бъде сменен даден партиен лидер в Турция без собствената му воля. Според политолога Илтер Туран законът за политическите партии в Турция облагодетелства лидерите. „Ръководната структура на турските политически партии е олигархична, откъдето произтичат трудностите за смяната на даден лидер“, коментира той.

„Организационната структура, методите на номиниране и много други фактори подкрепят лидерската олигархия, което усложнява функционирането на демокрацията. С други думи, един лидер може да си тръгне от партията само при положение, че сам поиска това“, допълва Туран.

Другата по-голяма опозиционна сила – „Добра партия“ – ще проведе третия си редовен конгрес на 24-25 юни т.г., обяви Мерал Акшенер.

На парламентарните избори на 14 май „Добра партия“ се яви със самостоятелна листа и спечели 43 депутатски места.

Още актуални анализи – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук