На поредните предсрочни избори на 2 април ще има със сигурност едно ново нещо – това е очакваното общо явяване на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Какво знаем досега за новата коалиция и дали тя може да промени резултата?
Националните съвети и на трите партии в коалицията „Демократична България“ (ДБ)- „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“, дадоха на своите ръководства картбланш за преговори за съвместни действия с „Продължаваме промяната“ (ПП) за парламентарните и местните избори тази година. Досега двете формации се явяваха поотделно.
Според експерти това ново обединение може да донесе очаквания от създателите си успех – да станат първа политическа сила и да имат заедно повече депутати, отколкото имаха поотделно досега. Има обаче и риск от отлив на твърди избиратели, ако те видят твърде големи разлики с новите партньори.
В отиващия си парламент „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ имат съответно 53 и 20 народни представители. В много гласувания тези две парламентарни групи оставаха сами, а тези 73 депутати са далеч от необходимото мнозинство от 121 гласа за избиране на правителство и налагане на решения в Народното събрание.
Двете политически сили са единствените, които поставят като основни приоритети едновременно борбата с корупцията, провеждането на радикална съдебна реформа и запазване на западната ориентация на България. Обединява ги и отношението към ГЕРБ и ДПС, с които те отказват да партнират, наричат ги „статукво“ и „покровители на корупцията“. В последните месеци се разграничиха и от БСП, която заема проруски позиции, докато ПП и ДБ подкрепят нападнатата от Русия Украйна и изпращането на военна помощ на Киев.
Сега те казват, че няма нищо по-естествено от това общите им позиции по ключови теми да доведат и до общо явяване на изборите.
Известното и неизвестното
Този парламент отива в историята, след като ГЕРБ, ПП и БСП последователно не успяха да съберат достатъчно подкрепа, за да изпълнят първия, втория и третия мандат за съставяне на редовно правителство. Остава само президентът Румен Радев да разпусне 48-то Народно събрание и да насрочи следващия вот. Той вече каза, че вотът ще бъде на 2 април.
Засега не е известно нито името на новата коалиция, нито кои са всички партии, които ще участват в нея. ПП и ДБ не казват и кога ще обявят обединението, но този въпрос има лесен отговор в изборните правила.
За да се регистрира за участие в изборите, новата коалиция трябва да направи това до 45 дни преди деня на изборите, т.е. ПП и ДБ имат по-малко от три седмици, за да създадат новото обединение.
Единственото известно за момента е целта – да бъдат първа политическа сила, да получат първия мандат за съставяне на правителство и да „наложат правилата“, както казват често лидерите на ПП и ДБ.
Тази цел изглежда постижима, коментираха пред Свободна Европа експерти.
„Когато се обединяват политически сили за съвместно явяване, обикновено това е положителен процес, защото създава шансове за нарастване на подкрепата“, каза за Свободна Европа политологът от Софийския университет Огнян Минчев.
Той обаче нарече новото обединение и „рискована стъпка“, тъй като „политическият избирателен корпус на партиите се състои от различни групи привърженици и част от тях може да бъдат разочаровани“.
Колегата му от Софийския университет Даниел Смилов каза пред Свободна Европа, че това обединение дори е закъсняло и двете формации е трябвало да се явят заедно още на предните избори на 2 октомври.
„Не искам да излъчвам свръх ентусиазъм, но мисля, че това е ресурс, който тези две формации, могат да използват срещу ГЕРБ.
Сега е важно новото обединение да стане факт бързо, за да имат време „да генерират енергия около новата коалиция и за смислена обща предизборна кампания“, каза Смилов.
Къде бяха досега
„Продължаваме промяната“ беше създадена от Кирил Петков и Асен Василев, които станаха популярни като министри в първото служебно правителство на Румен Радев през 2021 година. Тогава те посочваха нередности в предишното управление на ГЕРБ и Бойко Борисов, които управляваха България с малки прекъсвания от 2009 година насам.
През есента на 2021 г. Петков и Василев и създадената от тях „Продължаваме промяната“ спечелиха изборите и успяха да съставят сложна коалиция с бившата комунистическа партия БСП, „Има такъв народ“ (ИТН) на шоумена Слави Трифонов и „Демократична България“. Петков стана премиер, а Василев – финансов министър и вицепремиер.
През лятото на 2022 г. ГЕРБ свали правителството с вот на недоверие, към който се присъедини и ИТН. На последвалите избори през ноември „Продължаваме промяната“ остана на второ място, а ГЕРБ отново стана първа политическа сила. Парламентът обаче не успя да излъчи правителство и България продължи да се управлява от назначено от президента Радев служебно правителство.
„Демократична България“ е коалиция от три партии – „Да, България“ – с лидер Христо Иванов, „Демократи за силна България“ (ДСБ) с председател Атанас Атанасов и „Зелено движение“, оглавявано от Владислав Панев. Коалицията е създадена през 2018 г. ДБ е последователна прозападна политическа сила, чиято основна цел е провеждането на радикална съдебна реформа и борба с корупцията.
През юли миналата година, когато правителството на Петков падна след оттеглянето на ИТН на Слави Трифонов, ДБ предложи за следващия вот да се явят с общи листи с ПП. Тогава обаче от „Продължаваме промяната“ отказаха. По-късно не приеха и предложението на ДБ за обща парламентарна група.
През октомври 2022 г. ПП остана втора политическа сила, с 5% по-малко от ГЕРБ – 25,33% срещу 20,20%.
“Демократична България” се подреди шеста – със 7,45%, малко преди последната влязла в парламента партия, новопоявилата се „Български възход“ на Стефан Янев.
