Въпреки бързите и непредсказуеми обрати, които испанската политика търпи напоследък, малко експерти биха могли да предскажат сцените, които се разиграха в Белгия в четвъртък.
Малко след обяд 60-годишеният каталунски политик и беглец от испанското правосъдие Карлес Пучдемон се обърна пред озадачените репортери в препълнена конферентна зала в Брюксел, и изглеждаше така, сякаш се наслаждава на момента.
„Навлизаме в безпрецедентен етап, който трябва да бъде проучен и използван“, каза той, а думите му никак не са за подценяване.
Споразумението от четвъртък е историческо. Според него сепаратистката дясноцентристка партия „Заедно за Каталуния“ ( Junts ) на Пучдемон се е съгласила да подкрепи испанските социалисти да се върнат обратно в правителството в замяна на амнистия за онези, които провокираха най-голямата конституционна криза в Испания от десетилетия, като организираха незаконен референдум за независимост.
Пактът, немислим до преди шест месеца, бележи нов етап в политическата кариера на Пучдемон, извеждайки го от самоизгнание до един от най-невероятните лидери в испанската политика.
Въпреки че Пучдемон остава черната овца на испанската десница заради ролята си на архитект на незаконния референдум от 2017 г., неговата политическа звезда изглежда продължава да грее.
След като избяга от Испания преди шест години, за да избегне арест за ролята си в организиране на референдума, оставяйки други членове на кабинета му да се изправят пред съд и затвор, Пучдемон преоткри себе си в малкия белгийски град Ватерло като евродепутат и лидер на нареченото от него „правителство в изгнание“. Някои гледаха на Пучдемон като на вече изхабена и омаломощена фигура.
Ким Тора, който наследи Пучдемон в Каталуния, не успя да си осигури предаността, към неговия предшественик, и често биваше осмиван.
С Пучдемон в чужбина и бившия му вицепрезидент Ориол Жункерас, осъден на затвор за участието му в сепаратисткия хазарт, започнаха да се появяват все по-големи пукнатини в движението за независимост на Каталуния. Партията на Пучдемон настоява за твърдолинейно продължаване на предишната му стратегия с високи залози, докато по-прагматичната партия Републиканска левица на Каталуния (ERC) на Жункерас предпочиташе по-дългосрочен и по-малко конфронтационен подход за осигуряване на регионална независимост.
До октомври миналата година двете партии бяха в такъв конфликт, че „Заедно за Каталуния“ изостави регионалното коалиционно правителство, и остави региона в ръцете на малцинството на ERC. Малко по малко някогашното обединено движение за независимост започна да буксува.
Усилията на представители на движението да демонизират испанската държава също не помогнаха, когато Педро Санчес стана министър-председател през 2018 г. За разлика от неговите консервативни предшественици, които игнорираха движението за независимост на Каталуния, а когато то достигна критична маса използваха сила, за да спрат хората да гласуват, социалистическият лидер предложи моркови, а не тояги.
Неговият мек подход, насочен към излекуване на пукнатините в каталунското общество и в отношенията на региона с останалата част от Испания, донесе дивиденти и доведе до противоречивото му решение да помилва Жункерас и осем други сепаратистки лидери в интерес на „съжителството и хармонията“ . Каталунският клон на социалистическата партия завърши първи на регионалните избори в Каталуния, проведени през февруари 2021 г., въпреки че партията на Пучдемон и ERC сформираха правителство.
Но едва след като завърши втори на неубедителните общи избори в Испания през юли и седна да направи изборната математика , Санчес показа точно колко милостив е готов да бъде в замяна на подкрепата, от която се нуждае от сепаратистките партии.
Въпросът сега е дали силно противоречивите и хазартни ходове на Санчес ще му се изплатят и колко дълго ще продължи новопридобито чувство за политическа гъвкавост на Пучдемон. Испанската десница и част от социалистическите гласоподаватели едва ли ще простят на Санчес за „циничната и егоистична сделка с дявола“. Вероятно ERC също не са толкова развълнувани, че светлините на прожекторите се насочват обратно към Пучдемон и неговата безкомпромисна политика.
Но каквато и радост да изпитва Пучдемон от перспективата за амнистия остава фактът, че нито Испания, нито Каталуния са на нивото от преди шест години, когато тогавашният регионален президент се качи в кола и избяга тайно в чужбина.
Когато стремежът към независимост хвърли Испания в най-лошата политическа криза от десетилетия, проучване на Центъра за обществено мнение на каталунското правителство установиха, че 48,7% от каталунците подкрепят независимостта, докато 43,6% не го правят. Друго проучване, проведено от същия център през юли тази година, предполага драматичен обрат на съдбата, като 52% от каталунците са против независимостта и 42% са за.
*Текстът е публикуван в „Гардиън“. Преводът и заглавието ся на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
