Произведенията на Мария Столарова наподобяват стиловете на Микеланджело Антониони, подчертавайки отделеността на личността и очарованието на индустриалния контекст. Това сподели за БТА Мария Калчева, внучка на художничката, чийто рожден ден е днес, на 100 години. В чест на юбилея семейството е публикувало интересни снимки от нейния личен архив.
Столарова отделя значително време за рисуване на заводите в Димитровград, Стара Загора и Раднево. В последния град тя е създала една от най-важните си серии – известните “Бетонни елементи“, сподели Калчева. Тя също така развива жанра на „портретите на цветя“, представяйки всяко цвете като уникален образ с характер и душа.
Тя е призната за водеща фигура в българската живопис и инициатор на индустриалния пейзаж у нас. „Баба ми беше изключително елегантна дама, с отличен хумор и обичаше да слуша вицове. Беше запален любител на планинарството и душата на всяка компания. В изкуството си беше строг перфекционист. Всеки ден посвещаваше определени часове на рисуването. Аз и дъщеря ми носим нейното име,“ разказа Мария Калчева.
В младостта си Мария Столарова печели наградата от първото в България състезание по фигурно пързаляне на езерото „Ариана“, но решава да се отдаде на изкуството. Спортът я е вълнувал, но рисуването е било най-важно за нея. Тя обичала фигурното пързаляне, уточни Калчева.
Зимите си Столарова прекарвала с приятели на замръзналото езеро „Ариана“ в София, където печели и едно от първите състезания по фигурно пързаляне. Наградата подарява на Музея на спорта на Националния стадион „Васил Левски“, за да я предпази от майка си, която смятала, че е подходяща за съхраняване на сладко, разказва внучката.
Художничката обичала да прекарва свободното си време в „Клуб на журналистите“ на ул. „Граф Игнатиев“. Според внучката, Мария Столарова е била Част от значим интелектуален и художествен кръг в България — сред приятелите й са имали Павел Вежинов, Валери Петров, Йордан Радичков и други видни творци. Техните съвместни разговори и проекти я вдъхновявали по пътя на изкуството. Тя много обичала да организира балове с маски, на които всички се забавлявали. Ние все още имаме шапки и маски от тези събития, допълва Мария Калчева.
Йордан Радичков често посещавал нейното ателие и за да не я разсейва, Столарова му давала пластмасови чинии, на които той рисувал. Те по-късно се превръщат в илюстрации, включени в неговите произведения, разказва Калчева.
През целия си живот, Мария Столарова успява да запази своята уникална естетика, така че нейните творби да останат емблематични и значими за българското изкуство. Това каза в края на изминалата година директорката на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) Аделина Филева при откритие в галерия „Дечко Узунов“ на изложбата „Мария Столарова. Запазена естетика“, с която се отбелязват сто години от рождението на художничката.
Според Аделина Филева, произведенията на Столарова изразяват изключителна модерност. „Не само за своето време, но и днес. Дори ако премахнем ордена, виждаме изобразена много красива млада жена с влияние от европейската естетика. Тя наистина успява да създаде представителни портрети и да покаже индустриалния пейзаж с майсторство и артистичен подход“, заявява директорката на СГХГ. Според нея, „на пръв поглед непретенциозните натюрморти в произведенията й са отличителни и значими“.
Мария Столарова е родена на 1 октомври 1925 г. във Варна. През 1949 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при проф. Дечко Узунов, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.
В периода 1950–1951 г. тя е редактор във в. „Септемврийче“, а през 1952-1953 г. е редактор в издателство „Народна просвета“. От 1962 до 1964 г. работи в творческия фонд на Съюза на българските художници като ръководител на ателие „Бижутерия“, а от 1970 до 1973 г. е в Центъра за нови стоки и мода към Министерството на леката промишленост.
Мария Столарова е новатор в сферата на индустриалния пейзаж. Нейните композиции избягват натуралистичните детайли и предават усещане за хармония в мощните индустриални структури – серия пейзажи от Димитровград (1962), Раднево (1966), „Бетонни елементи“ (1972, Художествената галерия в Стара Загора) и др.
През периода 1977–1982 г. създава живописните цикли „Цветя“, „Каменна сватба“, „Спомени от панаира“ и др. Освен това работи и в сферата на приложното изкуство, като основно се занимава с накити.
Сред значимите произведения на Столарова от 60-те и 70-те години на ХХ век са „Индустриален пейзаж“, „Портрет на Методи Андонов“, „Мерсия Макдермот“ и натюрмортът „Камбанки“.
За своята кариера тя провежда над 30 самостоятелни изложби и участвала в множество експозиции в чужбина: през 1962 г. в Димитровград с индустриални пейзажи, през 1965 г. в Стара Загора, следвана от изложби в София през 1969 г. (индустриални пейзажи и портрети), 1971 г. (накити) и 1973 г. (индустриални пейзажи, портрети и цветя). През 1971 г. излага свои произведения и в Будапеща, а през 1974 г. – в Лондон с живопис и накити.
Творбите на Мария Столарова са притежание на Националната художествена галерия, както и на галерии в Бургас, Варна, Стара Загора, Добрич, Кърджали и други населени места.
Тя е носител на орден „Кирил и Методий“ по отношение на първа и втора степен. Удостоена е със званието „Заслужил художник“ през 1985.
Мария Столарова почива в София на 12 септември 2016 г.