„Обединението на добрите сили“
Два месеца преди петите поред за две години парламентарни избори, ПП промени позицията си. Първо Кирил Петков заговори за сформирането на коалиция, а в средата на януари Националният съвет на партията даде мандат на ръководството да започне разговори с ДБ.
„Осъзнахме, че индивидуалните борби са много трудни, защото задкулисието е единно – затова трябва да направим общ фронт срещу него. Ще видите първата стъпка на един процес, който се казва „обединението на добрите сили“, каза Петков.
Асен Василев каза, че обединено явяване ще даде по-добър резултат от това, ако двете формации отидат на избори поотделно. Според него на предишните избори логиката не е била такава, но сега е обратното.
„Не само, че ще бъдем първа политическа сила, в това съм сигурен, но ще имаме огромно мнозинство“, каза Петков в неделя пред Нова телевизия.
На 28 януари първо Национално съвещание на ДСБ даде мандат на председателя на партията за преговори за предизборна коалиция за общо явяване на ДБ и ПП на парламентарните и местните избори – „като единствена възможност за тяхното спечелване, излизане от политическата криза и излъчване на управление“.
На 29 януари последва същото решение на „Да, България“, с едно малко изключение. В решението на партията е записано, че националният съвет упълномощава ръководството да води „преговори за съвместни действия (предизборна или следизборна коалиция) между ДБ и ПП в рамките на парламентарните и местните избори през 2023 г.“.
Очевидно от формацията на Христо Иванов допускат и възможността за парламентарно обединение след вота, ако двете политически сили все пак не се разберат окончателно и отново се явят отделно.
„Струва ми се, че ако основната цел е първият мандат, с един следизборен парламентарен съюз биха могли по-оптимално да получат подкрепата на различните групи избиратели“, каза Огнян Минчев.
Двете решения на партиите от „Демократична България“ не са само за парламентарните избори, а и за местните избори „с цел смяна на управлението на българските общини, особено в София и други ключови градове, за освобождаване на местното самоуправление от модела на феодализация“.
На 30 януари и Националният съвет на „Зелено движение“ взе решение за преговори между ДБ и ПП „за съвместно явяване на парламентарните избори“. В съобщението не се споменават местните избори, нито възможност за следизборна коалиция.
Кои са неизвестните
Свободна Европа научи от свои източници, че представителите на ПП се опитват да наложат израза „Добрите сили“ или дори името „Обединение на добрите сили“, което като абревиатура ще е ОДС – като някогашните Обединени демократични сили. Това име беше използвано за политическите коалиции, сформирани около Съюза на демократичните сили (СДС) в периода 1996-2009 г. ОДС насочи България към ЕС и НАТО.
ДБ обаче са против това, а и смятат, че няма време за налагане на ново име, защото хората няма да го запомнят в оставащите до вота два месеца. Освен това „Демократична България“ държат всеки да отстоява идентичността си. Затова е вероятно името на коалицията да е съставено просто от тези на двете формации – ПП-ДБ.
Настроението в „Продължаваме промяната“ е да бъдат привлечени и други малки партии, неправителствени организации и местни обединения, които обаче да се включат само с подкрепа и без да излъчват кандидати за депутати.
„Лично аз бих заложил на присъединяване на лица, които носят реален и измерим капитал, а да не залитаме към избор на кухи брандове и да не залитаме към тази аритметична прогресия „колкото повече, толкова повече“, каза Христо Иванов.
Въпросът с подреждането на листите също предстои да бъде решен. „Демократична България“ е коалиция от три партии и създаването на нова коалиция поставя въпроса за съотношението на силите. Най-вероятно съотношението между ПП и ДБ при подреждането на листите ще бъде 2 към 1, каквато е тежестта на партиите според социологическите проучвания.
Дългосрочната цел – местните избори
Дори да са първи на изборите, или после станат най-голяма парламентарна група, ПП и ДБ може да нямат необходимото мнозинство и да не могат да съставят правителство.
Според Даниел Смилов сега е много трудно да се правят сметки дали биха могли ПП и ДБ да станат първа политическа сила, но обединението поне теоретично би ги поставило в състезанието за първото място, иначе поотделно ГЕРБ са по-силни и от двете.
„Рискове има – свързани с отлив на по-твърди избиратели, но от друга страна има потенциал коалицията да привлече и нови избиратели, поради факта, че може да претендира за първото място“, каза Смилов.
„В конкретния случай рисковете за ПП са два – от една страна 15-20% от поддръжниците им са с русофилска ориентация и коалиция с ДБ би могла да отблъсне част от тях. Също така част от възрастните хора, които подкрепят партията поради нейната социална политика, ще са скептични по отношение на ДБ“, каза Огнян Минчев.
Що се отнася до самата ДБ, според него, тези нейни гласоподователи, които са наследници на традиционната ориентация на демократичната общност към по-дясна политика, особено икономическа, биха били разочаровани от пряка предизборна коалиция с партия като ПП, която се е позиционирала повече в центъра.
На фона на все още ненасрочените парламентарни избори, местните – наесен, изглеждат много далеч. Но всъщност точно местните избори са по-важната цел за ПП и ДБ.
„Голямата битка са местните избори“, каза Кирил Петков пред Нова телевизия.
„Там имаме нужда от 20 000 души свестни хора за общински съветници, които да поемат битката за местната власт – там се вижда най-ясно разликата в стандарта на живот на българите“, каза той.
Той отново заговори за общ фронт и дори подкрепи идеята с ДБ да застанат зад обща кандидатура за кмет на София, за която вече водят преговори с наскоро учредилата се като партия „Спаси София“. Нейният лидер Борис Бонев вече обяви кандидатурата си за кмет на София.
Текстът е публикуван в „Свободна Европа“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
