Има ли Иран възможности да унищожи американски спътници или по някакъв друг начин да потисне уникалните способности, които те предоставят на американските бойни самолети? Със сигурност този въпрос вече е на дневен ред на фона на повишеното напрежение между двете нации, последвало ликвидирането на 3 януари на ген. Касем Солеймани и последвалата в отговор ракетна атака срещу две американски бази, пише в статия за c4isrnet.com Нейтън Страут /тук със съкращения/.
Въпреки че засега ситуацията изглежда поуспокоена, напрежението остава високо. В случай, че някоя от двете страни пак предприеме действие, което да доведе до ескалация, каква заплаха може да представлява Иран за космическите средства на САЩ?
Много предположения бяха направени, че е вероятно иранската космическа програма може да бъде използвана за ускоряване на разработката на балистични ракети. Според Годишната оценка на космическата заплаха, изготвена от Центъра за стратегически международни изследвания във Вашингтон, иранските „усилия в космоса са слаба маскировка на развитието на програмата на страната за балистични ракети“.
Ракети, сходни с тези, които Иран използва за изстрелване на спътници, на теория могат да се конвертират в антиспътникови оръжия за поразяване във височина, въпреки че някои експерти са скептични, че това наистина се случва.
Кейтлин Джонсън, един от директорите на „Aerospace Security Project“ към същия изследователски панел, заяви относно алтернативната употреба на ракетите:
„Това е хипотетично. Те /иранците – бел. ред./ никога не са изпробвали такава ракета и не са демонстрирали подготвеност да тестват такава. Част от това да имаш способности за директно поразяване във височина е да можеш да научаваш къде се намира целта ти – да я следиш в полет. Също така е нужно да имаш ясна представа за цялостната космическа обстановка и да знаеш точната орбитална позиция на сателита на прицел, а те /иранците . бел. ред./ още нямат такива способности.“
Изглежда, че по този въпрос има широко съгласие сред експертите, тъй като няколко изследователски панела оценяват, че Иран все още на притежава средства за директно поразяване на спътници.
„Технологично не е вероятно Иран да има възможностите да изгради антиспътникови средства за поразяване от земята във височина или базирани в орбита. Иран е много по-фокусиран върху технологиите за разстройване на комуникации и сигнали и кибернападенията защото тези технологии са малко по-евтини и по-лесни за разработване. Разбира се, наборът от киберумения е универсален и може да се прилага и към други неща, освен хакването на сателити или наземни станции. Точно там е главното съсредоточаване на усилията на Иран – в развиването на този тип способности за контриране на космически средства, а не в големите, ефектни антисателитни оръжия като това, което Индия тества през март“ – каза Джонсън.
Според доклад на Агенцията за военно разузнаване на САЩ, Иран е наясно със стратегическото значение на потискането на космическите способности на САЩ и развива технологии, които могат да правят точно това. Той вече има някои способности за разстройване на сателитните комуникации и на JPS – сигналите, смята агенцията и предупреждава, че Техеран може да стане значим фактор в разпространяването на средства за объркване на JPS.
През 2011 година Иран обяви, че е използвал разстройване на JPS – сигнал, за да накара американски стелт дрон RQ-170 да се приземи на негова територия. САЩ потвърдиха, че машината се е приземила в Иран, но не съобщиха нищо за проблем със сигнала, така че историята остана мътна.
„САЩ никога не признаха, че машината е била „измамена“, но е ясно, че техните /иранските/ способности за смущения на сигналите са доста напреднали“ – каза Джонсън.
Има много примери за иранско смущаване на предаване от комерсиални сателити през годините. Това, което не е ясно, е дали армията може да обърка американски военни спътници, които имат различно ниво на защити против смущения.
Освен това Иран може и да има система за заслепяване на сателитите с лазер. Въпреки че доклад от 2011 година твърди, че това е така, има много малко достъпна информация в подкрепа на такъв извод. В зависимост от мащаба и усъвършенстването си, такава система може да предотврати заснемането на части от Иран от американските шпионски спътници, като по този начин лиши бойната авиация от критичните разузнавателни данни, от които тя е зависима.
Кейтлин Джонсън очаква Техеран да продължи да следва тези насоки на разработване на противоспътникови оръжия, да инвестира в лесни и евтини технологии, които обаче имат сериозен ефект, като смущаването на сигнали, и да продължи с програмата за балистични ракети.
