Калоян Стайков е главен икономист в Института за енергиен мениджмънт от юли 2021 г. Преди това, в продължение на десет години е разпознаваем анализатор от експертната структура на Института за пазарна икономика, където се занимава с анализи в сферата на публичните финанси, енергетиката, бизнес средата, здравеопазването. Преди да се присъедини към екипа на ИПИ, работи като икономист в Центъра за икономическо развитие. Той е част от група експерти и икономисти, които от години настояват за засилване на конкуренцията в енергетиката до пълната ѝ либерализация. Автор е на редица публикации и анализи в тази посока, сред които: „Интегриране на производителите на електроенергия с дългосрочни договори на пазара” и „Регулаторна политика в сектор „Електроенергетика” през 2013 – противоречаща на нормативната уредба и на здравия разум”. Част е от авторския колектив, подготвил издадената през 2015 г. книга „Анатомия на кризата”, в която разглежда развитието на публичните финанси по време на и след икономическата криза. През 2017 г. е част от авторския колектив, подготвил книгата „Плосък данък в България: предистория, въвеждане и резултати”, в която разглежда политиката в сферата на корпоративното данъчно облагане. През последните години участва в изготвянето и представянето на ежегодния „Алтернативен държавен бюджет” на ИПИ.
Той е член и зам.-председател на Българската макроикономическа асоциация. Магистър по Икономика и управление в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги и притежава бакалавърска степен по международна икономика и бизнес със специализация финанси от Амстердамския университет, Холандия.
– Г-н Стайков, в четвъртък парламентът задължи финансовия министър да запълни дефицита във Фонда за сигурност в електроенергийната система. Има ли спешна необходимост за попълване на фонда?
– Тук има два въпроса. Първият е: Има ли наистина проблем във Фонда, а вторият – как се взема самото решение?
Отговорът на първия въпрос е: Да, има проблем във Фонда, защото той не разполага с ликвидни средства, с които да покрие текущите си задължения. Тези задължения са свързани с изплащането на преференциални цени на ВЕИ производители и такива с високоефективно комбинирано производство, както и дългосрочния договор на ТЕЦ „Ей И Ес Марица Изток I“.
Защо се стигна до този дефицит? Защото бюджетът на Фонда е сметнат при доста по-оптимистични прогнози, които още миналата есен беше ясно, че няма да се сбъднат.
Тоест, в рамките на бюджетната процедура трябваше да се направи корекция за бюджета на Фонда, но това не се случи. Бюджетът беше приет във вида, в който беше предложен от Министерството на финансите. Февруари месец тази година Министерският съвет отново гласува същия бюджет.
Причината за проблема идва от това, че цените на квотите за въглеродни емисии намаляха значително, а приходите на Фонда са прогнозирани при доста по-високи нива. Другият проблем са цените на електрическата енергия на борсата, съответно петпроцентния данък върху приходите на производителите, които са вторият приходоизточник за Фонда. Това означава, че приходите са недостатъчни и трябваше да се направи корекция, докато беше време.
Вторият въпрос е свързан с това как се прави тази корекция. Парламентът взе решение, с което задължава финансовия министър да направи корекция в бюджетната политика, което е извън правомощията на парламента.
Парламентът разглежда, изменя и приема държавния бюджет, но това е в рамките на бюджетната процедура. Изпълнението на този бюджет се пада изцяло на изпълнителната власт, а парламентът няма правомощия да се меси там.
Тоест, имаме поредно противоконституционно решение, с което парламентът нарушава разделението на властите и съответно правомощията, с които те разполагат. Това се превърна в стандартна практика от 2021 година насам.
Все си мислех, че като приключим с кризите, тази практика ще бъде прекратена, но така и не се случи.
– За по-широката публика, която не е изкушена от темата, можем ли да обясним как наличието или липсата на средства във Фонда, ще се отрази на крайния потребител на електроенергия? Защото вчера в част от дебатите беше засегната и тази тема – при излизане на свободния пазар битовите абонати няма да бъдат защитени, ако Фондът не е запълнен.
– Тук отново са смесени два отделни въпроса.
Първият е свързан с т.нар. излизане на домакинствата на свободния пазар. Реално такова няма да има до края на 2025 г. Те ще продължат да купуват електрическа енергия по регулирани цени от юли месец.
Промяната от юли 2024 г. е следната – крайните снабдители да започнат да купуват електрическата енергия за домакинствата по свободно договорени цени, вместо по регулирани цени от НЕК, както беше досега. След като я закупят по свободно договорени цени, ще я продават на домакинствата по регулирани цени.
Всъщност голямата промяна е при тях, защото от една страна имат непредвидими разходи, тъй като цените на борсата се променят, а от другата страна имат фиксиран приход, който може да е по-нисък или по-висок от разхода, който са направили.
Именно това е големият въпрос – как точно ще се уреди този процес, какви ще са отговорностите и ролите на различните страни, как точно ще се случат тези плащания, така че крайните снабдители да имат възможност да си изпълняват лицензионната дейност, защото, като останат без пари, няма как да купят електрическата енергия.
Другият въпрос, който е свързан с евентуалното покачване на разходите за домакинствата, това е дефицитът във Фонда, за който говорихме вече. Споменах за двата големи приходоизточника: приходите от квоти и петпроцентният данък върху приходите на производителите, които се внасят във Фонда.
Третият е т.нар. цена задължение към обществото, която от две години е нула. Ако Фондът изпитва недостиг на средства и съответно има необходимост от корекция на тази трета компонента, съответно тя отново ще се появи във фактурите за домакинствата и това може да представлява някакво увеличение на техния разход.
Макар че на този етап е малко трудно да се правят прогнози как точно би изглеждала фактурата и съответно разходите на домакинствата, защото виждаме, че цените на борсата намаляват и предстои да видим какво решение ще вземе Министерски съвет за базовата стойност и оттам нататък как точно ще изглежда компенсацията, която Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да приеме.
Това са все още големи въпросителни, тъй като този процес не е уреден. Имаме законодателна промяна, но все още нямаме ясна рамка, която урежда процеса.
Там е огромният риск, защото буквално от днес за утре се прави колосална промяна при работата с крайните снабдители, чиято цялостна дейност продължава да бъде регулирана, но се вкарва пазарен риск, свързан с покупката на електроенергия от пазара и допълнителен ликвиден риск заради огромното разминаване във времето между разходите за покупка на енергия и плащанията от клиентите. Този пазарен риск все още няма как да го управляват, защото дейността им е регулирана и все още държавата не е измислила някакъв механизъм, по който да се гарантира, че това няма да застраши тяхната дейност.
Така че, ако правителството покрие дефицита във Фонда, съответно не можем да очакваме някакво сериозно увеличение на разходите за домакинствата. Обаче, ако този дефицит се запази, тогава буквално можем да гадаем какво решение би взела КЕВР и оттам евентуално да правим някакви прогнози за техните разходи.
Тук има друг голям проблем, който е свързан с работата на всички държавни институции, и той е, че при очакваната наистина голяма промяна на пазара на електроенергия, няма никаква информация и никаква прозрачност или кампания, за да се обясни какво точно се случва. И затова всички гадаят, хвърлят се милиарди дефицити и десетки проценти увеличение на разходите за домакинствата, но в крайна сметка всичко е спекулация.
– Появи се и предложение за изтегляне на датата за излизане на битовите потребители на свободния пазар за по-късен период. Трябва ли това да се случи?
– Това е изцяло политическо решение. Целият проблем, който дискутираме в момента, идва от това, че тъй като миналата година правителството трябваше да бърза, бяха приети законодателни промени без да е ясно как ще работи пазарът след тях.
Бързаше се, защото правителството се опитваше да навакса изоставането на всички реформи, за които е поело ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост, за да може най-накрая да получи едно плащане, чийто краен срок беше края на 2022 година. Това не се случи миналата година и до голяма степен можем да кажем, че бързането и настоящият проблем се оказаха безсмислени, след като не завършихме цялата процедура, съответно – не получихме плащането.
От тази гледна точка, ако правителството или парламентът в случая, реши да отложи тази дата за по-нататък, това означава, че пак няма да получим второто плащане, което създава един огромен парадокс: бързахме миналата година заради плащането, а сега ще отложим датата, така че въобще да не можем да го получим.
Така че не очаквам да има отлагане на тази дата. По-скоро се надявам всички държавни институции – парламентът, министерството на финансите, Фондът, регулаторът, борсата – да седнат на една маса с пазарните участници и да измислят как може да работи този модел.
Тъй като има много различни варианти и много мерки, които могат да се вземат.
Просто трябва да се избере този комплекс от мерки, който е оптимален за достигане на целите, които сме си поставили.
За съжаление, последните няколко месеца са буквално загубено време, защото няма движение, но донякъде ги разбирам, защото още с приемането на закона народните представители дадоха заявка, че той всъщност ще се промени в следващите месеци.
Такава промяна нямаше и сега трябва да наваксаме загубеното време, което ще стане много трудно и според мен ще търсим решение на дефектите в движение, което е възможно най-лошият възможен вариант.
